Есенното заседание на Постоянната комисия по бюджет и финанси на НСОРБ, се проведе в София на 11 и 12 септември, с участието на близо 40 представители от различни общини.
Основна тема на дискусиите в началото на срещата беше подготовката на актуализирани предложение на НСОРБ по Бюджет´2026 и предстоящото изготвяне от МФ на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (3ДБРБ).
Водещи на дискусията бяха председателят на ПКБФ и зам.-кмет на община Габрово – Мария Йозова, ръководителят на екип „Местни данъци и финанси“ и секретар на ПКБФ, НСОРБ, Даниела Ушатова, както и заместник-председателят на ПКБФ и директор дирекция „Финансови дейности” в община Свищов – Стефан Кирчев.
В първия ден от заседанието членовете на комисията обсъдиха в детайли въпросите, свързани с работата на общините. Акцент бе поставен върху откритите въпроси и новите ангажименти на общините, които да намерят отражение в актуализираните предложения на НСОРБ по проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., които УС да одобри на предстоящото си заседание.
През септември и октомври предстои най-ключовият етап от бюджетната процедура – министрите, първостепенните разпоредители с бюджет и общините трябва да представят актуализирани данни и прогнози за периода 2026–2028 г., а Министерството на финансите да подготви проекта на държавния бюджет. Срокът за внасянето му в Народното събрание, съгласно РМС № 474/17.07.2025 г. за бюджетната про;цедура за 2026 г. е 15 октомври 2025 г. Тя подчерта, че всички документи, проекти и прогнози се изготвят в евро при курс фиксирания курс от 1.95583 лева за евро.
В рамките на проектобюджета се очаква и нов размер на минималната работна заплата – 1 213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., което представлява увеличение с 12,6% или 136 лв. спрямо сегашния размер. Според прогнозите на БНБ, БВП ще нарасне с 2,7% през 2026 г., това определя общата икономическа среда, в която ще функционират общините и влияе върху част от приходите от местни данъци и такси, а инфлацията ще се движи между 1,8% по предварителни данни на ЕК и 2,5% според други анализи. Тези показатели ще определят финансовата рамка, в която общините ще подготвят своите прогнози и проекто- бюджети за 2026 г. – от приходите от местни данъци и такси до възможностите за инвестиции и управление на разходите.
Нормалното финансиране на разходите за общинската администрация, като делегирана от държавата дейност, финансирана по държавни стандарти е сред основните приоритетни искания.
През 2026 г. разходите за труд биха се повишили допълнително, освен заради ръста на минималната работна заплата и нововъзложените функции на общинските администрации, и поради увеличението на максималния осигурителен доход до 4 430 лв. Ако рамката за увеличение на стандартите не бъде увеличена допълнително, общините ще бъдат изправени пред хроничен дефицит на квалифицирани експерти и ще се наложи да покриват разликата със собствени приходи.
Сериозни предизвикателства стоят и пред социалните услуги. През последните години средствата за тях нарастват устойчиво, поради нормативно установената динамична основа за определяне на възнагражденията на заетите в тях. Експертите оценяват, че през 2026 г. ще е необходим допълнителен ръст със средно 17% за покриване на разходите за труд и за задържане на кадрите. Сдружението предлага въвеждане на нов надграждащ стандарт „Насочване към социални услуги“, тъй като след трансформацията на системата именно общините ще поемат тази дейност.
Членовете на Комисията обсъдиха подробно конкретните предложения за аргументи и размери на увеличението на останалите трансфери за общините от централния бюджет през 2026 г. – отбрана и сигурност, образование, здравеопазване, култура, инвестиции, зимно поддържане и снегопочистване и т.н. Дискусия предизвика и механизмът за разпределение на общата изравнителна субсидия по общини и необходимостта от по-сериозното му увеличение, както и запазването на компенсиращия трансфер за ръста на МРЗ в местните дейности.
Парламентарният секретар и секретар на ПК по обществен ред и сигурност на НСОРБ, Благой Станчев представи нови нормативно възложени отговорности на общините за 2026 г. Той потвърди, че се изготвя примерна наредба, която да бъде от полза на всички общини, съгласно приетите изменения в Закона за движението по пътищата. Новите правила, обнародвани в Закона вече са в сила, а общинските съвети трябва да приемат съответните наредби до 6 януари 2026 г. Както стана ясно, новите правила предвиждат регистрация на индивидуалните електрически превозни средства в общината и възможност да получават част от глобите при нарушения, установени с общински камери. Това разширява правомощията на общините в областта на пътната безопасност и обществения ред, както и се очаква 50% от размера на глобите да остават като бюджет в населеното място. Предстои, специална работна група към МВР и МТС да изготви проектът на наредбата, по която средствата ще се възстановяват по общинските бюджети.
