Бюрото на Европейския парламент (ЕП) в България и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) проведоха дискусия на тема „Бъдещето на политиката на сближаване: европейските планове и българските приоритети“. Събитието се проведе в Дома на Европа в София.
Във форума участие взеха Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ, Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент (С&Д), Антон Гладнишки, началник на отдел „Реформи и устойчив преход“ в Централното координационно звено на Министерския съвет, Ивайло Стоянов, началник на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет.
Форумът бе открит от ръководителя на Бюрото на ЕП в България Теодор Стойчев, който подчерта значимостта на започналия процес по подготовка на новата финансова рамка на ЕС за следващите седем години. Когато говорим за регионална политика, ролята на местните и регионалните власти е изключително голяма, каза той и благодари на НСОРБ за партньорството.
Силвия Георгиева, подчерта значението на дискусиите относно новата годишна финансова рамка, предложена от Европейската комисия през лятото. Тя определи срещата като една от първите по темата и отбеляза трудностите, пред които се изправят местните власти: „Разбираме, че дебатът за финансовата рамка за тази година бележи бавен старт, защото ние сме прекалено заети да гасим ежедневни пожари.“
Въпреки това Георгиева беше категорична, че местното самоуправление „не се освобождава от ангажимента да разбере какво иска да ни каже Европейският съюз с новата финансова рамка“. Промяната предвижда значително централизация на управлението на средствата в ръцете на националните правителства през следващите седем години. „Изненадани бяхме от иновативността на ЕК, предлагайки този силно централизиран подход за разпределение на европейския бюджет за следващите седем години“, заяви тя.
Георгиева подчерта рисковете от това ново разпределение на властта: „С този пакет от решения нещата се оставят в ръцете на централни правителства и ако те не се справят с изисканите от ЕК реформи, то инвестициите в регионите са пряко зависими от тяхната неспособност.“. Тя припомни и позицията на Комитета на регионите, според който местните и регионалните власти не бива да бъдат поставяни в зависимост от слабостите на националните правителства. Допълнително притеснение представляват административните предизвикателства пред новия период: „Имаме притеснение също от сложното администриране, защото нямаме регионално оперативни програми и второ ниво на самоуправление, което да поеме политическата отговорност за разпределението на средствата.“
Според Георгиева предстоящите месеци ще бъдат изключително натоварени и трудни за администрациите, а „много е важна техническата помощ за изпълнението на тази нова сложна финансова рамка“, за да могат общините да отговорят на високите изисквания на ЕС.
Евродепутатът Цветелина Пенкова обърна внимание, че действащата финансова рамка разпределя средствата на база разходи и оперативни програми. „Сега се налага нов модел за пари срещу реформи“, подчерта тя. По думите ѝ разходването на средствата по националните планове е показало недостатъци: „Средно в ЕС едва около 55% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост достигат реално до икономиките, регионите и гражданите. Това не е задоволително и доказва нуждата от по-ефективни инвестиции.“
Пенкова изрази притеснение и от предложението новата бюджетна рамка да обедини в един фонд около 850 млрд. евро за общата селскостопанска политика и кохезионната политика. „Това повдига въпроси как тези ключови програми ще запазят своята идентичност и как ще бъдат разпределяни средствата“, допълни тя.
Отделно тя подчерта, че европейските институции ще решават дали държавите членки изпълняват реформите си, което поставя страните в силна зависимост от централизиран контрол.
Антон Гладнишки от Администрацията на Министерския съвет предупреди, че обединяването на множество политики в „мега стратегически документ“ има ползи по отношение на синергията, но и сериозни рискове:
„Механичното обединяване води до загуба на идентичност както за кохезионната политика, така и за общата селскостопанска политика. Налагането на модела пари срещу реформи наподобява модела на Плана за възстановяване и устойчивост, ако една страна не постигне целите си, тя не получава финансиране.“
Ивайло Стоянов от МРРБ също определи новия механизъм като предизвикателство. Стоянов добави, че много общини в Европа изразяват недоволство, тъй като градската политика не е достатъчно застъпена в новите предложения. “Но все пак виждаме и положителни страни, като продължаване на интегрираните териториални инвестиции.“, заяви Стоянов.
Зорница Русинова обясни, че някои от детайлите от предложенията на ЕК представляват предизвикателства за България, която разчита основно на средствата за реформи в икономическата и социалната сфера. Притеснени сме, че ЕК започва да измества общия принцип на споделеното управление, допълни тя.
Дискусията даде възможност за коментар от зам.-кметът на София Иван Гойчев, който отбеляза, че опасенията за прекомерна централизация се споделят от много европейски градове. „Поставя се въпросът дали целта е по-силни градове или по-силни централни правителства“.
Форумът приключи с убеждение на участниците, че това е само началото на обсъжданията и предстоят още срещи и дискусии, за да се гарантира ефективното участие на местните и регионалните власти във формирането на новата финансова рамка на ЕС.
/ЙБ/