На 13 март 2026 г. в София се проведе заседание на Постоянната комисия по здравеопазване към НСОРБ, събирайки представители на общини, държавни институции и експерти в областта на здравната политика. Форумът предизвика активна дискусия по ключови теми, свързани с детското и училищното здравеопазване и превенцията на употребата на наркотични вещества сред децата и младите хора.
Изпълнителният директор на Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Силвия Георгиева откри заседанието с приветствие към участниците и подчерта значението на активния диалог между държавните институции и местната власт.
„На местно ниво се реализира голяма част от политиките, които засягат здравето, развитието и благополучието на децата и младите хора. За НСОРБ е особено важно да има професионален обмен на опит и добри практики“, заяви г-жа Георгиева.
Тя отбеляза, че темата за превенцията на употребата на наркотични вещества често се поставя на дневен ред едва след трагични инциденти. „В рамките на днешното заседание отделяме време да обсъдим как по-добре да използваме капацитета на структурите, които вече съществуват. В областните центрове функционират превантивно-информационни центрове, които са общински и на които могат да разчитат всички общини от съответния регион“, посочи тя.
По думите ѝ е важно разработваните информационни материали и обучителни подходи да бъдат насочени към реалните нужди на децата и техните семейства. Георгиева изрази благодарност към експертите от Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за участието им в заседанието и готовността им за съвместна работа.
Освен върху превенцията на зависимостите, по време на заседанието беше поставен акцент и върху актуалното състояние на детското и училищното здравеопазване. „На всеки четири години НСОРБ събира и анализира данни за броя на детските ясли, здравните кабинети в училищата и детските кухни, както и за кадровото обезпечаване на системата, включително колко медицински сестри са в надпенсионната възраст“, обясни Георгиева. Тя допълни, че анализът ще бъде представен от Нели Стайкова.
Модератор на заседанието бе председателят на комисията и кмет на община Търговище д-р Дарин Димитров. Той акцентира върху необходимостта от ясни процедури при работа по случаи, свързани с употреба на наркотични вещества сред деца и младежи. „Трябва да имаме ясен алгоритъм за действие – как се реагира и как работят институциите, за да предпазим нашите деца. Разпространението на наркотични вещества се увеличава и затова превенцията е изключително важна“, подчерта д-р Димитров.
По време на заседанието главен асистент д-р Захари Зарков, директор на дирекция „Психично здраве и превенция на зависимостите“ в НЦОЗА, представи проекта на новата Национална стратегия за борба с наркотиците 2026–2030.
„Стратегията ще включва две основни вертикални области на действие – намаляване на предлагането и разпространението на наркотични вещества и техните аналози, както и намаляване на търсенето чрез повишаване на ефективността на програмите за превенция, психосоциална рехабилитация и ограничаване на вредите. В първата посока ключова роля ще имат институции като Министерство на вътрешните работи и Агенция „Митници“, докато мерките за намаляване на търсенето се реализират основно чрез нас в сферата на здравеопазването, образованието и спорта.“, каза д-р Захари Зарков.
Зарков уточни , че особено внимание се отделя на превенцията сред родителите. В рамките на стратегията се предвижда разработването на две нови национални програми – програма за универсална превенция, насочена към родители на ученици на възраст 10–15 години, както и програма за индикативна превенция за родители на деца и младежи в риск.
Сред планираните мерки са още развитие на интернет базирани програми за консултации и ранни интервенции, поддържане на национална информационна телефонна линия, както и разработване на програми за селективна превенция, включително за деца и младежи, настанени в центрове от семеен тип.
В рамките на срещата бяха представени и две национални програми за превенция сред учениците. Програмата „Кодово име Живот“ е насочена към ученици от 5. до 7. клас и има за цел да предотвратява употребата на психоактивни вещества, да насърчава здравословния начин на живот и да намалява рисковите фактори сред подрастващите. Тя включва обучение на училищни специалисти, пет срещи с ученици годишно, две срещи с родители и регулярни срещи с педагогическия персонал. Обучителният цикъл се реализира в рамките на три години.
Втората програма – „От връстници за връстници“, е насочена към ученици от 8. до 11. клас и залага на подход, при който млади хора обучават свои връстници. Целта е да се предотврати употребата на психоактивни вещества, да се подкрепят учениците при вземането на решения и да се намали влиянието на груповия натиск. Програмата включва обучение на училищни специалисти и доброволци, срещи с ученици и родители, както и регулярна работа с училищните екипи и ръководства. Обучителният цикъл продължава четири години. Предстои обществено обсъждане на проекта за Национална стратегия за борба с наркотиците, за който НСОРБ ще ви информира.
