На 3 ноември 2025 г. в София се проведе есенното заседание на Постоянната комисия по здравеопазване (ПКЗ) към НСОРБ. Дискусията беше открита и модерирана от д-р Дарин Димитров, председател на ПКЗ и кмет на община Търговище.
Бяха обсъдени актуални теми свързани с прилагането на Наредба № H-2 от 12 септември 2025 г. за здравните кабинети в детските градини и училищата и предизвикателствата, ресурсите и координацията на общините с МЗ и РЗИ. Беше коментирано и отчитането на децата в детските ясли, както и интегрирания подход към грижата за хората чрез синергия между здравни и социални политики.
В заседанието участваха Петя Тодорова – държавен експерт и Красимир Георгиев – главен юрисконсулт от дирекция „Обществено здраве, Катя Славчева – гл. експерт, дирекция „Лечебни дейности“ в МЗ и Теодора Любенова – държавен експерт в дирекция „Социално включване“ към Министерство на труда и социалната политика, както и членове на ПКЗ и представители на общините.
Секретарят на ПКЗ в екипа на НСОРБ, Нели Стайкова, ст. експерт “Общинска администрация” поздрави участниците от името на изпълнителния директор и припомни, че в началото на миналата седмица се състояха преговори за Бюджета за 2026 г. между Управителния съвет на Сдружението и Министерство на финансите. Благодарение на усилията на членовете на УС предвидените средства за следващата година в проектобюджета във функция здравеопазване, ще бъдат увеличени допълнително. Видно от публикувания проект на ЗДБРБ допълнителното увеличение е в размер 4,9 млн. евро или общия ръст спрямо 2025 година е в размер на 10 %.
„С влизането в сила на Наредба № Н-2 от 12 септември 2025 г. се създава нова нормативна рамка за устройството и дейността на здравните кабинети в детските градини и училищата,“ подчерта д-р Дарин Димитров, председател на Постоянната комисия по здравеопазване към НСОРБ и кмет на община Търговище.
По думите му наредбата регламентира организацията, оборудването, кадровата обезпеченост и изискванията към медицинската документация. Тя въвежда стандарти за безопасност, хигиена и здравословна среда, както и правила за поддържане на връзка с Националната здравноинформационна система.
„За общините това означава конкретни ангажименти – както относно инфраструктурата и оборудването на кабинетите, така и по отношение на кадровото осигуряване и взаимодействието с регионалните здравни инспекции,“ допълни д-р Димитров.
Особено важен елемент от Наредбата са двата преходни периода: до една година за организационно и функционално привеждане на здравните кабинети в съответствие с изискванията; до три години за осигуряване на медицински специалист през цялото време на престой за отглеждане и обучение на децата в детските градини и учениците в училищата.
Д-р Димитров подчерта, че общините очакват информация от Министерството на здравеопазването относно приоритетите при прилагането на Наредбата.
„Бихме искали да чуем какви са приоритетите в прилагането на Наредбата, по какви критерии ще се определя дали даден здравен кабинет попада в едногодишния срок за привеждане в съответствие, каква ще бъде ролята на регионалните здравни инспекции в подпомагането и контрола на този процес, както и дали се предвиждат мерки на национално ниво за осигуряване на медицински специалисти за детското и училищното здравеопазване.“
Той постави и въпросите, свързани с финансирането: „Интерес представлява и въпросът за възможностите за финансиране на здравните кабинети относно оборудването и въведените изисквания, на които следва да отговарят. Ще има ли предвидени целеви средства, национални програми или европейски фондове за модернизирането на кабинетите? Не бива да подминем и кога и по какъв ред ще започне изпълнението на ежегодното задължително обучение на медицинските специалисти.“, каза Димитров.
