Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов проведе среща с представители на браншови организации, работодатели от индустриалната сфера и синдикати, на която бяха обсъдени разнопосочните виждания, които битуват в обществото за прилагането на Европейската схема за търговия с емисии (ETS1 и ETS2).
В дискусията се включиха ръководители и представители на Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската асоциация на циментовата индустрия, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Икономическия и социален съвет на България, Конфедерацията на независимите синдикати в България. Те изразиха на първо място удовлетворение от предоставената им от министъра възможност да обсъдят темата, която има пряко отражение върху цените на енергията, състоянието на индустрията и конкурентоспособността на икономиката. Участниците се обединиха около разбирането, че значимостта на темата я превръща в стратегически за страната въпрос, а не просто експертен дебат.
„Темата не се изчерпва само с ETS1, а включва цял пакет от инструменти – ETS2, Механизма за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM) и Социалния климатичен фонд“, подчерта министър Юлиян Попов в своето въведение и посочи, че тези механизми са взаимно свързани и трябва да се разглеждат заедно, за да се разбере реалният им ефект върху икономиката и обществото.
Той посочи, че в сегашния момент България трябва да развие достатъчно ясна и координирана позиция на европейско ниво, защото единна национална позиция ще работи в защита на интересите на страната ни. Необходимо е вътрешно съгласие между институции, експерти и индустрия като ключово условие за ефективна политика, подчерта министърът и сподели, че е инициирал тази среща с желанието да бъде проведен откровен диалог и да се постигне съгласие и разбиране по отношение на целия пакет от инструменти.
„Важно е да видим какво може да се направи, за да се стигне до една обща позиция или поне ясно да разберем кой на каква позиция стои и какви политики и стъпки следва да се предприемат оттук нататък“, сподели той.
Влиянието на ETS1 върху цената на електроенергията не е безспорно, особено в страни като България с по-силно участие на въглищната енергетика, но връзката с крайните цени не е еднозначна, обясни Юлиян Попов и още веднъж подчерта, че много по-важно от самата цена на емисиите е как се използват приходите от тази система. Според него ключовият въпрос – за използването на приходите – насочва вниманието към реалната политика, а не към механизма сам по себе си.
По време на дискусията беше потвърдено и от останалите участници, че в момента средствата от приходите от ETS1 се използват за масово намаляване на цените за всички потребители. Проблемите на настоящия модел се проявяват в това, че не се прави разлика между нуждаещи се и ненуждаещи се и се стимулира по-високо потребление на енергия. Беше потвърдено единомислие, че средствата следва да се насочват целево за енергийна бедност и към хората, които реално имат нужда.
„Тук опираме и до въпроса как подпомагаме индустрията, как го правим целево, дали го правим равномерно за всички и с мисъл за подобряване на условията на живот и на труд“, заяви Юлиян Попов.
Представителите на индустрията подкрепиха министъра в разбирането му, че Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ може и трябва да подпомага индустрията чрез инвестиции в модернизация и енергийна ефективност, а не чрез масови субсидии. Всеки участник от своята позиция, но и всички заедно изразиха виждането, че подкрепата за индустрията трябва да бъде диференцирана според нуждите на различните сектори.
От страна на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори беше изказана категорична позиция, че Европейската схема за търговия с емисии е част от общ европейски пазар и не може да бъде променяна едностранно. Ограничения и рискове в системата включват и фактът, че квотите са финансов инструмент, а намесата може да доведе до пазарни сътресения. „Ние сме обсъждали този въпрос. Не смятаме, че трябва да се спира системата за търговия с емисии, защото има предприятия, които вече са направили значителни инвестиции. По-скоро смятаме, че трябва да се осигури ефективно функциониране на съществуващите механизми и едва след това да се мисли за намаляване на разходите за емисии за енергоинтензивната индустрия“, каза Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на федерацията.
Представителите на циментовата индустрия изразиха още по-ясна подкрепа за прилагането на ETS1, като заявиха, че спиране на схемата за търговия с емисии и въвеждане на дерогация би означавало краят на декарбонизацията на циментовото производство.
Въпреки съществуващите в обществото резерви, министър Попов изрази убеждението си, че ETS2 може да бъде финансово изгодна за България, като същевременно има ограничено въздействие върху част от домакинствата. ETS2 като възможност отваря потенциал и в транспортния сектор за значителни приходи и като резултат – за провеждане на целенасочени политики в регионите с инвестиционен потенциал, обясни той.
По време на срещата до голяма степен се постигна и общо разбиране, че Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), т. нар. въглероден данък, може да изпълни ролята си на защита за въглеродно интензивните производства срещу риска от нелоялно изместване към страни с по-слаби екологични стандарти, но е важно българската държава да следи отблизо приложението му.
Диалогът и усилията за развитие на единна позиция ще продължат в още по-разширен кръг с участие на заинтересованите страни.