На 24 март 2026 г. в гр. София се проведе заседание на Постоянната комисия на НСОРБ за стратегическо развитие на местното самоуправление. Форумът събра представители на общините, експерти и партньорски институции за обсъждане на ключови теми, свързани с развитието на местната власт, законодателни инициативи и актуални политики на национално и европейско ниво.
Заседанието бе открито от Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ, и Емил Христов, общински съветник в ОбС Стара Загора, заместник-председател на ПК за стратегическо развитие на местното самоуправление на НСОРБ, които подчертаха значението на конструктивния диалог и необходимостта от устойчиви и балансирани решения в подкрепа на местното самоуправление.
„НСОРБ търси диалог и има желание да работи за намиране на възможни, по-балансирани промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), които да адресират част от тези въпроси, без да нарушават принципите на местното самоуправление.“, заяви Силвия Георгиева в началото на първата дискусия от дневния ред, касаеща внесения в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, изготвен със съдействието на Националното сдружение на кметовете на кметства.
.JPG)
Изпълнителният директор Силвия Георгиева напомни, че Сдружението вече е изразило отрицателно становище по проекта, тъй като предложените текстове не само не адресират съществуващите проблеми, но създават и сериозни рискове за функционирането на системата на местното самоуправление. Особено внимание тя обърна на предложенията за разширяване на правомощията на кметовете на кметства и кметовете на райони, включително възможността да оспорват актове на кмета на общината, въвеждането на квалифицирани мнозинства в общинските съвети при определени хипотези, създаването на възможност за национално сдружаване на кметствата и районите и увеличаването на дела от приходите, които остават на тяхно разположение. Според НСОРБ тези предложения поставят под съмнение принципите на единство на общината като административно-териториална единица, създават предпоставки за фискална фрагментация и противоречат на конституционната рамка на местното самоуправление.
В същото време в дискусията ясно се открои разбирането, че въпросът за ролята и капацитета на кметствата и районите не може да бъде пренебрегван, тъй като той отразява реални затруднения на местно ниво. Представители на общините споделиха конкретни примери, свързани с ограничен достъп до ресурси, затруднена комуникация в рамките на общинската администрация и липса на достатъчно инструменти за влияние върху решения, засягащи пряко населените места.
В този контекст от страна на НСОРБ бяха представени възможни насоки за по-балансирани законодателни решения, включително въвеждане на механизми за предварително информиране и становища на кметовете на кметства и кметовете на райони по въпроси от местно значение, създаване на кметски съвети в по-големите населени места с цел засилване на демократичната легитимност, както и разширяване на възможностите за директна комуникация с общинските съвети чрез подаване на предложения и сигнали.
Участниците изразиха съгласие, че тази дискусия е с дългосрочен характер и изисква предприемане на още редица стъпки, както и се обединиха, че кметовете на кметства и кметовете на райони следва да се разглеждат поотделно в този дебат. Подчертано бе, че бъдещите промени следва да бъдат внимателно подготвени, базирани на анализ на въздействието и реализирани в условията на широко съгласие.
В рамките на заседанието се проведе разширена и принципна дискусия относно бъдещето на туристическия данък, която излезе извън чисто финансовите параметри и се фокусира върху ролята на местната власт в управлението на туризма и защитата на нейните правомощия. В изказванията беше ясно подчертано, че развитието на туризма не може да бъде разглеждано като едностранен ангажимент на държавата или на Министерството на туризма, а представлява споделена отговорност, в която общините имат водеща роля на терен. Именно местните власти инвестират в инфраструктура, поддържат туристическата среда, организират събития и създават условия за привличане на посетители, поради което е логично те да разполагат и с основните инструменти за финансиране на тези дейности, какъвто е туристическият данък.
На този фон беше представена актуалната картина на приходите от туристически данък, които за 2025 г. възлизат на около 26 млн. лева за всички общини в страната. Макар този ресурс да не е сред най-значимите в общинските бюджети, той има важно целево значение и е пряко обвързан с развитието на туристическия сектор на местно ниво. В същото време участниците в дискусията отчетоха, че сравнително ниският му размер е в значителна степен резултат от дългогодишна политика на поддържане на ниски ставки.
