Местните и регионалните власти играят решаваща роля в дигиталната трансформация на Европа, тъй като именно те предоставят основни обществени услуги – здравеопазване, образование, транспорт и социална подкрепа. За да бъде цифровият преход приобщаващ и достъпен за всички, е необходимо тези услуги да отговарят на новите стандарти и изисквания на ЕС. Въпреки напредъка, много общини продължават да срещат сериозни трудности: неравномерен достъп до цифрова инфраструктура, ограничени ресурси, киберрискове и недостиг на дигитални умения.
За да се гарантира справедлив, сигурен и приобщаващ дигитален преход, Cъветът на европейските общини и региони призовава европейските институции да увеличат инвестициите в цифрова инфраструктура, особено в недостатъчно обслужваните региони; да предоставят техническа и финансова подкрепа за достъпни цифрови обществени услуги; да поддържат нецифровия достъп до основни услуги по време на прехода; да улеснят публично-частните партньорства за разширяване на свързаността; и да предлагат персонализирани насоки, изграждане на капацитет и дългосрочно финансиране, за да помогнат на местните и регионалните власти да подобрят своите умения за киберсигурност и цифрови умения. Дигиталното бъдеще на Европа зависи от овластяването на участниците, които са най-близо до гражданите.
Най-засегнатиот изоставане са селските райони, домакинствата с ниски доходи и уязвимите групи, което задълбочава териториалните различия. Киберсигурността е друго нарастващо предизвикателство, особено за по-малките общини, които трудно изпълняват изискванията на ЕС, включително тези по Директивата NIS2. Недостатъчните ресурси затрудняват защитата на чувствителни данни и критична инфраструктура.
В цяла Европа неравенствата в свързаността и цифровия достъп засягат непропорционално селските и отдалечените райони, домакинствата с ниски доходи и уязвимите групи. Това заплашва териториалното сближаване и ограничава способността на гражданите да участват пълноценно в цифровото общество. За да бъдат цифровите обществени услуги наистина достъпни, решенията трябва да следват принципите на приобщаващ дизайн и да останат допълнени от възможности за обслужване на място за тези, които не могат или предпочитат да не използват цифрови канали.
Киберсигурността се превръща във все по-голям проблем, тъй като местните власти управляват чувствителни публични данни и критична инфраструктура, често без достатъчен опит или финансиране, за да отговорят на нарастващите изисквания на ЕС, като например тези по Директивата NIS2. По-малките общини, по-специално, нямат ресурси за прилагане на надеждни мерки за киберсигурност, реагиране на инциденти или спазване на сложни регулаторни рамки. Засиленото сътрудничество, опростяването на правилата и устойчивата финансова подкрепа са важни за укрепване на местната устойчивост.
Развитието на уменията остава друго неотложно предизвикателство. За да се приложат новите цифрови политики на ЕС, включително тези, свързани с изкуствения интелект, оперативната съвместимост и управлението на данните, местните администрации се нуждаят от персонал, обучен да контролира цифровите системи, да поддържа човешки надзор и да гарантира етично, прозрачно и справедливо използване на технологиите. Същевременно, укрепването на цифровата грамотност сред общностите чрез учене през целия живот и инициативи, базирани в общността, помага за изграждането на доверие, приобщаване и участие. Сътрудничеството между общините и между регионите също така ускорява иновациите и избягва фрагментацията, като дава възможност за обмен на най-добри практики и общи решения.
Целият документ с позицията на СЕОР можете да откриете на посочения линк: https://ccre-cemr.org/wp-content/uploads/2025/11/CEMR-Position-paper-digitalisation-EN.pdf
/ЙБ/ /ДБ/