На 28 и 29 април 2026 г. , с домакинството на Община Благоевград, се проведе заседание на Постоянната комисия на НСОРБ по европейски и национални фондове, механизми и инструменти. В заседанието се включиха близо 50 представители на над 20 общини, кметове и заместник-кметове на общини и райони на Столична община, директори на дирекции и общински експерти, както и екипа на ОИЦ Благоевград.
Заседанието бе открито от кмета на община Благоевград Методи Байкушев, който приветства участниците и подчерта значението на активното партньорство между местната власт, НСОРБ и държавните институции за успешното реализиране на общинските инвестиции. Заместник-председателят на комисията и директор на дирекция в Столична община Мария Гончева председателстваше заседанието.
„С оглед новата политическа обстановка, трябва да зададем нов тон на сътрудничество, да сме по-изискващи – надявам се всички заедно да поставим една добра основа за сътрудничество с централната власт в контекста на европейските и националните фондове, механизми и инструменти. От изключителна важност е да имаме добър диалог с управляващите органи и структурите за наблюдение и докладване – както по отношение на непосредствената задача по Плана за възстановяване и устойчивост, така и по другите инструменти, които също станаха спешни заради натрупаните забавяния“, заяви кметът-домакин Методи Байкушев.
В рамките на двудневното заседание представители на общините, НСОРБ и МРРБ обсъдиха ключови въпроси, свързани с изпълнението на общинските проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и напредъка по Програмите с европейско финансиране за периода 2021–2027.
В първия ден акцент беше поставен върху анализа на НСОРБ за изпълнението на общинските проекти по НПВУ, който очертава както високата активност на общините, така и основните предизвикателства пред реализацията на инвестициите. Анализът представи началникът на отдел „Програми и проекти на общините“ в НСОРБ Веселка Иванова. Той е изготвен на база публично достъпната информация в информационната система на механизма – ИСУН, към 20 април 2026 г..
Данните показват значителен интерес към възможностите за финансиране по НПВУ. По обявените към общините 19 процедури за набиране на проекти, които са на обща стойност 1.85 млрд. евро, са депозирани 4 740 проектни предложения от местните власти. Те са на стойност 3.3 млрд. евро, като заявеното безвъзмездно финансиране надвишава близо 1.8 пъти наличния ресурс. Това ясно демонстрира високата готовност на общините да инвестират в модернизация на публична инфраструктура, развитие на транспортни, социални и културни услуги и енергийна ефективност на сграден фонд.
Най-голям дял от подадените проекти – 76% – са насочени към инвестиции в енергийната ефективност на сградния фонд, което потвърждава значението на тази тема за общините. Особено силен интерес е отчетен към процедурата за устойчиво енергийно обновяване на жилищните сгради (етап I), при която подадените проекти надвишават над 3.5 пъти наличния бюджет. В същото време по част от мерките, като енергийно ефективното улично осветление, се наблюдава по-нисък интерес, основно поради изискването за съфинансиране и наличието на алтернативни възможности за финансиране при по-благоприятни условия.
Високата степен на подготвеност на общините се потвърждава и от резултатите при оценката на проектите – одобрени за финансиране са 4 485 проекта на обща стойност 3.14 млрд. евро, което съответства на успеваемост от около 95%. Значителна концентрация на ресурс се наблюдава отново в областта на енергийната ефективност, където са над 72% от одобрените проекти.
По отношение на изпълнението, към 20-ти април 2026 г. са сключени 2 213 договора от общини на обща стойност 1.67 млрд. евро, като най-голям дял от средствата – над 54% – са насочени към енергийна ефективност на сградния фонд и модернизация на уличното осветление. Следват инвестициите в социална и здравна инфраструктура (24%) и образователна инфраструктура (15%).
Реалното изпълнение на проектите също напредва, като извършените плащания възлизат на 633.29 млн. евро, или около 40% от договореното безвъзмездно финансиране. Очакванията са в краткосрочен план темпът на разплащане значително да се ускори. Най-напреднала е реализацията при проектите за улично осветление, екологосъобразна мобилност и модернизация на образователната инфраструктура, докато част от новодоговорените инвестиции за е- автомобилите в социалните услуги и амбулаториите за доболнична помощ, все още са в начален етап.
