В Априлци се проведе съвместно заседание на Постоянната комисия по земеделие и развитие на селските райони, Постоянната комисия по култура и Постоянната комисия по младежки дейности, спорт и туризъм към Национално сдружение на общините в Република България.
Форумът събра кметове, екперти и представители на общинските съвети от цялата страна, като основният акцент бе поставен върху съвременните подходи за активизиране и популяризиране на местната култура, културното наследство и туризма, особено в малките общини.
Заседанието беше открито и модерирано от председателя на Постоянната комисия по култура и кмет на община Свищов д-р Генчо Генчев. В изказването си той постави ясен акцент върху необходимостта от преосмисляне на начина, по който се развива местният туризъм в България. Той подчерта, че в последните години на европейско ниво все по-отчетливо се налага моделът на устойчив, културен и съзидателен туризъм, който измества традиционния масов подход.
По думите му, този тип туризъм се изгражда върху два основни стълба – от една страна уникалните местни ресурси и идентичност, а от друга – активното участие на туриста в живота на общността. „Днес туристът вече не иска да бъде просто наблюдател, а да бъде част от преживяването – да се включи в местни занаяти, традиции и събития“, отбеляза той, давайки примери с утвърдени практики в страната като Етнографски комплекс „Етъра“ и фестивални възстановки на исторически събития.
Д-р Генчев открои и ролята на културното наследство като източник не само на туристически интерес, но и на духовно обогатяване. Той подчерта, че именно места като Априлци носят автентичния дух на българската история и Възраждане, който може да бъде преживян, а не просто разказан.
Специално внимание беше отделено на необходимостта от изграждане на туристически мрежи и маршрути, както и на използването на съвременни инструменти за представяне на местния потенциал. В тази връзка модераторът постави въпроса доколко общините използват възможностите на дигитализацията и новите технологии за популяризиране на своето наследство.
В своето приветствие към участниците кметът на Априлци Тихомир Кукенски изрази удовлетворение от възможността общината да бъде домакин на съвместното заседание на трите комисии към Национално сдружение на общините в Република България.
„За мен е чест да Ви приветствам в Априлци, особено в навечерието на отбелязването на 150 години от Априлско въстание“, заяви той и подчерта, че регионът носи в себе си изключително богато историческо наследство, което е неразделна част от националната памет.
Кметът акцентира върху уникалната роля на местните събития, свързани с въстанието, като припомни, че именно тук се развиват едни от най-значимите моменти от борбите за освобождение. „Нашият край пази неразказани истории, които нямат аналог – свързани с избухването в началото на май на Новоселското въстание и обявяването на Новоселската република“, отбеляза Кукенски.
В дискусията активно се включи и д-р Красимир Джонев – кмет на Летница и председател на Постоянната комисия по земеделие и развитие на селските райони към Национално сдружение на общините в Република България.
В своето изказване той изрази удовлетворение от възможността представителите на местната власт да обсъдят теми с ключово значение за развитието на селските общини. „Радвам се, че имаме възможност да поставим на фокус въпроси, които са изключително важни за нашите общини – особено свързаните с подхода „Водено от общностите местно развитие“ и дейността на местните инициативни групи“, подчерта той.
Д-р Джонев обърна специално внимание на предизвикателствата, пред които са изправени местните инициативни групи (МИГ), като акцентира върху забавянията във финансирането. По думите му това създава затруднения при изпълнението на проектите и ограничава възможностите за навременно реализиране на инициативи, които имат пряко въздействие върху местните общности.
В същото време той подчерта, че въпреки тези трудности, подходът ВОМР остава един от най-ефективните инструменти за развитие на селските райони, тъй като дава възможност за реално участие на местните хора в процеса на вземане на решения и насърчава партньорството между публичния, частния и неправителствения сектор.
В рамките на откриващата част на заседанието участие взе и Марин Маринов – заместник-председател на Постоянната комисия по младежки дейности, спорт и туризъм към НСОРБ и общински съветник в ОбС-Трявна.
В изказването си той постави силен акцент върху значението на събитийния туризъм като ключов инструмент за развитие на местните общности, особено в по-малките общини. „Радвам се, че общото заседание е именно между тези три комисии, които могат да си взаимодействат и да обсъждат въпроси от общ интерес. Хубаво е да има заедност, да черпим опит и знания“, подчерта Маринов.
По думите му, събитийният туризъм е сред най-ефективните начини за привличане на посетители и за създаване на разпознаваем облик на дадена дестинация. Той отбеляза, че чрез добре планирани фестивали, културни прояви и тематични събития общините могат не само да увеличат туристическия поток, но и да удължат престоя на гостите и да създадат устойчив интерес към местното наследство.
