Прожекцията ще се състои на 8 април 2026 г. (сряда) от 18.30 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“
Регионална библиотека „Захарий Княжески“ ще бъде домакин на прожекцията на два документални филма, посветени на темата за остаряването и пълноценния живот. На 8 април 2026 г. (сряда) от 18.30 ч. зрителите ще видят две различни гледни точки към остаряването – те се пресичат в общ разговор за това какво означава да живееш пълноценно, независимо от възрастта.
„Аз съм тук“ (2024) ни среща с възрастни хора, които чрез танц и движение преоткриват себе си, изграждат общност и доказват, че никога не е късно за ново начало.
„Какво е да остарееш в България“ (2026) насочва поглед към по-широката картина на старостта. През срещи с различни личности и съдби се разкриват както предизвикателствата – самота, социална изолация и демографска криза, – така и надеждата, която идва чрез грижа, човешка близост и живот в общност.
След прожекциите е предвидено време за разговор с авторите на филмите, техни гости и публиката.
„Аз съм тук“ (2024)
Продължителност: 32′
Продукция: „Прозорец в небето“ ЕООД
Режисьорски екип: Иван Боров и Надежда Дичева
Операторство и монтаж: Иван Боров
Език: български с български субтитри
Какво означава да започнеш нещо ново на 70? Може ли изкуството да промени обществените нагласи към остаряването? Може ли изкуството да послужи като превенция на един от най-сериозните проблеми на възрастта – социалното отпадане?
Документалният филм „Аз съм тук“ разказва историите на хора, които чрез танц, движение и участие в активна общност откриват съдържание и смисъл във времето на старостта.
Филмът е създаден в рамките на проект за достъп до изкуство за хора над 60 години „Аз съм тук“, който през 2024 г. организира първа поредица от танцови уроци с участници на възраст между 60 и 85 години.
В интервюта те говорят за смелостта да започнеш нещо ново, за създаването на връзки с другите и за мястото на възрастните хора в обществото.
„Аз съм тук“ стартира през 2024 г. и до момента през танцовите класове са преминали над 330 души на възраст между 60 и 92 години. Екипът на „Аз съм тук“ си поставя задачата да популяризира изкуството като средство за социална промяна. Създава условия за разговор за перспективите да остарееш в България. Търси възможности за промяна чрез ефективно взаимодействие между артисти, държава и бизнес.
„Какво е да остарееш в България“ (2026)
Продължителност: 40′
Продукция: Фондация „Тоест“
Режисьор, сценарист и оператор: Лина Кривошиева
Монтаж: Творческо студио TWO DOGS TWO CATS
Език: български с английски субтитри
Какво означава да остарееш в България днес?
Нарастващото безпокойство от това как изглежда старостта в България, е причината Лина Кривошиева да започне личен разговор с майка си. Между този интимен въпрос и тревожните данни за демографската криза в страната Лина се среща с хора, които разкриват различните лица на старостта днес.
Яна Рупева от „Проект Северозапад“ показва как храната може да бъде не само форма на грижа и подкрепа, а и лек срещу самотата. Домът за възрастни хора в село Межден, създаден от Надя Димова, е добър пример как в България все още съществуват места, където думите „грижа“ и „човечност“ се изпълват със смисъл. Доцентката по етнология Ивелина Ефтимова говори за промяната в статуса на възрастните хора след прехода от традиционно към модерно общество и води Лина в един пенсионерски клуб, където възрастни хора се срещат, разговарят и доказват, че общността е източник на енергия и радост. Лина посещава и 93-годишната бивша учителка по математика Къна Георгиева от Трявна, която продължава да преподава и да живее с вдъхновяващо достойнство.
Филмът завършва там, откъдето е започнал – с разговора между дъщеря и майка за това какво означава да остареем достойно и как да посрещнем времето, което ни предстои.
Информацията е предоставена от ArtArea