Специалният гост-лектор се включи онлайн в заседанието Изабела Барати, която е специалист публичен сектор от Световната банка. Тя представи предварителни резултати от изследването „Капацитет на общините в България“ на Световната банка. В проучването, със съдействието на НСОРБ се включиха 48 общини, както малки, така и големи, което дава широка представителност на данните. Изследването оценява административния капацитет и практиките на общините в ключови направления: управление и събиране на местни приходи, планиране, изпълнение и мониторинг на публични инвестиции, както и обучение и управление на представянето на общинските служители. Предварителните резултати почти съвпадат с наблюденията и аргументите на общините за необходимостта от целенасочена политика и мерки за укрепване и задържане на общинския капацитет. „Имаме ли цитат на кмета на Девня – Шитов – тук или по-горе за почистването речните корита. Също така председателят на ОбС Кюстендил също коментира нещо за пръскането срещу комари ….“
В последната част на заседанието, бе разгледана важна тема за всяка община, а именно преминаване към електронен документооборот и сигурността на електронните данни.
Юрисконсултът на НСОРБ Пламен Петров представи темата за киберсигурността и защитата на данни, по която – днес все повече се усеща необходимостта от знания за предпазване от атаки към публични институции. Данните, с които работят местните власти са поверителни и главно лични данни на гражданите. Сред основните рискове за общините са фишинг, социално инженерство (манипулации за достъп до поверителна информация), Ransomware (злонамерен софтуер, криптиращ данни срещу откуп), изтичане на данни при липса на вътрешни правила, неоторизирано разкриване на информация и атаки срещу общински уебсайтове.
Нели Стайкова, експерт „Общинска администрация” към НОСРБ представи подготовката от НСОРБ на примерни Вътрешни правила за обмен на документи по електронен път и документи на хартиен носител и идентифицирани услуги и дейности, които попадат в обхвата на чл. 3, ал. 2 от Методическите указания, които бяха разгледани и на заседанието на ПК ДИА. Тя обобщи направения пълен преглед на административните услуги в Административния регистър и даде яснота при кои от процесите и документите не се прилага електронизиране.
През втория ден на заседанието, членовете на комисията проведоха активна дискусия за предложения за промени в данъчните закони. Модератор на обсъждането бе Мария Йозова, председател на Комисията, която съвместно с Даниела Ушатова, ръководител екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ и секретар на ПКБФ представиха накратко внесените до момента от страна на НСОРБ предложения в МФ. Сред тях се обърна внимание на предложението за актуализиране на методиката за определяне на данъчната оценка на имоти, увеличението на максимално допустимите диапазони за данъка върху придобиване на имущества и дарения по възмезден начин и туристическия данък за най-високата категория места за настаняване, като бяха обсъдени допълнително примери и въпроси на участниците в заседанието.
Тема, която членовете на заседанието горещо обсъдиха беше свързана с предстоящите промени, свързани с такса битови отпадъци. В дискусията, с конкретни предложения, анализи и примери се включиха Венцеслав Терзийски, заместник-кмет на община Кюстендил и Стефан Кирчев, Директор дирекция “Финансови дейност” в община Свищов.
Сесията продължи с обсъждане на примерни модели и практики за определяне и отчитане на разходоориентиран размер на местните такси и цени на услуги и за повишаване на събираемостта им. Участниците споделиха своите проблеми и виждания за повишаване на събираемостта и ефективността на публичните услуги и бяха запознати с практика за добра координация между общинската администрация, звената и общинските търговски дружества при определяне и отчитане на разходоориентираните размери на местните такси. Димитринка Димитрова, директор дирекция “Икономика и търговска дейност”, Столична община представи изключително интересно и ясно на опита на СО, свързани с вътрешни правила и процедури, модели за системно взаимодействие между дирекциите на СО и общинските предприятия и дружества, вкл. предоставяне на методически указания, контрол и съгласуване на ценообразуването. Бяха дискутирани и механизми за отчетност и проследимост на ефективността на разходите.
В края на заседанието представителите на общините обсъдиха готовността си за въвеждането на еврото, вкл. и ключовите срокове и задачи.
НСОРБ благодари на членовете на ПК по БФ, които взеха активно участие в дискусията и направиха редица предложения за подобряване на рамката на работа и финансиране на общините.
/ЙБ/ /МЯ/ /ДУ/