Марияна е попаднала в земеделието случайно, искала да се занимава със счетоводство, но я приели в Аграрния университет. И по настояване на майка ѝ се е записала в Лозаро-градинарския факултет. „Ти не се притеснявай, и там има икономически специалности и ще се прехвърлиш“, била майчината препоръка. Но Марияна харесала агрономията и тотално загърбила първоначалната идея да става икономист.
Следва съдбоносната среща със съпруга ѝ – Димитър Стойчев, идва детето, а след него и магистратурата по растителна защита. А след майчинството започнало трудното търсене на работа. Въпреки сериозната образователна подготовка не се получавало. В крайна сметка са решили сами да се занимават със земеделие, прибрали се на Първомай, откъдето е Марияна и започнала тяхната агроодисея.
Създали собствен агроцентър, започнали да правят опити в различни стопанства, като Димитър използвал познанията си, които е натрупал като преподавател в Аграрния университет в Пловдив.
Последвало събирането и наемането на земя, като началото е поставено преди 12 години – през 2013 г. Без техника и дори място, където да я съхраняват.
В момента обработват около 800 дка, които на пръв поглед не са много, но като се отчете, че имат и странични ангажименти – напълно са достатъчни.
С почти всички задължения по стопанството е ангажирана Марияна, след работа съпругът ѝ помага с машината. Тя дори закача пръскачката, пълни я с вода и препарати и когато Димитър се прибере, започва с необходимите операции.
Всичко правят двамата – нямат работници, само понякога получават помощ от нейните родители, но те са възрастни хора и не могат особено много. Ако ползват чужди услуги – работата става, когато на външните изпълнители им е удобно и за съжаление – некачествено и твърде скъпо.
Досега не са ползвали финансиране по европейски проекти, но преди време се престрашили да изтеглят кредит за хубав универсален трактор. „Всяка година си купуваме още техника, като към момента почти сме оборудвани. Ако нямаме нещо – колегите ни помагат“, споделя Марияна.
За нея най-голямото предизвикателство в стопанството е документацията и изключително тежките изисквания, които стоят пред родните земеделци. „Много ни натовариха с бумащина. Аз се справям, но виждам на колегите колко им е трудно, особено на по-възрастните“, споделя лъчезарната агрономка.
Ако някои млад човек попита дали да се занимава сега със земеделие, от Марияна ще получи категорична подкрепа – „Разбира се, заслужава си!“.
„Най-хубавото е да засееш това семенце и да го отгледаш, да виждаш как расте и накрая да си пожънеш труда“, разказва още тя.
В момента семейство Стойчеви отглеждат пшеница, слънчоглед, залагали са и рапица, но в последните години се въздържат заради сушите. Имат идея да възродят в района отглеждането на памук. Научната дисертация на Димитър е на тема памук и тази култура е много любима на чирпанлията. И двамата са убедени, че трябва да се търси алтернатива на използваните досега култури. Царевица не може да се отглежда в региона, въпреки че в землището на Първомай 90% от площите са били поливни. За сравнение – сега рядко се срещат зеленчуци, само там където има останали сонди. Общо около 3% от нивите само са поливни.
„Всичко е съсипано – каналите, системите, помпите, абсолютно всичко“, казва със съжаление Марияна и добавя: “Памукът може да се отглежда при поливни и при неполивни условия в зависимост от схемата на сеитбооборота. Затова виждаме в него някаква алтернатива, очакваме да даде стабилни добиви и при нас.
Сключва се договор с гръцка фирма, от там предоставят семената, консултират за храненето и отглеждането и след това изкупуват готовата продукция. За съжаление у нас трудно ще се намери пазар за тази култура.”
Ако трябва да започне отначало, тя е готова отново да се захване със земеделие, защото този труд и харесва.
Марияна Стойчева: По-спокойно ми е в трактора, отколкото да обикалям в мола за дрешки.