Екипът на Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите – София, включително д-р Цветелина Петкова, Росица Станулова и Деница Анастасова представиха практически модели и добри практики за превенция в училищната среда, включително кампании, консултации за деца и родители и партньорства с училища и институции в София и областта.
В изказването си Росица Станулова подчерта, че дейността на центровете се реализира в рамките на нормативно определени изисквания. „Съгласно Наредба №6 именно превантивните центрове имат ангажимент да разработват програми, които да отговарят на определени критерии за качество. Кампаниите сами по себе си трудно доказват ефективност – те по-скоро популяризират темата, но същинската превенция се осъществява чрез системна работа“, посочи тя.
Деница Анастасова акцентира върху ролята на родителите в процеса на превенция. „В нашата работа включването на родителите е задължително – не работим с деца, ако родителите не участват в индивидуални срещи, и това дава реални резултати“, обясни тя. По думите ѝ екипът работи активно на терен, като адаптира подхода си спрямо възрастта и нуждите на различните групи ученици.
Анастасова представи и национална програма, разработена по идея на д-р Петкова, която се прилага от 2021 г. и се реализира в рамките на четиригодишен цикъл. Тя обхваща ученици, училищни специалисти и родители, като основен акцент е поставен върху обучението на доброволци. „Посланията за здравословен начин на живот достигат много по-ефективно чрез връстници.“, подчерта тя.
Друг успешен подход е чрез заснемане на видеа с послания от известните личности, които послания да се чуят от децата.
По време на Постоянната комисия бяха разгледани и методическите подходи и инструменти за превенция на употребата на психоактивни вещества. Експертите от Национален център по обществено здраве и анализи – д-р Александър Панайотов и д-р Цвета Райчева представиха актуални стандарти и насоки за работа на специалистите, както и наблюденията от национални анализи.
В изказването си д-р Панайотов подчерта, че превенцията трябва да се разглежда в по-широк контекст. „Превенцията се възприема в контекста на това, което се случва в България и в света. Живеем в един либерален свят, което също оказва влияние върху средата и поведението на младите хора“, посочи той.
По думите му, наред с националната стратегия, е важно всяка община да разработи собствена политика. „Добре е всяка община да има своя стратегия и програмен документ, който ясно да очертава целите и мерките ѝ. В момента такива документи трудно се откриват публично, а е важно обществото да има достъп до тях, за да се вижда каква политика се провежда“, допълни експертът.
Той акцентира и върху основните компоненти за намаляване на търсенето на наркотични вещества – превенция, лечение, рехабилитация и намаляване на вредите, като подчерта, че националната политика остава с „нулева толерантност“ към употребата на наркотици.
Данните от проучванията показват, че 12,9% от населението на възраст 15–64 години в България са употребявали поне веднъж наркотични вещества, което е значително по-нисък дял в сравнение с редица западни държави, където този показател достига около 50%. Според д-р Панайотов това се дължи и на по-консервативния подход в страната. В същото време той отбеляза, че учениците често са „претоварени с информация“ по темата от неспециализирани източници, което налага по-внимателно структуриране на превантивните послания.
От своя страна д-р Цвета Райчева представи практическите измерения на превенцията и наличната инфраструктура в страната. Тя посочи, че са проведени над 1600 обучения и квалификационни дейности за специалисти. „Разполагаме с карта на услугите – включително метадонови програми, рехабилитационни центрове и услуги за намаляване на вредите, като основната концентрация е в по-големите градове като София и Пловдив“, обясни тя.
По данни на експерта, малка част от програмите, включително около една трета от метадоновите, са общински, докато останалите са високо платени услуги. Тя отбеляза значението на европейските стандарти за качество, разработени от Агенция на Европейския съюз по наркотиците, които служат като основна рамка за работа в областта на превенцията. „Тези стандарти не са задължителни, но задават ясни насоки – интервенциите трябва да се разработват от компетентни специалисти и да се прилагат в рамките на признати институции“, посочи тя. Подчертано беше, че устойчивата превенция изисква редовни обучения и обмен на добри практики между общините.
Беше поставен акцент върху ролята на онлайн ресурсите и дигиталните инструменти в подкрепа на децата и семействата. Експертът от Държавна агенция за закрила на детето Мария Беличовска представи възможностите на съществуващите дигитални платформи, като подчерта значението им за работата на общините, особено при случаи на рисково поведение и онлайн заплахи.
„Децата все по-често търсят информация онлайн, помощ чрез дигитални канали и подкрепа извън традиционните институции“, отбеляза Беличовска. По думите ѝ именно затова местните власти имат ключова роля в превенцията, повишаването на осведомеността и насочването на децата към подходящи услуги.
