Форумът „Технологична трансформация на българското образование: базови умения, развитие на таланти и професии на бъдещето“ се проведе в Албена по време на тазгодишното издание на Годишна среща на местните власти, организирана от Национално сдружение на общините в Република България.
Модератор на събитието бе Доброслав Димитров, председател на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). В откриващото си слово той подчерта, че образованието е фундаментът, върху който се гради икономиката, обществото и културата на всяка държава. Димитров даде следния пример „В САЩ данъчната оценка и местният данък се определят по райониране на училищно разделение, а не по общини. Тоест когато отидете да си платите данъка, това се определя от това от кой автобус ще закара децата ви на училище и в кое училище. “, заяви той.
Силвия Георгиева като изпълнителен директор на НСОРБ, откри събитието с призив за активно участие на местните власти в осигуряването на конкурентно образование. „Избрахме образованието на българските деца да бъде фокус на общинския празничен ден, защото децата са в сърцето на бъдещето. Избрахме да говорим за образование точно днес, защото сме убедени, че общините, като място, в което семействата отглеждат и образоват децата си, трябва да имат много по-силна роля в осигуряването на конкурентно образование.“, каза Силвия Георгиева и добави, че благодарение на него се изгражда общество, в което амбициозните хора имат възможност да се развиват, а тези в по-уязвимо положение получават необходимата подкрепа.
Днес искаме да докажем, че заедно с държавата градим визия за българското образование, което не изостава, а води. Тя подчерта, че форума цели технологичното и природо-математическо образование да бъде достъпно за всяко дете, независимо дали живее в малък или голям град.
Необходимо е да се направи национално проучване по региони кои специалисти липсват на пазара на труда, заяви председателят на НСОРБ и кмет на Велико Търново Даниел Панов. Според него то трябва да се осъществи съвместно с Министерството на труда и социалната политика, тъй като образованието по места трябва да се съобразява с нуждите на бизнеса.
Панов посочи като проблем „вечните“ училищни директори, при които често липсва иновативност и настоя за механизъм за оценка и освобождаване при ниско качество на обучение. По думите му училищата трябва да предлагат уникални специалности според местните потребности, било то инженери или хлебари.
„Нека тази специалност да бъде свързана с новите технологии с енергийната ефективност или управление на автоматизирани машини, или ред други, които липсват тези специалности.“, каза Даниел Панов. Той добави, че трябва учителите и директорите да се преквалифицират всяка година, за да са с в крак с новите технологии.
Той допълни, че е необходимо и уеднаквяване на практиките относно плащането на такса смет от училищата.
Предстоят инвестиции в инфраструктурата на мрежата от школите в страната, каза днес министърът на образованието Красимир Вълчев, пред участниците в дискусионния панел. Недостигът на учители и липсата на мотивация сред учениците са сред основните предизвикателства пред качественото обучение по математика и природни науки.
„Големият проблем е в прогимназиалния етап, където най-остро се усеща липсата на квалифицирани учители“, подчерта министърът.
Според него решението се крие в целенасочени инвестиции в професионалната квалификация на преподавателите. Вълчев изтъкна важната роля на школите по математика, които обаче също страдат от недостиг на кадри. Той подчерта, че страната има нужда от развити технологични индустрии, но това е възможно само при наличие на подготвени ученици и силни гимназии. В тази връзка, по думите му, е важно да се търси сътрудничество с университетите и бизнеса.
Друг сериозен проблем е демотивацията на учениците, причинена от „препускането“ по материала и прекомерното използване на дигитални устройства за развлечение. „Обществото няма нужда от ползватели на устройства, а от създатели“, заяви министърът, като добави, че българските ученици прекарват най-много време пред екрани за необразователни цели, което влияе на уменията им. Министърът коментира още, че езиковите паралелки не винаги са най-добрият избор за учениците, въпреки значението на хуманитарната подготовка.
Бяха откроени и затрудненията на деца, които не владеят български език, затова в подготвяните законодателни промени се предвижда фокус върху езиковата интеграция.
