На 4 ноември в София се проведе редовното есенно заседание на Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление към НСОРБ. Срещата, която събра представители на близо 20 общини и гости, представители на Министерство на земеделието и храните и Администрация на Министерски съвет и Световна банка, беше открита от Иван Аспарухов, председател на ПКСРМС и кмет на община Мездра. Той благодари на колегите си за силното присъствие и интерес към включените в дневния ред теми.
„Темата за Социалния план за климата (СПК) се нарежда на едно от челните места за 2026 г. по отношение на ангажираността на общините с планиране на инвестиции и изпълнение на проекти. Убеден съм, че с експертността на всички вас ще проведем ползотворни дискусии и ще очертаем конкретни стъпки в съответните сфери на дейност“, заяви кметът на Мездра и представи гостите, които ще се включат в заседанието по всяка тема, като подчерта важността на съвместната работа.
„Надявам се, че днешната среща ще е поредно доказателство, че когато съберем опита и уменията на общини и институции, можем да постигнем реални резултати.“, приветства членовете изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, като заяви убеденост, че в сътрудничество ще се очертаят конкретни предложения, отразяващи реалните потребности на общините и допринасящи за по-ефективни политики.
В рамките на изказването си тя обърна внимание на темата за предоставените възможности за общините по Социален план за климата. Силвия Георгиева информира, че Планът дава възможност на държавите членки да предприемат мерки за защита на уязвимите граждани от включването на сектор „транспорт“ и сектор „сгради“ в Европейската схема за търговия с емисии. Със средства от Социалния фонд за климата всяка държава решава какви мерки да предприеме, за да подкрепи тези групи лица. България вече има своя първи проект на план, който възлага ключова роля на българските общини при реализацията на инвестициите и мерките.
По думите на изпълнителния дирекотр на НСОРБ, безспорно документът и неговите цели се подкрепят от общините, но със сигурност има необходимост от подобрения, така че да се минимизират рисковете при реализацията на предвидените инвестиции, а и реформи.
Силвия Георгиева очерта и основните теми, маркирани в изготвеното от НСОРБ становище по първия проект на СПК на база приноса на общините: необходимост от ясна координация между различните отговорни институции и ясно разписване на ангажиментите на общините; подкрепа за капацитета на общините за реализация на инвестициите в СПК; ясен финансов механизъм – гарантиране на плавен и непрекъснат процес, както и изясняване на въпроса за националното съфинансиране и гарантиране на авансово финансиране; единна методология и цифрова платформа за автоматизиран обмен на данни при идентифициране на уязвимите домакинства/ ползватели; допълнителни механизми на национално ниво за изпълнение на ангажимента за устойчивост на мерките след 2032 г.
В проекта на Социалния план (актуален първи вариант от м. юли т.г.) на стойност 3,3 млрд. евро (2,5 млрд. от Социалния фонд за климата и 831 млн. национален принос) е заложено изпълнението на близо 70% от мерките от общините (или с тяхно партньорство).
Антон Гладнишки от дирекция Централно координационно звено в АМС, която е и секретариат на междуведомствената работна група за подготовката на СПК, сподели с членовете на ПК актуална информация по линия на изпълнението на Плана.
Той информира, че на ниво ЕС е предизвикателство да се работи с новите термини – енергийна и транспортна бедност.
„Дефинирането на тези понятия е казус и полагаме усилия за комуникирането на неизяснени въпроси с Европейската комисия. След уточнението какво разбираме под тези дефиниции, ще започнем със събирането на данни в Електронната система, където Вие ще можете да правите анализи и преброявания, както и да качвате информация. Ще се опитаме максимално да Ви облекчим от страна на централната администрация. Вашата дейност ще бъде ключова в изграждането на платформата за подаване на данните към колегите, както и при боравенето с тях“, заяви експертът.
