„От години позицията на институцията на омбудсмана е категорична и тя е срещу увеличението на цените на мобилните оператори, което, дори да е формално съобразено с нормативните разпоредби, създава допълнителни затруднения и ощетява българските граждани като потребители на услуги“. Това заяви главният секретар на институцията на омбудсмана д-р Айсун Авджиев на дискусията: „Решаване на потребителските проблеми в сектор комуникации – защита на правата, прозрачност и баланс между интересите на бизнеса и потребителите“, организирана по инициатива на Комисията за защита на потребителите.
11 март 2025 г.
„От години позицията на институцията на омбудсмана е категорична и тя е срещу увеличението на цените на мобилните оператори, което, дори да е формално съобразено с нормативните разпоредби, създава допълнителни затруднения и ощетява българските граждани като потребители на услуги“. Това заяви главният секретар на институцията на омбудсмана д-р Айсун Авджиев на дискусията: „Решаване на потребителските проблеми в сектор комуникации – защита на правата, прозрачност и баланс между интересите на бизнеса и потребителите“, организирана по инициатива на Комисията за защита на потребителите.
Авджиев беше категоричен, че не е обмислено и взето предвид общото икономическо състояние на хората, в това число и трудностите, които те изпитват с увеличението на цените на водата, тока, както и затрудненията им да съобразят месечния си бюджет с новите все по-високи цени на редица стоки и услуги.
Той подчерта, че администрацията на обществения защитник има дългогодишен опит, натрупан на базата на получените жалби и сигнали от потърпевши граждани. Информира, че по немалка част от тези сигнали институцията на омбудсмана е сезирала не само КЗП, но и редица други компетентни органи.
„За нас е от особено значение ангажираността на институциите по жалбите на гражданите да продължи с цел предоставяне на ефективна защита на техните права като потребители“, категоричен бе Авджиев.
Той направи кратка ретроспекция на събитията, довели до тази и още много други срещи и дискусии по темата.
Припомни, че още в края на 2022 г. за първи път от „Йеттел България“ ЕАД обявяват, че ще се възползват от клаузата в договорите си за еднократно увеличение на цените на услуги, базирано на инфлационния индекс, ежегодно обявяван от Национални статистически институт, а малко след това и „Виваком България“ ЕАД и „А1 България“ ЕАД също са последвали примера на Йеттел.
„Общественото недоволство не закъсня и до институцията на омбудсмана започнаха да постъпват множество жалби и оплаквания от гражданите. Тук искам да подчертая, че тази клауза съществува от над 10 години в договорите и Общите условия на операторите. Тогава омбудсманът предприе редица действия в защита правата и интересите на гражданите – написа препоръки до мобилните оператори да не прилагат индексацията; поиска от тогавашния състав на Комисията за защита на потребителите да извърши проверки за неравноправни клаузи и нелоялна търговска практика, като се посочват конкретни аргументи; обърна се към Комисията за регулиране на съобщенията и служебния зам. министър-председател по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията. На 31 януари 2023 г. се изпрати писмо и до служебния министър-председател и до служебния министър на икономиката и индустрията, в което беше посочено, че клиентите на мобилни услуги ще бъдат принудени да плащат увеличените цени без право да предоговарят условията по договорите си в посока по-ниски тарифи и без възможност да ги прекратяват без неустойки. Това категорично е несправедливо, правата на гражданите не са защитени в достатъчна степен, няма равнопоставеност между договарящите се страни. Във време на кризи и висока инфлация е необходимо да бъде оказана подкрепа и защита на българските граждани, като бъдат предприети конкретни, спешни мерки, с цел да не се повишат цените на мобилните услуги“, изтъкна главният секретар на омбудсмана.
Той допълни, че тогава омбудсманът се е обърнал и към председателя на Комисията за защита на конкуренцията за предприемането на действия по компетентност.
В отговор според тогавашния състав на КЗП – клаузите за индексиране са част от действащите договори с крайните потребители и в тази връзка няма едностранна промяна в договора. Т.е. те не могат да се квалифицират като неравноправни, защото съгласно ЗЕС операторите имат право сами да определят цените си; клаузите са ясно съставени; методът за промяна на цените е подробно описан и е обвързан с индекс, върху който те не влияят. Уверили са и че ще проследят действията на мобилните оператори и начина, по който прилагат индексацията.
