В Поратала за обществени консултации към Министерски съвет е публикуван проект на Националната концепция за регионално и пространствено развитие 2026-2040 г. (НКРПР).
Документът, който е в обем от над 340 страници, включва синтезиран анализ на демографското, социално-икономическото, екологичното и териториално-урбанистичното състояние на страната. Основните изводи от анализа, показват че:
- Най-сериозният проблем в страната е демографският с многостранни негативни измерения в икономическата и в социалната сфера. Успоредно с бавния напредък в системите за здравеопазване, образование и социални грижи, ниската раждаемост, голямата смъртност и неовладяни емигрантски процеси, демографският проблем става още по-непреодолим. Неговото решаване изисква множество координирани политики в икономическата и социална сфери.
- Икономическите показатели показват нарастване на размера на БВП, респективно на БДС за целия период. Увеличава се производителността на труда, с най- ускорен темп в индустрията. Нараства броят на малките и средни предприятия (МСП). Повишават се разходите за придобиване на ДМА, повишават се разходите за научно- изследователска и развойна дейност (НИРД). МСП в България се сблъскват с конкуренция както на местно, така и на глобално ниво. Разширяването на пазарите и новите технологични възможности могат да променят начините, по които МСП се конкурират на глобално ниво. Има определени сектори, които показват значителен растеж за МСП, като IT и софтуерни технологии, енергийна ефективност и зелени технологии, които вероятно ще продължат да бъдат основни двигатели на икономическото развитие. МСП, които успеят да адаптират своите бизнес модели към новите икономически и технологични условия, вероятно ще имат по-големи шансове за устойчив растеж.
- Изоставането спрямо ЕС по много показатели е осезателно. Въпреки изпреварващия темп на възстановяване след пандемичната криза, България остава на последно място в Европейския съюз по равнище на брутен вътрешен продукт на глава от населението. Страната ни продължава да е в групата на последните 10 държави по БВП, продължителност на живота, обща и детска смъртност, изследвания, технологии и иновации и регионална конкурентоспособност. Запазват се междурегионалните различия по всички показатели. Още по-отчетливи стават вътрешнорегионалните различия между областите и общините. Тези проблеми, заедно със задълбочаващия се дисбаланс в териториалното разпределение на населението, изправят пред сериозни предизвикателства политиката на пространствено и регионално развитие. Необходима е консолидация на политиките в социалната и икономическата сфери, за да се постигне балансирано устойчиво развитие на националното пространство.
- Необходимост от нови стъпки в прилагането на интегрирания териториален подход -интегрирано и пространствено ориентирано планиране, което да съчетава социални и икономически политики и да повишава конкурентоспособността и устойчивостта на регионите.
Описани в документа са и предизвикателствата и потенциалите на националното пространство, както и сценарии и пространствени модели за развитие на националната територия. Моделът „умерен полицентризъм” е избраният сценарий за урбанистично развитие при действието на НКРПР 2026–2040 г. При него се запазва прилаганото и понастоящем групиране на общините в 5 нива.
На база анализите, е изведена и визията на НКРПР- Българските региони развиват устойчив капацитет и конкурентоспособност в динамична среда, с подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги за всички граждани. Столичният регион се утвърждава като водещ център в Югоизточна Европа, а останалите региони се доближават до европейските стандарти. Националните ресурси са опазени чрез устойчиво управление, съхранена е регионалната идентичност, а социално-икономическите и териториални дисбаланси са значително намалени.
Визията ще се реализира чрез четири стратегически цели (СЦ):
СЦ 1: Териториално сближаване – чрез подобряване на свързаността на всички нива, развитие на балансиран полицентричен модел на селищната мрежа и активно международно сътрудничество.
СЦ 2: Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на регионите и насърчаване на растежа.
СЦ 3: Социално сближаване и растеж чрез създаване на условия за развитие и реализация на човешкия капитал и подобряване на жизнената среда.
СЦ 4: Екологична устойчивост – чрез енергийна трансформация, климатична неутралност, съхранени природни ресурси и намалени рискове от природни бедствия.
В Концепцията са дефинирани и приоритети към стратегическите цели, както и подходи и насоки за постигането им. Дефинираните приоритети включват:
- Подпомагане развитието и укрепването на умерено полицентрична мрежа от градове-центрове и подобряване качеството на антропогенната им среда;
- Оптимално интегриране на българските региони в европейското пространство и трансграничните пространства чрез преодоляване на съществуващите физически, функционални и структурни дефицити;
- Съхраняване на природното и културното наследство;
- Повишаване на конкурентоспособността и подкрепа за силни и устойчиви региони;
- Стимулиране развитието на специфични територии;
- Пространствена свързаност и достъп до услуги;
- Извеждане на качеството на живот на хората като първостепенна цел с фокус върху здравеопазването, образованието, развитието на пазара на труда и борбата с демографската криза и др.
При формулирането на приоритетите е взето предвид предстоящото ново деление на страната на райони за планиране от ниво 2. Новото райониране, което ще се прилага от 01.01.2027 г. включва 4 района от ниво 2 (Северен, Източен, Южен, Столичен) вместо сегашните 6 района.
В НКРПР се препоръчва при изготвянето на ИТСР и ПИРО да се съблюдава териториално адресиране на приоритети за подкрепа, както следва:
- Големи градски центрове и агломерационни ареали: приоритет за иновации, интермодалност, градска мобилност, намаляване на задръствания, замърсяване и качество на въздуха, повишаване на достъпността до работни места в рамките на функционалните им зони.
- Средни и по-малки градове – балансьори, вкл. с ареали на влияние: приоритет за укрепване на ролята им като обслужващи центрове (мобилност, логистика, административни/образователни/здравни услуги) и свързаност към основните оси и коридори.
- Зони с трайно задълбочаващи се различия и риск от трайна периферизация (селски, планински и труднодостъпни, гранични, обезлюдяващи се): приоритети за базова свързаност, достъп до ключови публични услуги, местна икономическа диверсификация, мерки за задържане/привличане на население и повишаване на устойчивостта към рискове.
По отношение на бъдещата ПРР за периода 2028-2034 г., се препоръчва:
- Надграждане на стратегическо програмиране въз основа на научените уроци, реално проследяване на напредъка и адаптивен подход към нови предизвикателства.
- Насочване на вниманието към приоритетите за зелени и дигитални решения, качество на градската и териториалната среда, социални иновации и достъп до базови услуги.
- Съхраняване на институционалната памет и приемствеността в регионалното развитие и пространствено между отделните програмни периоди.
В подкрепа на общините, екипът на НСОРБ подготви резюме на проекта на НКРПР, достъпно ТУК. Целта му е да улесни общините, като им предостави в обобщен и синтензиран вид по-важната информация от стратегическия документ.
Коментари и бележки по стратегическия документ се депозират до МРРБ до 8-ми април 2026 г.