С дискусия за проблемите, свързани с действащия механизъм за финансиране на читалищата в страната, започна заседанието на Постоянната комисия по култура (ПКК) към НСОРБ, която се провежда на 9 и 10 април във Варна. Събитието събра близо 50 представители на местните власти – кметове, заместник-кметове, ръководители и експерти с ресор „Култура“.
Зам.-кметът на Варна и зам.-председател на комисията Павел Попов поздрави участниците в заседанието и определи културата като стълб на живота на градовете, която дава смисъл на провеждането на политика и около която се гради идентичността и смисъла от публичната дейност.
НСОРБ е поставяло пред Министерство на културата въпроса за необходимостта от сериозна реформа в Закона за читалищата, който да отговаря на съвременните потребности на обществото, за обвързване на подкрепата с публичен ресурс с реална дейност и резултати. Това заяви председателят на комисията, кметът на Свищов д-р Генчо Генчев, който бе и модератор на заседанието.
Членовете на ПКК се обединиха около мнението, че местните власти нямат механизми за контрол по целесъобразното разходване на предоставяните субсидии. Не са редки случаите, когато в общините се представят формално съставени годишни отчети, неподплатени с доказателства и документи.
През 2023 г. Министерство на финансите извърши проучване сред читалищата в страната, чийто анализ показа, че механизмът, базиран на „субсидирана бройка“ не създава стимули за реализиране на дейности и за постигане на резултати. При проверени 87% от общия брой на регистрираните читалища в страната 8% от тях не отчитат дейност по нито един от наблюдаваните 10 показатели, но получават държавна субсидия.
В усилията си да намери работещо решение, Община Казанлък разработи преди повече от 15 години вътрешни правила и механизъм за обективно и прозрачно разпределение на държавната субсидия. От нея се приспада базовият минимален фонд, формиран от минималните заплати на работещите в читалището, и обезщетенията за пенсионирани читалищни дейци. Останалата сума се разпределя по методика като за отделните дейности са определени процентните показатели. Читалищата са задължени да попълват подробен финансов отчет, свързан с всички аспекти на тяхната дейност, която се оценява по определени критерии.
Резултатите от прилагане на механизма са стойностни културни продукти и партньорски взаимоотношения, сподели заместник-кметът на Казанлък и зам.-председател на комисията Сребра Касева.
Законът за народните читалища (ЗНЧ) е претърпял множество изменения и допълнения, като нито едно от тях не е променило съществено системата за държавно финансиране на дейността на читалищата, заяви кметът на Свищов и обобщи основните насоки, по които Комисията може да работи за решението на този казус:
- „Инвентаризация“ на читалищата и тяхната дейност, изготвяне на задълбочен анализ, който да бъде основа за подготовката на промени в Закона за народните читалища и за дебат за промяна в механизма на финансиране.
- Да се излъчи работна група, която да представи пред Министерство на културата въпросите, свързани с дейността на читалищата.
- Поставяне на въпроса за достойно заплащане и квалификация на читалищните и музейни специалисти
В разговора по темата за привличането на младите хора към дейността на читалищата, както и архитектурата като основен фактор за трансформирането на публичните сгради, се включиха д-р арх. Анета Славовa – ръководител на екипа за идейна концепция за трансформация на Читалище „Светлина 1940“ и арх. Николай Рачински, зам.-председател на Съюза на архитектите в България
Инициативата за възраждане на българските читалища е насочена към превръщането им в инкубатори на култура, образование, изкуство и спорт, като иновативни места за хората от квартала и града. Бъдещето на тази изконна българска институция е свързана с архитектурата, защото тя има силата да трансформира места, преживявания, животи и градове, каза арх. Славова.
По темата за инвестициите в обучение и квалификация на музейните работници и модернизирането на музейните експозиции се включи и Весела Герчева – съинициатор на магистърска програма „Съвременни музейни експозиции в исторически и археологически музеи“ на НБУ. Тя представи постигнатите резултати по програмата за първата година от реализирането й.
Заместник-кметът на Пазарджик Таня Колчакова-Янева запозна членовете на ПКК с актуалното развитие на усилията на НСОРБ по решаване на казуса с прилагането на Закона за авторското право и сродните му права с Организацията за колективно управление на права „Музикаутор“.
През последните години случаите на съдебни дела срещу общини за нарушаване на закона зачестиха, като причините за това не е отказът на общинските администрации да спазват разпоредбите, а липсата на прозрачност и яснота по отношение на прилагането на действащата тарифа на Музикаутор.
Сдружението участва в няколко работни срещи с дружеството, инициирани от Министерство на културата, за решаване на проблема. Ангажиран е и екип от компетентни юристи в сферата на авторското и сродните права за консултиране на общинските администрации по въпроси по темата.
По време на срещите местните власти заявиха готовност за диалог и решаване на проблемите с ползването, отчитането и изплащането на авторски възнаграждения към Музикаутор. Коментирани са неясните и широки критерии за определяне на икономическата стойност на събитието, както и невъзможността местните администрации да предвидят средства за авторски възнаграждения в бюджетите на концерти и музикални прояви. Общините настояват категорично за прозрачен, мотивиран механизъм, който да бъде заложен в закона.
Сдружението изготви и предложение за изменение на начина на определяне на авторски възнаграждения. Предложеният нов модел предвижда два алтернативни метода за изчисляване на еднократни годишни възнаграждения: на база брой население по данни на НСИ за предходната календарна година или на база брой музикални събития, организирани от община без вход. Предлагат се облекчения за специфични събития: фолклорни, младежки, благотворителни и интеграционни или ограничено музикално съдържание.
Предложението на НСОРБ включва и премахване на автоматичната индексация при 3% инфлация, прецизиране на понятия като „организатор на концерт“ и „икономическа стойност“, изчислявана но база хонорара на артист-изпълнителя.
В рамките на работните срещи двете страни – местните власти и Музикаутор – не постигнаха съгласие за това какво следва да бъде възприето като принципна основа и за статута на общините като особен вид ползватели на авторски произведения в контекста на тяхната публична функция.
Председателят на ПКК д-р Генчев презентира и заложения ресурс за сектор „Култура“ в държавния бюджет за настоящата година. Заложени в бюджета на Министерството на културата са разходи в размер на 28,1 млн. лв. (или с 1,1 млн. лв. повече спрямо 2024 г.). Чрез общинските бюджети са разчетени средства за текущи разходи в размер на 272,4 млн. лв., които са увеличени с 49,9 млн. лв. спрямо осигурените с бюджета за 2024 г.
Деян Седларски, представител на Риск Електроникс, презентира философията, която стои в основата на творческия процес на екипа. Той говори за новия облик на градската среда от гледна точка на графичен дизайн на информационните системи, чиято цел е да направи един град по-лесно за разчитане място. Той даде успешни примери за сътрудничество с музеи и културни институции за създаването на корпоративна идентичност на базата на тяхната отличителна характеристика. Визията на музея трябва да излиза от рамките на сградата и навън в градска среда, разпознаваемостта на обектите трябва да се разпростре и да привлича хора и на разстояние.
НСОРБ благодари на Община Варна за домакинството, за презентираните емблематични събития от богатия културен календар на морската ни столица, за професионалната и вдъхновяваща екскурзоводска визита в Археологическия музей, съхраняващ най-старото златно съкровище в света и свидетелства за загадъчната “Цивилизация Варна”.
/ИИ/