От КРС пък информират омбудсмана, че не регулират цените на дребно и се позовават на отговор на Съда на ЕС, според който предприятията, доставящи електронни съобщителни услуги, могат да имат оправдан интерес да променят цените си. Посочват още и че при извършената от тях проверка на мобилните оператори е установено, че индексацията е включена като договорна клауза, а резултатите от проверката им са били изпратени на КЗП, с цел да подпомогнат преценката й дали клаузата за индексация е неравноправна.
„На поставения от омбудсмана въпрос, свързан с предстоящото намаление на таксите на мобилните оператори, КРС отговориха, че то не следва да се обвързва с промяната в цените на услугите им. Това е инструмент на държавата, който води до повече приходи в бюджета и до по-качествени услуги и не може да се квалифицира като вид компенсация и/или помощ от държавата“, допълни Авджиев.
По време на дискусията той подчерта, че и през 2023 г. за пореден път мобилните оператори са индексирали цените на услугите на своите клиенти. И тогава омбудсманът е изразил категоричното си становище против това индексиране и е сезирал министъра на икономиката и индустрията с настояването да се извърши задълбочен и обективен анализ на изложените аргументи за неравноправна договорна клауза и нелоялна търговска практика, както и на причините, поради които мобилните оператори за поредна година са се възползвали от възможността да увеличат цените си и чрез индексиране. Освен това омбудсманът е настоял да се предприемат незабавни действия за преустановяване на тази практика, включително и чрез законодателни промени.
„В резултат, министърът на икономиката и индустрията даде указания на Комисията за защита на потребителите за критериите, които следва да се вземат предвид при извършване на анализ на договорите на мобилните оператори, с цел изясняване дали клаузата за индексиране на цените на услугите е неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите“, припомня Айсун Авджиев.
Той информира още, че на 5 февруари м.г. се е провело открито заседание на КЗП във връзка с индексацията на мобилните такси, на което са взели участие председателят на Комисията за регулиране на съобщенията, представител на Министерството на икономиката и индустрията, представители на омбудсмана и неправителствени организации. И тогава становището на омбудсмана е било, че клаузата за индексацията е неравноправна, защото не е индивидуално уговорена, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Д-р Айсун Авджиев припомни и друг факт, че на 21 февруари 2024 г. относно индексацията на цените е свикано заседание и на постоянната Подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите в Народното събрание, на която омбудсманът също взима участие. Тогава на заседанието е бил изслушан и председателят на КЗП, както и представители на мобилните оператори. Посочва още, че председателят на КЗП е заявил, че и според него клаузата за индексацията е формално неравноправна, тъй като липсва реципрочност – предвидено е изменение на цените само при инфлация, но не и при дефлация. В тази връзка той е поел ангажимент в най-кратък възможен срок Комисията да се произнесе с решение по казуса.
„Впоследствие, с решението на Комисията, документирано в Протокол № 7 от 18 март 2024 г., КЗП и Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) се споразумяват в условията на потребителските договори на „А1 България“ ЕАД, „Виваком България“ ЕАД и „Йеттел България“ ЕАД, клаузите за индексация на месечните абонаменти и/или цени на електронни съобщителни услуги да се прецизират от операторите така, че да предвидят следното: Реципрочно намаляване при отчетена от Националния статистически институт дефлация за предходната календарна година. Определяне на прагове, в рамките на до +/–2%, при които не се извършва индексация, както при инфлация, така и при дефлация. Право за потребителите, при увеличение поради инфлация, да прекратят договора си за електронни съобщителни услуги без да дължат неустойка за услуги, като това право се упражнява в срок от един месец от обявената начална дата на индексация. Определени абонаментни планове и/или цени на услуги могат да бъдат изключени от обхвата на индексацията, както при инфлация, така и при дефлация, като операторите следва да ги обявят на интернет страницата си“, информира Айсун Авджиев.
Той допълва, че мебелните операторите е следвало да изменят клаузите за индексация в срок, не по-дълъг от 3 месеца, като измененията да влязат в сила от началото на тази година.
„Ето защо, когато в края на 2024 г. и началото на 2025 г. Йеттел и Виваком отново обявиха намерение да увеличат цените (а не да ги индексират), това за пореден път доведе до недоволството на българските граждани. За разлика от предходните години действително този път операторите дадоха възможност в рамките на един месец, от обявяване на намерението, всеки който пожелае да прекрати договора си без начисляване на неустойка. Тук е важно е да се отбележи, че от „А1 България“ ЕАД категорично заявиха, че няма да увеличават цените на своите услуги“, обобщи ситуацията до момента главният секретар на омбудсмана.