06 октомври 2025 
свали снимката
Заместник-министърът на енергетиката участва в Athens Riviera Summit и симпозиума Circular Gaia в гръцката столица
Устойчивото развитие на енергийния сектор изисква надеждни източници, диверсифицирани доставки и тясно партньорство в рамките на регионални инициативи. Това подчерта заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова в рамките на участието си в Аthens Riviera Summit в Атина. В гръцката столица енергийният заместник-министър се включи и в дискусия за енергийната трансформация и въглеродната неустралност на симпозиума Circular Gaia.
Заместник-министър Петрова акцентира върху значението на диверсификацията на маршрути и източници за регионалната стабилност като задължителен приоритет. В този смисъл тя открои инициативата, зад която стоят правителствата на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова: „Вертикалният газов коридор е инвестиция, която променя регионалната динамика в енергетиката с въздействие върху европейската устойчивост. Той е нов стратегически път за доставки на втечнен газ за Централна и Югоизточна Европа“.
България напредва с изграждането на инфраструктурата на своя територия, като с първия лот „Кулата-Кресна“ капацитетът за пренос на газ между Гърция и България ще се увеличи с 50%. В края на октомври предстои съвместна инспекция на прогреса на работа и по втората отсечка „Рупча-Ветрино“, която ще увеличи двойно капацитета за пренос към Румъния.
Тези инфраструктурни решения са от значение за разширяване на физическата свързаност, но също така поставят основата за по-ефективен регионален енергиен обмен. За да бъдат цените на газа конкурентни и предвидими са необходими и съгласувани политически и икономически решения, включително в областта на тарифните политики – подчерта заместник-министър Петрова. Тя отбеляза ясната позиция на България относно доставките на руски газ. „Страната ни се нуждае от стабилни и надеждни доставки, които да гарантират сигурността на системата и устойчивостта на пазара. Успехът в тази посока зависи от задълбочено регионално сътрудничество, основано на доверие, взаимна ангажираност и максимално използване на съществуващата инфраструктура“, изтъкна тя.
България разполага с много добра свързаност, което ни позволява да поставим акцент върху максималното оползотворяване на съществуващата инфраструктура – отбеляза енергийният заместник-министър. В този контекст сме ангажирани с въвеждането на необходимите промени, които да повишат ефективността на системата и да отговорят на нарастващите регионални нужди.
Паралелно с усилията за подобряване на инфраструктурата, на преден план излиза и въпросът за цените на електроенергията – тема с пряко отражение върху конкурентоспособността на икономиката и социалната стабилност. Заместник-министър Петрова припомни инициативата на министрите на Гърция, България и Румъния, които активираха разговора по темата на ниво Европейска комисия. Поставянето на въпроса в рамките на общоевропейския диалог търси координирани решения за стабилни и предвидими ценови механизми, които да гарантират защита на потребителите в условията на динамична пазарна среда и висока волатилност. В този контекст, регионалното сътрудничество остава ключов инструмент за справяне с предизвикателствата и осигуряване на устойчиви резултати.
България има последователна стратегия по отношение на своя енергиен микс, с ясен ангажимент към постигането на климатичните цели – заяви в допълнение заместник-министър Петрова. В основата на тази политика стои максималното използване на местните възобновяеми ресурси – вода, слънце, вятър, а в перспектива – и геотермална енергия. До 2030 г. се предвижда четирикратно увеличение на инсталирания капацитет от фотоволтаични инсталации, което е ключов елемент от прехода към нисковъглеродна икономика.
В този процес на трансформация ядрената енергия запазва своята стабилизираща роля, бе категорична заместник-министър Петрова. Сред стратегическите проекти, които трайно позиционират България на картата на устойчивото енергийно развитие, са планираните нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“. Паралелно с това се проучват възможностите за внедряване на нови технологии, включително малки модулни реактори, като част от усилията за осигуряване на предвидимо и надеждно производство. Инвестициите в дигитализация също са част от този процес, с цел повишаване на ефективността и прозрачността.
Съхранението на енергия е сред водещите инвестиционни приоритети. „Очаква се през следващата година към системата да бъдат присъединени съоръжения с капацитет от 10 000 мегаватчаса, като проектите се реализират в сътрудничество между държавата и частния сектор“, разясни заместник-министърът. Предвижда се и изграждането на четири нови ПАВЕЦ за балансиране на мрежата. Всички тези инициативи могат да бъдат успешни, само ако се развиват на основата на партньорство и активно сътрудничество – както на национално, така и на регионално ниво, подчерта в заключение заместник-министър Петрова.
отпечатай тази страница обратно в списъка