Относно създаването на информационната система, той заяви, че ще бъде изградена от МЕУ, заедно с „Информационно обслужване“ АД. „Кратък е хоризонтът за работа – до края на годината системата трябва да бъде концептуално обезпечена в сектора за енергийна бедност, след това ще бъде надградена в транспортния сектор.
Антон Гладнишки информира, че Координационното постановление, с което се определя редът за подготовка на Плана, бе изготвено в началото на годината и е актуализирано на база коментари от ЕК. Очаква се новата версия да бъде одобрена от МС съвсем скоро. Според постановлението, трите групи уязвими потребители – „домакинства“, „предприятия“ и „ползватели на транспорт“ – са обект на подпомагане по СПК.
„Осъзнаваме, че общините са преобладаващ бенефициент по проектите, което в комбинация с всички други ангажименти, е изключително предизвикателство. За да се случи качествено реализирането на дейностите по Плана, необходимо е предоставянето на техническа помощ за подпомагане на капацитета. Към момента водим разговори с ЕК, че имаме нужда за такава помощ на ниво „бенефициент“, но нямаме конкретни отговори. Заложили сме 7% от стойността на проектите да бъдат за непреки разходи – т.е. за техническа помощ. Осъзнаваме, че не са достатъчни, и се надяване на разбиране от европейска страна“, информира още представителят на Централното координационно звено в АМС.
Министерство на земеделието и храните (МЗХ), като водеща институция по компонент „Транспортен сектор“ (НПВУ), подготви въпросник, който разпространи сред местните власти, чрез НСОРБ, с цел събиране на надеждна информация за потребностите на общинските администрации от инвестиции в сектора.
„Имаме нужда от информация от Ваша страна, за да предоставим до ЕК като обратна връзка с цел отстояването и реализирането на най-ефективните идеи по СПК. Затова Ви апелираме да попълните анкетата за идейни проекти, свързани с приоритетното подпомагане на уязвимите ползватели на транспорт. Към момента отговорите са 125 общини със заявени около 400 млн. евро“, информираха експертите от МЗХ Христо Тодоров и Петър Михайлов.
Те информираха, че най-проблемно е планирането при електрическите автобуси, поради ограничения избор на производители с публичен ценови списък. Това е предпоставка за казус при предвиждането и изпълнението на таргетите. Експертите поканиха общините да бъдат активни в попълването на анкетата и да споделят всяка информация, за да може да се създаде подробна картина на местните нужди.
„Малките общини са таргет група, умишлено сме насочили ресурс за целия логистичен цикъл – не само подмяна на автопарка, но всички дейности от купуване на автобуси, през назначаване на персонал и транспортни схеми, до достигане до крайния потребител“, заявиха още представителите на МЗХ.
В рамките на дискусията бяха разгледани добри практики и предизвикателства, свързани с осигуряването на достъпен обществен транспорт от страна на българските местни власти.
„Транспорт по заявка“ в Столична община
Иван Николов, директор на дирекция „Транспорт“ в Столична община представи пред членовете на Постоянната комисия опита при реализирането на иновативния проект InnoAir – „Иновативен обществен транспорт, отговарящ на търсенето на потребителите, за по-чист въздух в градска среда“.
В резултат на усилията на експерти от различни структури и администрацията на Столична община, академичната общност и неправителствения сектор в София от две години се прилага нов механизъм за довеждащ транспорт в гъстонаселен квартал – по заявка. Транспортна услуга е окомплектована с динамична система за контрол на трафика, планиране на маршрутите, контрол на натоварванията и мобилно приложение за заявяване. За целта са осигурени нископодови електрически автобуси с допълнително оборудване към тях, както и зарядни станции.
„Имаме план да приложим идеята и до друг вид квартали и села – труднодостъпни и малко населени. За да ограничим амортизираните и сложни за маневриране големи автобуси и предоставим компактните електробуси, които да бъдат на разположение при необходимост.“, заяви Иван Николов и допълни, че е необходимо интегрирането на услугата в единна достъпна платформа.