Сериозно внимание беше отделено на последните законодателни инициативи, обсъждани в Народното събрание, които предвиждат промени в режима на туристическия данък. Тези предложения бяха възприети като проблематични не толкова заради конкретните финансови последици, колкото заради принципния им характер. В изказванията беше изразена позиция, че подобни действия представляват посегателство върху финансовата самостоятелност на общините. Особено критично беше разгледан опитът да се въведе механизъм, при който значителна част от приходите, генерирани от националните курорти, да бъдат изземвани и насочвани към външни структури, включително акционерни или частни дружества, ангажирани с поддръжката на туристическата инфраструктура. Това се възприема като отклонение от принципа средствата, събирани на местно ниво, да се използват за нуждите на съответната общност.
Беше припомнено, че вече е имало опит за законодателна промяна, при която се е обсъждало дори намаляване на туристическия данък в диапазона между 10 и 30 стотинки, като паралелно с това се е предвиждало въвеждане на допълнителни такси за националните курорти, които да постъпват в държавния бюджет или към Министерството на туризма. Макар този вариант да е бил оттеглен, в последствие са се появили нови предложения, които вместо да намаляват данъка, предвиждат преразпределение на значителна част от приходите към други субекти, което на практика води до същия ефект – ограничаване на финансовата автономия на общините.
В този контекст участниците в дискусията бяха единодушни, че „битката“ по темата не е толкова за конкретния размер на приходите, колкото за защита на принципа на децентрализация и правото на местната власт самостоятелно да определя и управлява собствените си източници на финансиране.
Паралелно с критиките към външните инициативи беше поставен и въпросът за необходимостта от по-активна вътрешна политика от страна на общините. В тази връзка беше повдигната идеята за увеличаване на максимално допустимия размер на туристическия данък, което да даде по-голяма гъвкавост на местните власти при определяне на ставките в зависимост от туристическия потенциал и натовареността на съответната дестинация.
Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова взе участие в следобедната сесия на заседанието, посветена на енергийните политики и тяхното пряко отражение върху дейността на общините, като подчерта ролята на местната власт като ключов двигател на реалните промени на терен. В обръщението си към членовете на Постоянната комисия тя акцентира върху значението на натрупания експертен капацитет, изграден съвместно с НСОРБ, и изрази признание за усилията на общините в процеса на модернизация и развитие. В контекста на изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост беше отбелязано, че до края на юни следва да бъдат приключени, разплатени и верифицирани общо 585 проекта, като крайната отчетност на програмата е планирана за края на август. Същевременно беше разяснено, че значителна част от останалите проекти – включително такива от първи и втори етап – са пренасочени към Българска банка за развитие, което създава възможност те да не бъдат загубени, а финансирани чрез допълнителен механизъм, като общините ще получат покани за сключване на споразумения. По отношение на Постановление № 22 от 22 януари 2026 г. беше уточнено, че не всички проекти от списъка ще бъдат автоматично финансирани, тъй като е предвиден териториален принцип на подбор, при който ще се използват резервни ресурси, но същевременно беше подчертано, че това е една от най-добре подготвените програми – с оценени и проектно готови предложения, очакващи осигуряване на финансиране.
В изложението си заместник-министър Янкова представи и основните параметри на Националния план за саниране, който очертава дългосрочната визия за обновяване на сградния фонд до 2050 г. в съответствие с европейските изисквания, като акцентира върху необходимостта от ускоряване на темповете на обновяване, внедряване на нови финансови инструменти и изграждане на устойчива рамка за комбиниране на публични и частни инвестиции. Беше отбелязано, че в изпълнение на Директива (ЕС) 2024/1275 България е разработила и подала своя национален план в края на 2025 г., като към момента се очакват първите коментари от Европейската комисия. Представените данни очертават мащаба на необходимите инвестиции – до 2030 г. се предвижда обновяване на около 56 млн. кв. м. жилищни сгради на стойност приблизително 11 млрд. евро, както и 15,4 млн. кв. м. в нежилищния сектор, изискващи допълнителен ресурс от около 8 млрд. евро, което ясно показва стратегическата значимост на този процес за общините и националната икономика.