Анализът показва и широкото териториално въздействие на НПВУ – 249 общини, или 94% от всички в страната, имат сключени договори за изпълнение на проекти. Всички общини в 20 от 28-те области участват активно, като се наблюдава значително разнообразие в обхвата на реализираните инвестиции – от единични проекти до над 150 в отделни общини. Както големите, така и средните и по-малките общини имат проекти, което подчертава ролята на НПВУ като инструмент с широко териториално покритие и значим ефект върху местното развитие.
Представените данни и последвалата дискусия очертаха необходимостта от ускоряване на изпълнението на проектите, както и от продължаване на активния диалог между общините и националните институции с оглед успешното приключване на инвестициите в рамките на Плана.
Членовете на Комисията, считат че механизмът по реализацията на НПВУ е по-подходящ за прилагане през новия програмен период 2028-2034, в сравнение с този използван при европейските фондове на споделено управление. Основните му предимства са бързината и по-малката административна тежест. Предизвикателства обаче, са осигуряването на значителен оборотен ресурс и административен капацитет за паралелната реализация на голям брой разнородни инвестиции на местно ниво.
В същото време бяха поставени и критични въпроси, свързани с капацитета на отделни структури за управление и администриране на средствата, като беше изразено становище, че проблемите в изпълнението не произтичат от липса на готовност на общините, а по-скоро от затруднения на национално ниво.
Допълнително внимание беше обърнато и на конкретни практически затруднения – включително забавяния в процедурите, проблеми при присъединяване към инфраструктурни мрежи и административни пречки при изпълнението на определени инвестиции.
Представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Пламен Илиев, началник на отдел „Мониторинг“ в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ и Кети Карачолова – началник на отдел „Преселекция и договаряне“, акцентираха върху необходимостта от максимална мобилизация за навременното приключване на инвестициите по НПВУ.
Илиев подчерта, че крайният срок за изпълнение на близо 250-те общински проекти за енергийна ефективност на публичния сграден фонд и е-мобилността, е 30 юни 2026 г. До тази дата проектите трябва да бъдат напълно завършени, въведени в експлоатация и отчетени. След това, в периода до средата на м. август, МРРБ ще прави проверки, изисква документи и разплаща проектите. До 31.08.2026 г. разплатените средства трябва да се докладват и на МФ. Беше обърнато внимание, че при неприключени инвестиции всички извършени разходи ще бъдат счетени за недопустими и ще останат за сметка на бенефициентите.
Процесът по проверки на място, вече е в активна фаза, като те се извършват в хода на изпълнението, с цел по-ранно идентифициране на рискове и проблеми. Препоръки от проверките, трябва да бъдат изпълнени до приключването на инвестициите. Подчертано беше и значението на своевременното подаване на искания за плащане и окончателни отчети, за да се избегне натрупването им в последния момент.
В изказването си, Пламен Илиев акцентира още върху необходимостта от стриктно спазване на изискванията за отчетност, включително извършване на независима оценка на енергийните спестявания, както и на правилното изпълнение на мерките за публичност. По отношение на мерките за публичност, МРРБ ще издаде и нарочни Указания.
Представители на общините отбелязаха, че реалното физическо изпълнение на проектите често изпреварва отчетените плащания, като в много случаи местните власти са принудени да осигуряват временно финансиране със собствени средства. Подчертано беше, че забавянето на плащанията е оказало влияние върху темпа на изпълнение, включително забавяне от страна на изпълнители, които са реагирали на липсата на сигурност във финансирането.
На заседанието беше разгледан и напредъкът по Програмите, съфинансирани от Европейските фондове на споделено управление (ЕФСУ) за периода 2021–2027. Анализът беше представен от Венелин Велчев от екипа на НСОРБ и се базира на обобщени данни от ИСУН към 20-ти април 2026 г.
Към момента общините са сключили 1 689 договора на обща стойност 2.01 млрд. евро, от които 1.86 млрд. евро са безвъзмездна финансова помощ. Данните показват значителна активност от страна на местните власти, но и съществени различия между отделните програми както по брой проекти, така и по обем на финансирането.
Най-голям брой договори са сключени по Програмата за развитие на човешките ресурси – над 40% от всички, което се дължи на широкия обхват на интервенциите в социалната сфера. В същото време обаче най-голям ресурс е концентриран по Програмата за развитие на регионите, където са договорени над половината от всички средства, насочени основно към инфраструктурни и интегрирани териториални инвестиции.