Петя Тодорова, държавен експерт в дирекция „Обществено здраве“ на МЗ, обясни, че промените са необходими, за да се гарантира равнопоставеност и да се спазят нормативните изисквания:
„Системите трябва да работят едновременно. Разширяваме кръга от специалисти, които могат да обслужват кабинетите, включително медицински асистенти. С МОН работим и за създаването на нова специалност – специалист по ранна детска грижа, за да се отговори на недостига на кадри.“
Междувременно екип от експерти във Варна е направил подробен анализ как изискванията могат да бъдат приложени на местно ниво. Прегледан е и списъкът с лекарствени продукти за здравните кабинети, като е установено, че част от тях не са подходящи за употреба при деца.
Снежана Апостолова, заместник-кмет на Варна, съобщи резултатите от анализа:
В общината работят 64 здравни кабинета в детски градини и 52 в училища. В повечето детски градини работят медицински специалисти, а само в пет кабинета лекари на половин ден. В 36 училищата работят лекари от 52 кабинета, като част от тях са на непълен работен ден.
Анализът показва, че изискването за постоянно медицинско присъствие, заложено в Наредба № Н-2 от 12.09.2025 г. не може да бъде изпълнено. За да се покрият новите стандарти, са необходими около 38 допълнителни щатни бройки, при наличен траен недостиг на квалифицирани кадри.
По обобщени данни на медицинския персонал от здравните кабинети за нормалната работа на кабинета е необходимо допълнително оборудване на прогнозна стойност 301 лева. Прогнозната стойност на необходимите лекарства за спешния шкаф в един здравен кабинет за учебна година е 165,73 лв. По данни на медицинските специалисти са нужни и допълнителни лекарствени продукти, които не фигурират в подадения списък. Тяхната ориентировъчна стойност е 800,85 лв.
Анализът показва, че част от продуктите не са подходящи за деца под 6 години, която е основната възрастова група в детските градини. Други подходящи продукти липсват на пазара или са спрени от производство. Един от включените медикаменти (Diazepam) е класифициран като рисково наркотично вещество.
В здравните кабинети в училищата също са направени съответните изчисления, прогнозната стойност на необходимите лекарства за спешния шкаф в един училищен здравен кабинет е 313,43 лв. По данни на медицинския персонал са нужни и допълнителни медикаменти, които не фигурират в списъка и са на стойност 925,51 лв.
Медицинските изделия за обезпечаване на възможни ситуации, по изчисления необходимите средства за учебна година възлизат на 1708,70 лв. Допълнително други изделия, които не са включени в таблицата са на стойност 202,20 лв.
В заключение на анализа, зам.-кметът на Варна, Снежана Апостолова сподели, че дейността на здравните кабинети се финансира изцяло от държавния бюджет като делегирана държавна дейност. Предвидените средства в бюджет 2025 са недостатъчни за пълното обезпечаване на кабинети включително за трудови възнаграждения и осигуряване на медицинско обслужване през целия престой на децата и учениците. Недостиг има и за медицинско оборудване, лекарства, консумативи, хигиенни и канцеларски материали. А в някои общини има и бели петна за наличието на интернет.
„Спрямо законодателството, където има деца трябва да има медицинско лице.“, това подчерта Красимир Георгиев – главен юрисконсулт, към МЗ.
Онлайн в заседанието се включи Росица Димитрова, зам.-председател на КЗ и директор на дирекция в Община Велико Търново, тя заяви че недостига на средства за работни заплати за медицински лица само за община Велико Търново е 2 милиона лева. Това предизвиква сериозно напрежение в общинския бюджет.
Другата тема, която се засегна на постоянната комисия бе отчитането на записаните деца в детски ясли. Катя Славчева – гл. експерт, дирекция „Лечебни дейности“ в МЗ припомни, че на всяко тримесечие се отчитат броя на децата в детските ясли, по тях се планира и бюджета за финансиране. Като посочи, че РЗИ е контролният орган се отчита бройките записани деца. А посещаемостта на децата в детските ясли е различна, защото те имат преходен период, в който се адаптират и често боледуват и отсъстват от занятията.