Като пример за успешен модел Маринов посочи практиките в Трявна, където съчетаването на богато културно наследство със събитийни инициативи създава цялостно преживяване за посетителите и допринася за развитието на местната икономика. Той акцентира, че подобни подходи могат да бъдат адаптирани и в други общини, съобразно техните специфики и ресурси.
В рамките на първия панел участниците имаха възможност да се запознаят в дълбочина с конкретни инструменти, модели и добри практики за социализация и икономическо оползотворяване на културното наследство.
Представителите на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“ – доц. Косьо Стойчев, Мария Василева и д-р Елка Златева – представиха цялостна концепция за изграждане на регионални модели, в които културното наследство се превръща в реален икономически ресурс. Като пилотен пример бе разгледан регионът Странджа, дефиниран като специфична историко-географска и културна зона с висок потенциал, но и с предизвикателства, свързани с демографски спад и липса на координация между институциите.
В презентацията беше подчертано, че „Наследство БГ“ предлага работещ модел за преодоляване именно на този дефицит чрез създаване на обща рамка за междубобщинско сътрудничество. Моделът включва пет основни направления – институционално, изследователско, лабораторно, музейно и дигитално. Сред конкретните мерки са изграждането на специализирана лаборатория за изследване на манов мед и лечебни растения в Царево, създаване на модерна интерактивна музейна експозиция, както и разработване на цялостен пакет от туристически маршрути, включващи аязма, църкви и природни обекти.
Особен акцент беше поставен върху дигитализацията – чрез използване на 3D, AR и VR технологии, електронни гидове, дигитални карти и онлайн каталози, които да направят наследството по-достъпно и привлекателно за съвременния турист. Подчертано беше, че този подход не е само академичен, а има ясно изразена икономическа насоченост – към създаване на местни продукти, подкрепа на бизнеса и генериране на устойчиви приходи за общините.
Допълващо на тази тема беше представянето на възможностите, които предоставят културните маршрути на Съвета на Европа. Беше подчертано, че това е утвърдена европейска програма с десетилетна история, обединяваща десетки сертифицирани маршрути и хиляди участници – институции, организации и местни общности. Участието в подобни мрежи осигурява не само международна видимост, но и достъп до партньорства, обучения, научен обмен и съвместни проекти.
Акцентирано бе, че България вече има участие в редица маршрути – като тези, свързани с римското наследство, културния път на светите братя Кирил и Методий, историческите термални градове и други – но съществува значителен неизползван потенциал. Общините могат както да се включват в съществуващи мрежи, така и да инициират нови маршрути, базирани на своята уникална идентичност – от керамика и индустриално наследство до природни и културни феномени.
Силен практически акцент в панела постави представянето на Георги Петков от Поморие, който демонстрира как чрез подхода „Водено от общностите местно развитие“ може да се постигне реална трансформация на местния туристически продукт. Бяха представени множество реализирани проекти, които съчетават културно наследство, инфраструктура и иновации.
Сред тях се открояват развитието на Музея на солта като уникална туристическа атракция, изграждането на посетителски центрове – включително за Поморийското езеро и рибарството, както и реконструкцията на ключови градски пространства като Лятно кино „Яворов“ и Стария пристан. Особено впечатление направиха проектите, насочени към създаване на цялостно преживяване – като водното шоу в Поморийския залив, приключенския парк в кв. Каменар и развитието на „умно селище“ с дигитални системи за управление на средата.
Подчертано бе, че тези инвестиции не са само инфраструктурни, а са насочени към добавяне на стойност, разнообразяване на туристическото предлагане и удължаване на престоя на посетителите – ключов фактор за икономическата устойчивост на местния туризъм.
Добър пример за интегриран подход към местното развитие беше представен и от Елена. Евдокия Уколова и Цанка Христова представиха реализирани проекти по линия на Норвежкия финансов механизъм, насочени към възстановяване на значими местни обекти и превръщането им в атракции с добавена стойност.
Акцент в тяхното изложение беше поставен върху партньорството с бизнеса и върху свързването на културното наследство с местното производство – особено на земеделски и традиционни продукти. Чрез съвременни маркетингови подходи и брандиране, тези продукти се позиционират като част от цялостното туристическо преживяване, което допринася за развитието на местната икономика и за утвърждаването на идентичността на региона.
Панелът ясно показа, че бъдещето на местния туризъм е в интегрирания подход – съчетаващ наука, култура, технологии, партньорства и активното участие на общностите, с фокус върху създаването на устойчиви и разпознаваеми местни продукти.
Предстоят дискусии по втория ден от дневния ред на заседанието в Априлци.