Липсата на държавен бюджет за 2026г. не позволява приемането на общинските бюджети. Ние продължаваме да работим, но в условията на сериозни административни ограничения и условности, защото удължителният закон не отчита спецификата на общините и блокира финансирането на местни политики. Това коментира Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович по Bloomberg TV Bulgaria.
Георгиева посочи, че приходите на общините от местни данъци и такси за финансиране на местни политики могат да се разходват само с решение на общинските съвети. Това блокира ключови инвестиции, включително ремонти на общинска инфраструктура. „Това означава, че не общините не могат да започнат нищо ново – нито нови местни политики, нито капиталови инвестиции“, заяви Силвия Георгиева.
„Затова казваме, че работата не е спирала, основните системи функционират, но не можем да мислим средносрочно и дългосрочно, не можем да планираме ново строителство, изпълняваме само текущите си проекти, започнати от миналата година.“, добави още тя и уточни, че общините не могат да спрат да работят, те вече са се приспособили към ситуацията с липса на приет бюджет. Кметовете са мобилизирани и не могат да си позволяват преустановяване на дейността, защото носят отговорност всеки ден.
Въпреки това плащанията към местните власти за делегираните дейности – образование, социални услуги, детски градини, функции по отбраната и сигурността – продължават безпроблемно, което позволява функциониране на системите.
„Затрудненията идват от това, че не можем да започнем нищо ново и най-важното – не можем да правим нови капиталови инвестиции, тъй като нямаме права да приемаме списъци с капиталови разходи за 2026 г., докато не бъде приет държавният бюджет.“, каза Георгиева, а в отговор на липсата на капиталови средства и невъзможността да приемаме капиталови програмиСдружението е предложило промени в удължителния закон, които да позволят на общините да функционират нормално в тази ситуация.
По думи на Силвия Георгиев административната децентрализация е политически въпрос, който изисква по-дълъг период на политическа стабилност, в който да бъдат проведени разговори, консултации, за да се постигне политическо съгласие.
„Финансовата децентрализация не е нещо, което може да бъде записано в закон. Това е структурна реформа, която може да бъде реализирана с промени в множество закони.“, добави Георгиева. Изтеклата наскоро стратегия за децентрализация е била по-скоро формален документ и не е повлияла за финансова автономия на общините, дори напротив – за последните 10 години България стана по-централизирана, каза изпълнителният директор. Ако през 2015 г. собствените приходи на общините са били около 40% от бюджетите им, днес са около 20%, подчерта тя.
Цялото интервю може да гледате ТУК.