Общинско предприятие по транспорт на Община Върбица
“Населението на Върбица е близо 11 хил. души, с 16 населени места. Близо 10 години липсваше обществен транспорт, нямаше желаещи участници и при провеждането на обществени поръчки. По инициатива на кмета инж. Мердин Байрям, и с решение на Общинския съвет, се създаде общинско предприятие за междуградски и междуселищни превози “Върбица Транс” ООД за транспортни услуги на територията на общината. Не беше лесна задача, но водени от желанието да предоставим най-добрите условия за живот на нашите съграждани, я изпълнихме“, разказа опита на Община Върбица заместник-кметът Бейсим Мехмед Мустафа.
До социалната услуга се стига, след като досегашната фирма, обслужвала района, е отказала да върши превозите заради нерентабилност и нелоялна конкуренция на други превозвачи. Цялата инвестиция в началото на проекта е струвала на общината общо 500 хил. лв.
„Минахме през целия път – от закупуването на автобусите, през създаването на нова транспортна схема, включително и създаването на собствена автогара с администрация.“, информира той.
Основен проблем, който общината регистрира, са нерегламентираните превози. Разходите за 2024 г. са 120 хил. лв., а приходите – 12 хил. лв. За 2025 г. е добавена още една междуселищна връзка, като за първото деветмесечие приходите са 24 хил. лв.
Габрово – първата община у нас с електрически междуградски автобуси
Опитът на Габрово в реализирането на устойчиви и ефективни транспортни решения представи Николай Димитров, директор дирекция „Общинска собственост и стопанска дейност“ в Община Габрово.
Габрово е пионер в прилагането на иновативни и зелени проекти в управлението на различни услуги за гражданите, включително и в транспорта.
„Общински пътнически транспорт“ ЕООД в момента разполага с 50 броя автобуси за градски и междуградски превози, от които 15 броя са газови, 8 броя електрически – 3 от тях 12 метрови и 5 броя – 7 метрови, 27 броя дизелови – 10 от тях 12 метрови и 17 – 7 метрови. Коефициентът на използване на автобусния парк е 100%, а средната възраст на автобусите през 2024 г. е била 3 години за автобуси на градския транспорт и над 15 години за междуградски автобуси.
В презентацията си Николай Димитров посочи основните дейности, които общината е изпълнила при предоставянето на устойчива транспортна услуга: опазване на околната среда чрез подобряване характеристиките на превозните средства, обслужващи обществения транспорт; насърчаване на мултимодална устойчива градска мобилност чрез създаване на възможности за алтернативни форми на транспорт и тяхното подходящо комбиниране, в това число обществен транспорт, придвижване пеша, връзки с други видове транспорт; въвеждане на почти безшумни превозни средства (електробуси); обезопасени пешеходни връзки до спирки, гара и автогара; насърчаване на гражданите да използват градски транспорт, вместо личен автомобил; модернизация на 5 бр. от най-натоварените кръстовища.
Първият курс по линия Габрово – София с нови електрически междуградски автобуси вече е факт – и това е първият такъв по републиканска транспортна схема в България, изпълнен със 100% електрически автобус. Автобусите са част от проекта „Екологосъобразна мобилност в Габрово и Севлиево“, реализиран по Националния план за възстановяване и устойчивост.
По време на заседанието бе коментирана темата за уреждането на правните отношения на изборните лица в местната власт в ЗМСМА. За необходимостта НСОРБ е уведомявано неколкократно от представители на местните власти, включително изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева постави въпроса по време на заседание на САР в Министерски съвет през м. август т.г.
Изборните длъжности възникват по силата на избор или назначение, а не по трудов договор. Въпреки това, законодателството признава основни трудови права за тези лица, но не всички. Приложими трудови права са право на платен отпуск, болничен, майчинство, допълнително възнаграждение за стаж, социално и здравно осигуряване и данъчно третиране като трудови доходи.