Тя даде пример с онлайн брошурата „Психичното здраве е възможност“, която обхваща теми като емоционално благополучие, стрес и тревожност, разпознаване на нуждата от помощ и възможностите за подкрепа. „Този ресурс може да бъде използван активно от общините – чрез училищата, младежките програми и местните информационни канали“, посочи още Беличовска.
Бяха представени и информационни видеа, свързани с рисковете от употребата на райски газ, вейп устройства и дизайнерски дроги, както и на възможностите за подкрепа чрез Национална телефонна линия за деца 116 111.
„Линията предоставя безплатна и конфиденциална помощ за деца при емоционални затруднения, семейни проблеми, тормоз, насилие и онлайн рискове. А достъпът става по телефон, чрез уебсайт и онлайн чат“, подчерта Беличовска.
През месеците юли и август миналата година Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ) проведе проучване сред общините с цел подготовка на анализ ключови направления в здравната подкрепа и услуги на местно ниво. Изследването обхваща капацитета и ресурсите на детските ясли, здравните кабинети в училищата, детските заведения и социалните услуги, както и добри практики, прилагани в различни общини.
„Целта ни беше да направим цялостен анализ на здравните услуги на местно ниво, да оценим наличния капацитет и да формулираме насоки за бъдещо развитие“, обясни Нели Стайкова, старши експерт „Общинска администрация“ и секретар на Постоянната комисия по здравеопазване към НСОРБ. По думите ѝ в рамките на проучването са използвани данни от Национален статистически институт, като и събраната информация от 174 общини в страната.
Анализът показва, че през последните две години са настъпили значителни промени в нормативната уредба, свързана с детското и училищното здравеопазване.
В практиката общините продължават да се сблъскват с редица предизвикателства, свързани с недостига на кадри, организацията на дейностите, финансирането и нормативната рамка, която регламентира предоставянето на здравни грижи за деца и ученици.
С оглед на тези проблеми, анализът на НСОРБ обхваща функционирането на системата в детските ясли, детските градини и училищата, като очертава основните трудности и формулира посоки за подобряване на здравните услуги на местно ниво.
По предложение на членовете на комисията предстои анализът да бъде представен и обсъден с всички общини.
В рамките на заседанието се проведе и сесия, посветена на четвъртата покана за иновативни действия на Европейската градска инициатива. Европейската градска инициатива (European Urban Initiative – EUI) предоставя възможности за подкрепа на иновативни проекти, разработени от градовете, които целят да намерят нови решения на социални и здравни предизвикателства. Като звено за контакт по програмата, НСОРБ представи пред членовете на постоянната комисия възможностите за общините да кандидатстват за тестване на иновативни проекти, в сферата на здравеопазването. Яна Дочева и Делян Балев обърнаха внимание на допустимостта и промените спрямо предходните покани. От България могат да кандидатстват 94 общини със степен на урбанизация по DEGURBA 1 и 2.
Също така е намален прагът на броя жителите от 50 на 25 хил. души, като се запазва възможността за обединяване на няколко общини за достигане на броя жители. С изключително широката тематична сфера, тази година общините могат да предлагат своите иновативни проекти в цели 6 сфери: Конкурентоспособност, дигитализация, иновации и инвестиции, Социално приобщаване и равенство, Сигурност, безопасност и готовност, Достъпни, устойчиви, качествени и приобщаващи жилища и сгради, Климатични действия, околна среда и чиста енергия и Мобилност.
Още по-важно е, че вече не се търси уникална идея на ниво ЕС, а общините могат да репликират вече реализирани идеи в други общини в ЕС или България. Като ключов момент е да се разпише ясно как прилагането на иновацията ще промени и подобри работните процеси по места.
Размерът на съфинансирането от ЕФРР, което могат да получат кандидатите за проект е 2 млн. евро, което е 80% от общата стойност. Участниците бяха информирани и нагледно за възможните схеми за изготвяне на бюджета на партньорствата и получиха съвети относно собствения приноса на партньорите. Екипът на НСОРБ покани членовете на ПК да се включат и на сесията на 17 март, в рамките на която ще бъде представена допълнителна информация за процеса на онлайн кандидатстване, работните пакети и оценката на предложенията.
Писмена информация беше предоставена на членовете на комисията относно материалите по здравно-образователната програма „БЪРЗИ ГЕРОИ 112“, изпратени от Елица Хадживълчева от Фондация „Сърце до сърце за България“, поради ограниченото време на заседанието.
Заседанието подчерта важността на професионалния диалог, обмена на добри практики и сътрудничеството между институциите и местните власти за по-добра защита на здравето и благополучието на децата и младите хора в страната.
Част от материалите, представени пред Постоянната комисия, са достъпни в КОНСУЛТАТИВНИ МАТЕРИАЛИ.
/ЙБ/