Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов участва в дискусията „Наука и иновации: инвестиции, резултати и обществено въздействие“, която се проведе в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). В рамките на събитието министър Попов представи анализ на основните предизвикателства пред научноизследователската система в България, като акцентира върху ниското ниво на инвестиции и необходимостта от по-ефективно управление на публичните средства.
„България е сред страните с най-нисък дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност в Европейския съюз – около 0,8% от БВП. Това е сериозен национален, но и регионален проблем, който се отразява пряко върху икономическото развитие и конкурентоспособността“, посочи министърът. Той подчерта, че изоставането на Европа в глобален план става все по-видимо, особено на фона на бързото развитие на Китай, където иновациите и научните изследвания са ключов двигател на икономиката. „Това изоставане вече има реални измерения – виждаме го на пазарите и в технологичното развитие“, допълни Попов.
Като основен проблем министърът открои липсата на достатъчно решения, базирани на наука и данни. „В България често решенията не стъпват на изследвания и анализи. Това е фундаментален въпрос за начина, по който управляваме“, заяви той. В този контекст министър Попов акцентира върху необходимостта от отваряне на данните, събирани с публични средства. „Достъпът до първични данни е ключов за анализа, моделирането и вземането на информирани решения. Данните принадлежат на обществото и трябва да бъдат достъпни“, подчерта той.
В изказването си министърът постави и въпроса за ефективността на публичните разходи за научни изследвания. Той посочи, че значителна част от средствата често преминава през посредници, което намалява реалния ресурс за научна дейност. „Проблемът не е в самото посредничество, а в неговия мащаб и в ефективността на разходването на средствата“, отбеляза Попов. Като възможно решение той очерта необходимостта от изграждане на собствен капацитет в университетите и научните организации за управление на проекти, както и по-тясна връзка между наука, администрация и бизнес.
Министърът даде примери за сектори, в които липсата на научен компонент води до пропуснати ползи, включително при мащабни инвестиции като енергийното обновяване на сградите. „Дори малък дял от средствата, насочен към научни изследвания, може значително да повиши качеството и ефективността на проектите“, посочи той. Според министър Попов постигането на по-високо ниво на инвестиции в наука – например 2% от БВП – изисква съвместни усилия на държавата и бизнеса, както и създаване на стимули за частни инвестиции в научноизследователска дейност. „Това са системни въпроси, свързани с начина, по който финансираме и управляваме науката. Целта е да изградим политика, основана на знания и данни, която да води до реални резултати“, заяви министърът.
Министърът на образованието и науката Сергей Игнатов също подчерта необходимостта от търсене на допълнителни източници за финансиране на науката извън държавния бюджет. По думите му съществуват реалистични възможности за развитие на системата чрез събиране и прилагане на работещи предложения, които могат да бъдат включени в управленски програми и реализирани в дългосрочен план.
В заключение министър Попов очерта конкретни стъпки за подобряване на финансирането и интегрирането на научните изследвания в публичните политики. Предвиждат се изменения в оперативните програми, насочени към увеличаване на средствата за наука с около 3-5%, както и по-широко включване на научния компонент във всички програми на различните министерства. Той подчерта необходимостта от по-добра координация между институциите, научните организации и финансиращите органи, както и от по-ефективно използване на съществуващите механизми, включително националните програми.
„Управлението има остра нужда от науката. Това е необходимост, която обхваща икономиката, климатичните политики и цялостното развитие на държавата. Всички институции имат дълг към науката – и същевременно имат нужда от нея, за да вземат информирани и устойчиви решения“, заяви министърът.