Ограничения и несъвместимости са свързани с липсата на защита от уволнение и право на предизвестие, ограничено право на стачка и синдикална дейност и неприложимост на режимите за извънреден труд и вторична заетост.
Използва се разнородна терминология в законодателството за един и същ кръг лица, което води до объркване и разнопосочни тълкувания („лица, упражняващи трудова дейност“; „лица, имащи права по трудово правоотношение“; „лица, получаващи доходи от изборни длъжности“).
Практически проблеми в прилагането са липса ясна процедура за отпуск, болнични, заместване; неяснота при прекратяване на мандата – особено при здравословни причини; финансови затруднения за общините при изплащане на добавки за стаж; противоречива съдебна практика относно компетентността при спорове.
НСОРБ е подготвило и конкретни предложенията за нормативни промени, които бяха коментирани в рамките на заседанието на Постоянната комисия.
д-р Десислава Николова, старши икономист в Световна банка, представи доклада на институцията, разглеждащ общинските финанси и бюджетните взаимоотношения между централната и местните власти в България.
Според доклада, фискалната система на България остава силно централизирана, с високо ниво на вертикални фискални дисбаланси. Общините се характеризират с ограничена автономия по отношение на приходите: приходите на местното самоуправление (вкл. субсидиите) представляват 5-6% от общите приходи на държавното управление; местните данъци са 3% от данъчните приходи на държавното управление.
Същевременно общините имат значителни отговорности по отношение на разходите, тъй като техните разходи представляват около 1/5 от всички разходи на сектор „Държавно управление“.
Предвид ограничените собствени приходи, по-голямата част от общинските разходи се покриват от няколко вида субсидии от централното правителство. Проблемите с финансирането и капацитета водят до значителни различия в достъпа до обществени услуги на местно ниво и тяхното качество.
Ключовите въпроси, на които анализът се стреми да отговори, са:
- Как могат общините да укрепят собствените си приходи –особено имуществените данъци;
- Има ли възможност за оптимизиране на настоящата система за бюджетни субсидии – с фокус върху изравнителните субсидии–от гледна точка на ефективността и справедливостта;
- Може ли ефикасността и ефективността на разходите на местно ниво да се подобри, така че да се постигне по-добро съотношение цена-качество за местните функции и услуги?
Експертът от Световната банка информира и за препоръките за политики за укрепване на фискалния капацитет на общините.
За да се засили местният фискален капацитет, правителството би могло да обмисли споделяне на приходите за някои от данъците на централното правителство (напр. данък върху доходите), както и да реформира ключови местни данъци като данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства.
Постепенното ерозиране на данъчната основа за недвижимите имоти изисква или радикална реформа (напр. преминаване към модел за масова оценка), или актуализиране на базисните стойности и зонирането. Тестовите модели за масова оценка в България демонстрират значителен потенциал; въпреки това те изискват високо качество на данните и надеждна инфраструктура за събирането им.
Вторият подход за укрепване на данъчната основа върху недвижимите имоти е еднократна корекция на фиксираната базисна стойност спрямо пазарните цени, плюс еднократна актуализация на зоните. След това би било препоръчително да се извършват редовни актуализации с помощта на публикуваната статистика за цените.
Реформа на данъчното облагане на превозните средства би могла също да помогне за повишаване на фискалния капацитет на местните власти. Това може да се постигне чрез засилване на принципа „замърсителят плаща“, като екологичният компонент на данъка се обвърже с емисиите на CO2, като същевременно се въведе и допълнителен данък върху придобиването, базиран на CO2. Премахването на годината на производство от настоящата формула(или привеждането на този компонент в съответствие с екологичните цели във всяка община) също би спомогнало за насърчаване на принципа „замърсителят плаща“.
В заключение на заседанието ръководителят на екип в НСОРБ Даниела Ушатова запозна членовете на Постоянната комисия с предстоящите срокове, ангажименти и очаквания на общините при въвеждането на еврото от началото на следващата 2026 г.