Съществен дял заемат и проектите по Програмата за околна среда и Програмата за храни, като последната осигурява подкрепа за социални услуги като топъл обяд в почти всички общини. Останалите програми имат по-ограничен принос, както по отношение на броя на проектите, така и на финансовия ресурс.
По отношение на видовете инвестиции водещо място заемат проектите, свързани с градско развитие и справедлив преход, които концентрират над половината от ресурса. Значителен дял имат и инвестициите в социални и образователни услуги, както и мерките за подобряване качеството на атмосферния въздух.
Въпреки напредъка в договарянето, изпълнението на проектите все още е в сравнително ранен етап. Разплатените средства възлизат на около 32% от предоставената безвъзмездна помощ, като се наблюдават съществени различия между отделните програми. Приключилите проекти са около една трета от общия им брой, но представляват под 10% от финансовия ресурс, което показва, че по-големите инвестиции все още са в процес на реализация.
Анализът обръща внимание и на финансовите корекции, които са концентрирани основно по Програмата за околна среда и са свързани предимно с нарушения при обществените поръчки. Това подчертава необходимостта от повишено внимание и засилен контрол при възлагането и изпълнението на дейностите.
Представените резултати и последвалата дискусия очертаха като ключови приоритети ускоряването на изпълнението на проектите, повишаването на ефективността на разплащанията и ограничаването на риска от финансови корекции, както и необходимостта от продължаване на активния диалог между общините, НСОРБ и управляващите органи за успешното реализиране на инвестициите по програмите. Членовете на Комисията акцентираха и върху необходимостта от продължаването на подкрепата с топъл обяд по Програмата за храни и след септември т.г. и то при увеличаването на единицата разход за предоставянето му.
От страна на Управляващият орган (УО) на Програмата за развитие на регионите 2021–2027 (ПРР), също се представи актуална информация за напредъка по договорените общински проекти. Процесът на договаряне по ПРР е в напреднал етап, но не и изпълнението на проектите.
Към момента по основните приоритети на ПРР са сключени значителен брой договори, като най-голям ресурс е насочен към интегрирани териториални инвестиции и енергийна ефективност. В същото време реалните разплащания остават ограничени, което показва, че голяма част от проектите са все още в начален етап – на ниво избор на изпълнители или едва стартирало изпълнение.
От страна на УО беше отправен апел към общините за ускоряване на работата и своевременно подаване на искания за плащане, включително за използване на авансови средства, с оглед минимизиране на риска от загуба на ресурс по правилото N+3. Подчертано беше, че при недостатъчен напредък съществува реална опасност част от средствата да не бъдат усвоени до края на годината.
Акцентирано бе и върху необходимостта проектите по програмата да не бъдат пренебрегвани за сметка на други източници на финансиране, тъй като времевият хоризонт за тяхното изпълнение също е ограничен.
Бяха представени и някои от новите елементи в управлението на програмата, включително въвеждането на подход, базиран на оценка на риска при проверките и контрола, както и прилагането на нови режими на държавни помощи. По отношение на възможности за индексация на проекти, беше уточнено, че към момента няма възможност за допълнително финансиране, поради липса на свободен ресурс.
През втория ден от заседанието вниманието беше насочено към темата за новото райониране на страната на ниво NUTS 2 и подготовката на бъдещата Многогодишна финансова рамка за периода 2028–2034.
Дискусията беше открита от Ивайло Стоянов – началник на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ в МРРБ. Той представи основните мотиви, процеса и очакваните ефекти от промяната в районирането на България на ниво NUTS 2, както и връзката ѝ с бъдещото стратегическо планиране.
„През последните години държавната политика за регионално развитие стабилно си поставя една цел – да създаде условия за балансирано развитие на регионите. За съжаление не се постига тази цел и е нужно да видим по какъв начин бихме могли да я оптимизираме, така че да има по-дългосрочен ефект“, заяви представителят на МРРБ.
Той подчерта, че необходимостта от ново райониране е резултат от натрупани през годините проблеми, свързани както с демографския спад, така и с несъответствието на част от регионите с изискванията на Евростат за минимален брой население от 800 хиляди души. Северозападният и Северният централен район вече не отговарят на този критерий, а според прогнозите на НСИ до 2030 г. и Североизточният регион ще попадне под прага.
