С поклонение пред паметника на централната алея на Бунарджика и полагане на венци и цветя в Пловдив беше почетена 188-ата годишнина от рождението на Апостола на свободата Васил Левски – революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение.
Събитието се организира традиционно от Община Пловдив, като част от календара на културните събития на града, с участието на почетни формирования от Пловдивския гарнизон – военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и членове на комитет „Родолюбие“, Общински комитет „Васил Левски“, НД „Традиция“ и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
Водещ на честването бе Златко Павлов, който изпълни част от стихотворението „Левски“ от „Епопея на забравените“ на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Слово по повод 188-ата годишнина от рождението на Апостола произнесе Ружка Генова – директор на Спортно училище „Васил Левски“ – Пловдив и член на Общински комитет „Васил Левски“.
На общоградското честване присъстваха кметът на Пловдив Костадин Димитров, зам.-министърът на младежта и спорта Димитър Георгиев, председателят на Общински съвет – Пловдив Атанас Узунов, заместник-кметовете Пламен Панов, Николай Бухалов, кметове и зам.-кметове на райони, общински съветници, представители на общинската и районните администрации, политически партии и обществени организации и граждани.
Церемонията завърши с полагане на венци и цветя на паметника и изпълнение на химна на Република България и “Ботев Марш”.
Вижте пълния текст на словото на Ружка Генова, директор на Спортно училище „Васил Левски“ – Пловдив:
Уважаеми съграждани,
Скъпи колеги и ученици,
Скъпи приятели на свободата и българския дух,
Днес сме тук, за да отбележим 188 години от рождението на Васил Левски, да отдадем почит на човека, когото всички ние наричаме Апостола.
Събрали сме се не просто, за да отбележим поредната годишнина от рождението на Апостола на свободата, а за да преклоним сърцата си пред човека, който превърна своя живот в пътеводна светлина за цял един народ. Васил Левски не е просто герой. Той е морален компас, идеал, към който всички трябва да се стремим – всеки ден, с всяко дело.
Този свят ден – 18 юли – не е просто дата в календара. Това е ден на съвестта, ден на национално пробуждане и ден на обещание – да не забравяме, че свободата не е даденост, а ежедневна отговорност, която изисква работа, съпричастност и достойнство.
На 18 юли 1837 година, в скромен дом на Карлово, се ражда Васил Иванов Кунчев. Но историята ни го познава с името Левски – лъвът, който скъса веригите на страха и безнадеждността, и запали в българското сърце искрата на свободата.
Със своята саможертва и чистота на идеите той ни показа, че народът не се буди със сила – а с вяра, разум и любов. Че „дела трябват, а не думи“. Той вярваше, че свободата не се купува с кръвта на другите, а се заслужава с личен пример, с лична жертва. Затова и днес, век и половина по-късно, името му не просто се помни – то живее във всяко честно дело, във всяко будно сърце.
Левски не делеше хората по вяра, етнос или богатство. Той вярваше в равенството, в справедливостта, в силата на народа. И затова неговите думи днес звучат по-силно от всякога:
„Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“
Но Левски не е просто част от нашето минало – той е изпит за нашето настояще. Той е критерият, по който мерим своите дела – като личности, като нация и като държава.
И ако се запитаме какво би казал Апостола днес – в 2025 година, във време на глобални предизвикателства, на несигурност и нови разделителни линии в света – той вероятно би ни попитал:
„Свободни ли сте в мислите си? В действията си? В съвестта си?“
Свободата, за която той мечтаеше, не беше просто политическа. Тя беше духовна, морална, човешка.
Днес България е свободна и част от едно по-голямо семейство – Европейският съюз. Левски ни завеща: „Нашата работа зависи от нас самите.“
В Европа сме не заради географията си, а заради духа си – дух, изграден от примера на такива личности като него.
В тези времена, когато на много места по света свободата отново се поставя под въпрос, ние, българите, имаме дълг – да покажем, че можем да бъдем силни, честни и отговорни европейци, без да забравяме своите корени.
Като директор на Спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив, аз вярвам, че младите хора, които се обучават при нас, носят в себе си този дух – на усилие, на стремеж към върхове, на уважение към противника и към себе си. Спортът учи, възпитава, но и изгражда характер – същият характер, който е движел Апостола в неговото велико дело.
И нека днес всички си тръгнем оттук с едно напомняне – че да носим името на Левски не е само чест, а дълбоко задължение.
Да бъдем достойни за него – и в делника, и на международната сцена, и като нация, която има какво да даде на света.
Поклон пред делото на Апостола!
Да живее България!
106 total views, 106 views today