Държавният бюджет и финансовата рамка на НЗОК и Държавното обществено осигуряване за 2026 г. бяха приети на първо четене днес от четири парламентарни комисии – по бюджет и финанси, по
Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5,107 млрд. евро за 2026 г., като ръстът спрямо 2025 г. е 544 млн. евро.
Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,76 млрд. евро, като в това число са тези с национално финансиране от 3,605 млрд. евро и с европейско финансиране от 4,155 млрд. евро (в това число Националният план за възстановяване и устойчивост).
НСОРБ е удовлетворено от макрорамката на Бюджет 2026 в частта му за общините. Но това не е в резултат от еднократно усилие – числата, които виждаме като ръст за субсидиите и трансферите – както за делегираните от държавата, така и за местните дейности – са следствие от много дълъг диалог с Министерство на финансите (МФ), който сме започнали на 1 февруари тази година. За този период нито една от двете страни не си е позволила да прекъсне този диалог. Тонът ни може да е бил остър на моменти, но винаги сме работили с взаимно уважение и с ясни аргументи и от двете стрини. От една страна, общините ясно осъзнават какво може да позволи държавният бюджет и без какво не могат да изпълняват ангажиментите си към гражданите. От друга – МФ осигуряват на местните власти функциониране в устойчива среда, на фона на множеството кризи. Това заяви изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева по време на обсъждането на проектобюджета от бюджетната комисия.
Тя информира още, че заложените ръстове ще покрият темповете в ръста на инфлацията и МРЗ. Сдружението ги оценява като добра основа за работа на общините през 2026 година. Числата са в резултат от преговорите по чл. 77 от ЗПФ между МФ и НСОРБ.
„Разбира се, искаше ни се да видим по-голяма стойност за средствата по Общинската инвестиционна програма“, добави Силвия Георгиева. Тя обърна внимание на два конкретни текста по проектозакона, като изрази надежда те да бъдат прецезирани между първо и второ четене“
От една страна, НСОРБ подкрепя текстовете в Параграф 13 в Преходни разпоредби на проектозакона, създаващи възможност за временно ползване на данъчната оценка като основа за определяне на ТБО.
Все пак общините очакват в рамките на Работна група те да бъдат експертно финализирани и изчистени така, че да гарантира правна сигурност на местните власти, за да прилагат паралелно и двата режима – както по новите основи, така и по данъчни оценки.
„Това не е първоначалният текст, който НСОРБ заложи – ние предлагахме по-сложна реформа в управлението на отпадъците, която да вмени ангажименти и на централните администрации. Виждането ни е паралелно с реформата „замърсителят плаща“, да се въведе и националната депозитна система, както и по-строг контрол върху ОООО, тъй като двете неща са взаимно свързани. Надяваме се след приемането на бюджета ще работим заедно по ЗиД на ЗМДТ за решаването на този въпрос“, допълни изпълнителният директор на НСОРБ.
Второто предложение е за удължаване на възможността общините да използват свободно средствата за чистота от отчисленията по Закона за отпадъците.
„Този текст не е внесен в проектобюджета, надяваме се да му обърнете внимание и да получим още една година да се разпореждаме с отчисленията с решения на Общинските съвети само за дейности по управление на отпадъци, включително за почистване на нерегламентирани сметища. Тази дерогация я имаме от 5 години и общините се отнасят изключително отговорно към разходването на тези средства от ТБО“, поясни Силвия Георгиева.
Тя постави и стратегическия въпрос за актуализацията на данъчните оценки: „Наясно сме, че това засяга промяна в Закона за местните данъци и такси, изискваща много експертна работа, но сме длъжни отново да я поставим. Данъчните оценки не са актуализирани от 2006 година, пазарната реалност е съвсем различна и считаме, че обновяването им не просто ще подобри приходите в общинските бюджети, но и ще допринесе за значително изсветляване на имотния сектор и приходите от ДДС“, информира в заключение Силвия Георгиева.
Проектът на бюджета за следващата година беше представен от министъра на финансите Теменужка Петкова. Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 1,95583 лева за 1 евро.
Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растеж на икономиката до 2,7% през 2026 г., като брутният вътрешен продукт (БВП) се очаква да достигне 120,1 млрд. евро. Бюджетният дефицит, заложен в бюджета за следващата година, е 3 на сто от БВП, или 3,6 млрд. евро.
За периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,5 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Проектът на бюджета предвижда промени в данъчната политика, сред които – увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, от 5 на 10% в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Предвижда се увеличение на облагането за хазартните игри от 20 на 25 на сто (на променливата част по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта).
Общите разходи по консолидираната фискална програма като дял от БВП са, съответно, 45,8% от БВП през 2026 г. Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета, са увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 на 620,20 евро, осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по „швейцарско правило“, със 7,6%, или 491 млн. Евро.
Предвижда се и увеличение на разходите за персонал за 2026 г. с 5%, а за определени сектори – съгласно действащото законодателство.
По време на заседанието финансовият министър Теменужка Петкова изрази задоволство, че прогнозите ѝ за 2026 г. се припокриват с тези на Европейската комисия. „Бюджетният дефицит за 2025 година е под 3%. За 2026 година ЕК счита, че дефицитът ще бъде 2,7% от БВП. За 2027 година ще бъде 4,3% от БВП. Причината затова е свързана със завишените разходи за отбрана. Възможният бюджет е това”, заяви по време на заседанието финансовият министър.
Социалният министър Борислав Гуцанов също защити параметрите в бюджета: „Няма социален министър, който да не иска да има коледни и великденски надбавки. Пуснал съм писмо до НОИ, с което искам всички възможни разчети, за да можем да преценим вече с министър-председателя, с министъра на финансите, с останалите колеги в управлението, в правителството какво може да се направи така, че да има нужните коледни средства. Смятам, че ще бъде решен този въпрос, защото знаете, че и в най-тежката ситуация, дори пролетта, имаше великденски надбавки, така че и тук също ще намерим решение по този въпрос“, каза министър Гуцанов.
Той припомни, че са се преборили за увеличение на обезщетението за втората година майчинство.
Очаква се обсъжданията в пленарната зала по него да бъдат следващата седмица.
Бюджет 2026 ще бъде дискутиран в рамките на заседанието на УС на НСОРБ днес.