В дискусията се включи и Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), който постави акцент върху ключовите предстоящи политики в областта на енергийната ефективност и тяхното значение за общините.
На първо място беше разгледан проектът на Наредба за енергийната бедност, който въвежда ясни критерии за определяне на домакинствата в уязвимо положение, базирани на комбинация от доходи, разходи за енергия и енергийни характеристики на жилището. Подчертано беше, че този нов подход, подкрепен от създаването на национална информационна система, ще позволи по-прецизно идентифициране на нуждаещите се и по-ефективно насочване на мерките, като същевременно ще намали административната тежест чрез възможности за автоматизирано определяне на статута. В този контекст беше отбелязано и значението на наредбата за предстоящата либерализация на пазара на електроенергия и необходимостта от гарантиране на адекватна защита за най-уязвимите групи.
В допълнение Ивайло Алексиев акцентира върху ролята на бъдещия Национален фонд за декарбонизация като основен инструмент за финансиране на проекти в областта на енергийната ефективност, който ще допълва съществуващите европейски и национални механизми и ще подпомага реализацията на инвестиции на местно ниво. В по-широк план той подчерта, че новата европейска рамка поставя все по-високи изисквания към сградния фонд, насочени към преход към сгради с нулеви емисии и значително по-ниско енергийно потребление, като паралелно с това се въвежда и оценка на въглеродния отпечатък през целия жизнен цикъл на сградите. Това налага прилагането на интегриран подход в планирането и управлението, включително чрез въвеждане на инструменти като „паспорт за сградно обновяване“ и показатели за интелигентна готовност на сградите.
В изложението беше обърнато внимание и на необходимостта от развитие на възобновяеми енергийни източници, включително изискванията за проектиране на нови сгради с потенциал за използване на слънчева енергия, както и на създаването на „звена за обслужване на едно гише“, които да улеснят гражданите и бизнеса при реализирането на проекти за енергийно обновяване. Подчертано беше също, че публичният сектор има водеща роля в този процес, като пред общините стоят конкретни цели за намаляване на енергийното потребление и ежегодно обновяване на част от сградния фонд, което изисква въвеждане на системи за енергиен мениджмънт и дългосрочно стратегическо планиране.
В заключение изпълнителният директор на АУЕР посочи, че всички тези политики са тясно свързани с бъдещите приоритети на европейското финансиране след 2027 г., което означава, че общините трябва едновременно да се подготвят за новите регулаторни изисквания и активно да търсят възможности за финансиране чрез иновативни проекти и партньорства.
Делян Балев, експерт по Международно сътрудничество в екипа на НСОРБ, представи ключовата възможност за българските общини да експериментират с нови решения в областта на устойчивото градско развитие – Европейската градска инициатива и по-конкретно четвъртата покана за иновативни действия. Основната философия на инициативата е да насърчава „локалната иновация“, т.е. внедряване на идеи, които може вече да съществуват в други части на Европа, но са нови, неизпробвани и адаптирани към конкретния градски контекст, като по този начин се стимулира реално учене чрез практика и натрупване на капацитет в самите общини.
Съществена особеност на настоящата покана е значително разширеният достъп за участие, като за първи път по-малките градове с население над 25 000 жители (DEGURBA 1 и 2) могат да кандидатстват самостоятелно, а не само като част от по-големи агломерации или партньорства. Това има пряко значение за българските общини, тъй като голяма част от тях попадат именно в тази категория и досега имаха ограничен достъп до подобни инструменти. В същото време остава възможността за съвместно кандидатстване на няколко общини, включително без формално създадена агломерация, което позволява гъвкаво обединяване около общи предизвикателства, например между съседни градове със сходни проблеми. Важно ограничение е, че инициативата не обхваща селски райони (DEGURBA 3), а общински дружества не могат да бъдат водещи кандидати, макар че могат да участват като партньори по изпълнението.