В рамките на срещата министърът обяви, че се изгражда мрежа от училища със засилено обучение по математика. Обсъжда се и въвеждането на задължителна матура по математика, дали тя ще бъде за всички ученици или само за профилираните паралелки, предстои да бъде решено.
Три общини представиха своите инициативи и добри практики, които вече предлагат. Община Троян даде пример за устойчивият модел, който прилагат за грижата на децата, за по здравословно хранене и спортуване на децата. По статистика децата в общината страдат три пъти по-малко от диабет в сравнение със съседните градове.
„Ние искаме да продължим този устойчив модел. Технологичните училища в малки и средни градове са ни нужни, защото качественото образование е част от процеса на привличане на хора в общините.“, каза Донка Михайлова, председател на УС на НСОРБ и кмет на Троян.
Тя благодари на министъра на образованието за приетото предложение от НСОРБ за меморандум, защото това е признак на доверие в местната власт. И обърна внимание, че учебните програми трябва да са съобразени с бързо развиващите се технологии, за да не се изостава. Тревога буди и дефицитът на модерно мислещи преподаватели. Програмата „Бизнеса преподава“ се оказва не чак толкова привлекателен за бизнеса.
“Ние трябва да вземем решение дали искаме да направим учебно заведение или паралелка за технология.“, каза още Михайлова.
Михаил Хаджиянев като председател на Общинския съвет в Бургас разказа как 2018 г. създават професионална гимназия по компютърно програмирана и иновации в града. С договор от „Америка за България“ се финансира проект за подкрепа на учебната фирма на новата професионална гимназия по компютърно програмиране. Сградата замества западащо старо технологично училище. Сградата е ремонтирана от Общината, създадени са модерни зали и пространства, лаборатории. Местната власт е получила подкрепа за реализацията на проекта от IT сектора, браншови организации, университети.
В новата гимназия учат 500 деца, половината от които не са от Бургас, допълни Хаджиянев. Той подчерта, че такива модерни иновативни училища привличат младите хора, като нерядко с тях идват и семействата им.
Бургас започна изграждане на Център за високи постижения, към който ще има и общежитие, каза още Хаджиянев. По думите му в него също ще има лаборатории, включително за киберсигурност, работилници. В гимназията е въведена менторска програма за обучение, като учениците имат възможност да прилагат знанията и уменията си в реални условия. Освен това се изгражда стажантска програма в партньорство с работодатели.
В училището е въведена менторска програма, учениците работят в реални условия по реални казуси. Процесът на наставничество позволява прилагането на знание и умения в реални среда. Децата ни трябва да бъдат не потребители, а създатели на модерни технологични устройства, добави Михаил Хаджиянев.
Калин Каменов, член на УС на НСОРБ и кмет на Враца, сподели че в Северозапада България няма университет, сградата, която някога е била създадена да университет е празна и не се извършва дейност в нея.
Във Враца започва изграждането на Център за енергийно развитие и нови науки (ЦЕРНН), съобщи още той. Проектът цели да реши проблема с недостига на кадри в региона, така и се заражда идеята. Базата ще се намира в сграда, строена преди 40 години, но неизползвана досега.
В ЦЕРНН ще се прилагат съвременни методи на обучение, съчетаващи теория, практика и научни изследвания. Обучението ще е организирано в дуален формат, който ще свързва прогимназиалния и гимназиалния етап с университетите и реалната практика. Така ще се свързват училища, университети и бизнеса.
Центърът ще включва професионална гимназия по ИТ и енергийни науки и бази на няколко висши учебни заведения, сред които Софийският университет и Техническият университет. Предвижда се и Развоен център с участие на големи компании.
Каменов допълни, че Общината работи за подобряване на резултатите по математика, гимназисти преподават на по-малки ученици, а проектът показва отлични резултати. До края на годината ще е готов технологичният проект за ЦЕРНН, а откриването се планира след три години.
Министърът на образованието Красимир Вълчев подчерта подкрепата си в инициативата и отбеляза, че сътрудничеството между държавата и общините е ключово за създаването на модерна и качествена образователна среда, която подготвя младите хора за професиите на бъдещето.
/ЙБ/