В отговор на тези предизвикателства МРРБ стартира процес по анализ и подготовка на ново райониране, включващ междуведомствена работна група с участието на ключови институции и заинтересовани страни. В рамките на този процес са разработени три варианта, като след обществено обсъждане и съгласувателни процедури е приоритизиран вариантът с четири региона – Северен, Източен, Южен и Столичен.
Предложението е внесено чрез Националния статистически институт към Европейската комисия и Евростат и е одобрено без възражения. С приемането на съответния регламент се въвеждат и допълнителни промени – България вече ще има един регион на ниво NUTS 1 и четири региона на ниво NUTS 2, като границите на областите (NUTS 3) се запазват. Новото райониране ще влезе в сила от 1 януари 2027 г.
Стоянов акцентира, че тази промяна изисква последваща адаптация на националната нормативна уредба, поради което МРРБ вече подготвя изменения в Закона за регионалното развитие. Основната цел е привеждане на законодателството в съответствие с европейските изисквания, както и адаптиране на системата от стратегически документи и органите за управление на регионалната политика. Амбициите са до края на годината, измененият нормативен акт да влезе в сила.
Ключов елемент в процеса е разработването на нова Национална концепция за регионално и пространствено развитие за периода 2026–2040 г. (НКРПР), която ще определи дългосрочните цели на държавната политика за намаляване на регионалните дисбаланси. Документът няма да разпределя финансов ресурс, а ще задава стратегическата рамка за последващите регионални и общински планове.
В концепцията е заложена визия за устойчиво развитие на регионите, подобряване на жизнения стандарт и намаляване на социално-икономическите различия. Определени са четири основни цели – териториално, икономическо и социално сближаване, както и екологична устойчивост. Предвижда се по-ясна система от индикатори с хоризонт до 2030 и 2040 г., както и синхронизация с националните и европейските стратегически цели.
Стоянов отбеляза, че новото райониране се очаква да доведе до по-добра ефективност при планирането и разпределението на ресурсите, по-точно идентифициране на нуждите на отделните територии и подобряване на мониторинга и оценката на регионалната политика. Очаква се също така да се повиши съпоставимостта на данните с тези на останалите държави членки и да се създадат по-добри условия за достъп до европейско финансиране.
В заключение беше подчертано, че процесът на стратегическо планиране ще продължи с разработването на интегрирани териториални стратегии за новите региони и нови планове за интегрирано развитие на общините, като ще се търси по-добра съгласуваност между всички нива на планиране и по-ясна връзка между целите, индикаторите и реалното изпълнение на политиките. В момента проектът на НКРПР, се съгласува от Регионалните съвети за развитие. По общественото обсъждане на документа са получени множество становища, в т.ч. и от НСОРБ. След отразяването им, проектът на стратегическия документ отново ще бъде обект на междуведомствено съгласуване, като очакванията са Министерският съвет да приеме Концепцията до края на м. юни.
Веселка Иванова от екипа на НСОРБ представи резултатите от проведено проучване сред 153 общини, което показва липса на ясно изразено мнозинство в подкрепа на който и да е от предложените варианти за ново райониране. Данните сочат, че вариантът с четири региона, предложен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, получава подкрепа от 30 общини, докато вариантът с пет региона, разработен от Националния статистически институт, е предпочетен от 70 общини. Алтернативният вариант с пет региона, предложен от Института за икономически изследвания, събира подкрепата на 53 общини. С оглед на разпределението на мненията и факта, че нито един от вариантите не събира над 50% подкрепа, Националното сдружение на общините не формира окончателна позиция „за“ или „против“ конкретен модел. В същото време като предпочитани от общините са посочени вариантите с пет региона, като към тях са предоставени и конкретни мотиви. Допълнително усложнение в процеса представлява отрицателното становище на Столична община относно предложението за обособяването ѝ като самостоятелен регион, което също е взето предвид при обобщаването на позицията.
Подчертано беше, че приетият вече вариант с четири региона ще постави сериозни предизвикателства пред неговото практическо прилагане. Изразено беше експертно мнение, че подобна реформа следва да се реализира по-скоро „отдолу нагоре“, отчитайки реалните процеси на местно ниво, а не чрез механично решение на национално ниво.