Финансовата рамка на инициативата също е адаптирана към характера на проектите – те са сравнително малки по обем, с максимален размер до 2 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие и срок на изпълнение до две години. Финансирането покрива до 80% от допустимите разходи, като останалите 20% трябва да бъдат осигурени от бенефициентите чрез публичен или частен принос, включително под формата на непарични вноски. Тези непарични вноски могат да включват предоставяне на услуги, оборудване, недвижими имоти или експертен труд, но подлежат на строги изисквания за оценка и сертифициране и са ограничени до определен дял от бюджета. Този модел цели да гарантира ангажираност на местните партньори и реална устойчивост на проектите.
По отношение на съдържанието, проектите трябва да бъдат ясно насочени към иновации и да се различават от традиционните инвестиционни проекти. Те не са предназначени да решат даден проблем в пълния му мащаб, а да тестват нови подходи чрез пилотни интервенции. Характерно е, че се изисква интегриран подход, който комбинира физически инвестиции с управленски иновации, активно участие на гражданите и използване на данни. Това означава, че успешните проекти обикновено включват както „твърди“ мерки (например трансформация на градска среда), така и „меки“ компоненти като нови форми на управление, дигитални решения или социални иновации. Ключовите критерии за качество включват локална приложимост, интерактивност, устойчивост и възможност за мащабиране чрез други европейски фондове на по-късен етап.
Темите, по които могат да се разработват проекти, са шест и отразяват приоритетите на Градския дневен ред на ЕС – конкурентоспособност и дигитализация, социално включване, сигурност и устойчивост, жилищна политика, климат и енергия, както и мобилност. Тази широка тематична рамка позволява на общините да адаптират проектните си идеи към конкретните местни нужди, като същевременно ги вписват в стратегическите цели на ЕС.
Съществен компонент на Европейската градска инициатива, представен в презентацията, са и т.нар. партньорски оценки (peer reviews), които функционират като инструмент за изграждане на капацитет, а не като класическа схема за финансиране. Те дават възможност на една община – „град под преглед“ – да получи експертна подкрепа от 5–6 други европейски града, които действат като рецензенти и споделят практически опит по конкретни стратегически предизвикателства. Този процес е насочен към подобряване на разработването, прилагането и мониторинга на стратегии за устойчиво градско развитие, включително такива, финансирани по линия на кохезионната политика.
Процесът на партньорска оценка е структуриран и включва няколко последователни етапа – първоначално формулиране на три ключови въпроса от страна на кандидатстващия град, провеждане на самооценка чрез специализиран инструмент (SAT4SUD), подготовка на аналитичен документ, последвана от съвместни срещи и събитие за преглед, в рамките на което рецензентите предоставят обратна връзка. След това се изготвя доклад с препоръки, осигурява се допълнителна експертна подкрепа и се провеждат последващи срещи за проследяване на напредъка в рамките на до една година. Важен елемент е и възможността за последващи „city-to-city“ обмени, които задълбочават сътрудничеството между градовете.
От стратегическа гледна точка Европейската градска инициатива изпълнява двойна функция – от една страна, предоставя ограничен, но изключително гъвкав финансов ресурс за тестване на иновации, а от друга – изгражда капацитет и насърчава сътрудничеството между градовете в ЕС. За българските общини това означава възможност не само да реализират конкретни пилотни проекти, но и да подобрят своите стратегически подходи, да се включат в европейски мрежи и да подготвят по-качествени и конкурентоспособни проекти за финансиране по по-големите програми в рамките на кохезионната политика.
В края на заседанието бе маркирана и темата за Националната концепция за регионално и пространствено развитие 2026–2040 г. и какво означават те за общините. Основен акцент бе новото районно деление, което влиза в сила от 1 януари 2027 г. и какво се променя за общините предвид намаляването на районите за планиране от ниво 2 в България от 6 на 4 – Северен, Източен, Южен и Столичен. Посочено бе, че НСОРБ е разпространило писмо до общините и ще разчита на принос, за да се подготви общо становище.