„Това, което очаквахме с присъединяването към еврозоната, постепенно започва да се случва и вече го виждаме в реалността – по-облекчен режим на инвестиране, отворен достъп до европейските пазари и силен импулс за българския капиталов пазар“.
Това заяви Васил Големански в разговор с Нина Цанева в предаването „Нашият ден“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. В интервюто бяха обобщени първите резултати от първия преходен месец след въвеждането на еврото в България, разгледани през призмата на небанковия финансов сектор – инвестиции, пенсионно осигуряване и застраховане.
Силен старт за българския капиталов пазар
Още в първата седмица след присъединяването към еврозоната в началото на януари, българският капиталов пазар отчете силен ръст. Основният индекс SOFIX се нареди сред най-бързо покачващите се индекси в света за този период, а цените на водещите акции на Българската фондова борса нараснаха рязко.
По думите на Големански този положителен тренд се запазва, като ключов фактор за него е именно членството на България в еврозоната, което улеснява както инвестициите в български компании от чужбина, така и достъпа на българските инвеститори до външни пазари.
Плавен преход за целия небанков сектор
Небанковият финансов сектор обхваща не само капиталовите пазари, но и застраховането и пенсионното осигуряване, включително допълнителното пенсионно осигуряване.
В края на първия месец от въвеждането на еврото преходът премина изключително плавно – без сътресения, без проблеми с цени, такси и тарифи, подчерта Големански. Това, по думите му, е ясен резултат от предварителната и координирана подготовка на целия небанков финансов сектор.
Държавните ценни книжа – нова възможност за гражданите
Акцент в разговора беше и решението държавни ценни книжа (ДЦК) да могат да се предлагат директно на граждани и фирми.
Големански посочи, че това е тема, по която Българската фондова борса работи от години, и изрази признание към правителството за приемането на тази стратегия. Новата възможност дава на българските граждани алтернатива на традиционните форми на спестяване, каквито са банковите депозити и инвестициите в имоти. При почти нулева доходност на депозитите, ДЦК предлагат доходност над 3%, като същевременно са напълно гарантирани от държавата. Този инструмент позволява на хората едновременно да защитят спестяванията си, да ги олихвят и да подпомогнат финансирането на държавата, като същевременно повишават собствената си инвестиционна култура. Подобни практики са широко разпространени в редица европейски държави като Белгия и Хърватия.
Ликвидност и по-активен капиталов пазар
„За разлика от инвестициите в недвижими имоти и срочните банкови депозити, държавните ценни книжа се отличават с висока степен на ликвидност, като при необходимост инвеститорите могат да реализират продажба на притежаваните емисии. Очаква се тази мярка стимулира допълнително търговията на Българската фондова борса и да активизира участието на индивидуалните инвеститори.
Реформи в застраховането и пенсионното осигуряване
„Застрахователният сектор е в заключителен етап за изготвянето и съгласуването на подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на бонус-малус системата. Наредбите се координират междуинституционално, като законодателната рамка беше приета през юли 2025 г., а след приключване на общественото обсъждане се очаква системата да бъде въведена в кратък срок с цел и стимулиране на изрядното поведение на водачите на моторни превозни средства“ – поясни председателят на КФН.
В пенсионното осигуряване на вниманието на законодателната власт е въвеждането на мултифондов модел, който вече е приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Моделът предлага гъвкав избор на инвестиционен профил, като предвижда задължително преминаване към безрискови инструменти в периода между 62 и 65 години, за да се гарантират натрупаните средства. „Тази система е доказала своята ефективност и вярваме, че е следващата логична стъпка, за да се умножават средствата на българските граждани и едновременно с това да бъдат надеждно защитени“, подчерта Големански.
В момента българските инвестиционни и пенсионни фондове управляват близо 16 млрд. евро, като само за последните две–три години реализираната доходност е около 1,5 млрд. евро. Според Големански тези средства могат да бъдат използвани и за инвестиции в българска инфраструктура, така че да работят директно в полза на икономиката и гражданите.
Финансовата грамотност – ключов партньор на реформите
За да протичат всички тези процеси успешно, е необходим активен и информиран участник – българският гражданин. Васил Големански подчерта личния си ангажимент към темата за финансовото образование, като заяви, че 2026 година трябва да бъде година на структурирани политики за повишаване на финансовата грамотност, включително чрез задължителен курс по финансова грамотност в средното образование.
Васил Големански, снимка БНР