Поставен беше и въпросът за последователността на реформите, като беше отбелязано, че проблемите с демографските и териториалните дисбаланси съществуват и на ниво области, което поставя под съмнение ефективността на частични промени само на ниво райони.
В заключение беше отбелязано, че независимо от различията в позициите, новото райониране ще влезе в сила от 1 януари 2027 г., което налага общините да се подготвят за работа в новата структура, паралелно с продължаващия дебат за дългосрочното развитие на регионалната политика в страната.
Членовете на Комисията коментираха и затруднения при годишните отчитания на ПИРО, най-вече свързани с липсата, а и с качеството на статистическите данни на ниво община. От МРРБ се апелира за писмено предоставяне на тези проблеми. Целта е предизвикателствата да бъдат отразени в Указанията им за подготовката на следващите ПИРО, които определено следва да бъдат по-гъвкави.
В рамките на последния панел на двудневното заседание, беше представена подготовката на трансграничните програми Интеррег между България и съседните държави за програмния период 2028–2034 г., като част от по-широкия процес на планиране в рамките на новата Многогодишна финансова рамка на ЕС.
Станка Димитрова, началник на отдел „Интеррег и трансгранично сътрудничество“ в дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ, подчерта, че бъдещият програмен период ще се характеризира със съществени промени в начина на финансиране и управление на европейските средства. Предвижда се въвеждането на по-консолидиран подход с единен фонд и ограничен брой стратегически документи, включително отделен план за Интеррег, като общият бюджет на ЕС се очаква да достигне около 2 трилиона евро. В този контекст бюджетът за Интеррег е в размер на 10.3 млрд. евро, което представлява около 0.5% от общата рамка.
Съществена промяна в подхода е преминаването от финансиране, базирано на разходи, към финансиране, базирано на резултати. Това означава, че средствата ще се отпускат при доказан напредък и постигнати резултати, а не само за извършени дейности. Новият модел цели по-ефективно използване на ресурсите и преодоляване на досегашния проблем, при който се финансират проекти без достатъчен дългосрочен ефект.
Подготовката на бъдещите Интеррег програми се основава на широк процес на консултации „отдолу нагоре“, включващ местните общности, институции, бизнес и неправителствени организации. Проведени са регионални срещи в ключови гранични региони на България с активно участие на заинтересованите страни, като са събрани конкретни проектни идеи и предложения. На 21-ви май предстои и организирането на форум в Хасково посветен на бъдещите трансгранични инвестиции с Гърция и Турция.
В резултат на проведените консултации се открояват няколко основни тематични приоритета за бъдещо сътрудничество: опазване на околната среда и климат, иновации и кръгова икономика, подкрепа за малки и средни предприятия, управление на риска и бедствия, туризъм и културно наследство, креативни индустрии и културен обмен. Наблюдава се силно съвпадение между приоритетите на различните гранични региони, което създава добра основа за формулиране на общи програмни цели.
Същевременно са идентифицирани и основни предизвикателства, като сложните правила и административна тежест, трудностите при намиране на партньори и ограничената осъзнатост за трансграничния ефект. Особено сериозен проблем остава изграждането на устойчиви партньорства между организации от двете страни на границата.
Димитрова обърна внимание и на специфичните проблеми на граничните региони – демографски срив, обезлюдяване, липса на квалифицирана работна ръка, ограничена икономическа активност и затруднен достъп до здравни и социални услуги. Тези фактори налагат необходимостта от целенасочени интервенции и интегрирани решения. Подготвен е териториален анализ на българската част от граничните територии, като предстои допълването му с очаквания такъв от другите ни съседни държави. Дискутират се и идеи за големи стратегически проекти. Намеренията са през м. септември да се сформират отделни работни групи по подготовката на отделните Програми за сътрудничество.
В тази връзка се обсъждат и възможности за разширяване на географския обхват на някои програми, така че да се адресират по-добре регионалните дисбаланси и да се разширят партньорските мрежи. Вариантите, които са предложени е разширяване на Програмата с Гърция с областите Пазарджик и Пловдив, а на тази с Румъния с области Варна и Разград.
В заключение на заседанието участниците се обединиха около обобщението, че предстоящият период ще бъде изключително интензивен както за държавната администрация, така и за общините, с фокус върху стратегическото планиране на новите регионални и общински документи за регионално развитие и програмирането на следващия програмен период.
/ВИ/ /ИИ/