Във втората част на заседанието се продължи темата засегната и по време на Годишната среща на местните власти – интегрираният подход към грижата за хората, основан на синергия между здравните и социалните политики. Тогава бяха представени добри практики и услуги от различни общини, които се прилагат както за деца, така и за възрастни. Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика работят съвместно с общините за надграждане и устойчиво интегриране на тези услуги.
Теодора Любенова – държавен експерт в дирекция „Социално включване“ към МТСП, припомни, че социалните и интегрирани услуги са залегнали още в Актуализирания план за действие за изпълнение на Националната стратегия “Визия за деинституционализация на децата в Република България” от 2016 г. Предстои създаването на 26 броя услуги за деца с рисково поведение и деца с нужда от непрекъсната медицинска грижа, в рамките на Оперативния план за периода 2025-2026 г. в изпълнение на Плана за действие в изпълнение на Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета за създаване на Европейска гаранция за детето (2030). Приоритетна цел е да се осигури по-добра координация между системите и по-качествен достъп до комплексна подкрепа за уязвимите групи.
„Предвижда се разработването и реализирането на обучения и информационни материали както за служители, така и за родители. Важно е родителите на деца с увреждания да знаят как да се грижат правилно за своите деца“, допълни Любенова.
Финансирането на програмите ще се осигурява както от държавния бюджет, така и от европейски средства. По Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) до момента са обхванати 21 хиляди деца, на които се предоставят различни видове услуги. „Операция ‘Бъдеще за децата’ към ПРЧР е стратегическа, защото дейностите по нея са насочени както към децата, така и към техните родители“, посочи експертът.
Обърна се внимание и на друга важна мярка, изпълнявана от Държавната агенция за закрила на детето – създаването на национална информационна система с мобилно приложение „Киберкидс патрул“ (CyberKidz Patrol ). „Чрез него ще се провеждат обучения както за децата, така и за специалистите. Това са инициативи, които стартираха наскоро и предстои да се развиват“, коментира тя.
По отношение на интегрираните здравно-социални услуги за пълнолетните лица, Любенова обясни, че мерките са залегнали в политиката за дългосрочна грижа с хоризонт до 2035 г. „Общините участват активно в изпълнението на дейностите, включително в предоставянето на грижи в домашна среда с интегриран здравно-социален подход – асистентска подкрепа и грижа в дома“, каза тя. В момента тече и процедурата „Иновативни здравно-социални услуги“ по програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, която включва използването на телемедицински гривни „Телекеър“ и се реализира съвместно с Министерството на здравеопазването за дистанционно наблюдение. Планира се разработването на наредба за предоставянето на такъв тип услуги за наблюдение на състоянието на възрастни хора от разстояние.
По плана е заложено реновирането на всички домове за стари хора. „Общините работят активно и някои вече са напреднали значително. Това е една много сериозна реформа, за да осигурим необходимата грижа за възрастните хора“, посочи тя. Планира се закриване на 41 дома за хора с увреждания и създаване на нови интегрирани здравно-социални услуги, съобразени със съвременните стандарти.
Процедурата „Услуги за дългосрочна грижа“ по Развитие на регионите и ПВУ е включена в годишния план, но все още не е отворена за кандидатстване, а в момента се изчаква натрупване на инфраструктура за тези услуги.
Към момента в 73 общини се регулират 83 дома за стари хора, в които живеят около 5 500 лица. В 62 общини вече са сключени договори за изграждане на нови интегрирани здравни и социални услуги на обща стойност 331 млн. лева. „С напредването на реформата и разкриването на новите услуги за дневна грижа, подкрепа, информиране и консултиране, се очаква да бъдат закрити всички 41 дома за хора с различни типове увреждания“, обясни Любенова, като допълни, че първи предстои да бъдат закрити домовете за хора с психични разстройства и за хора с умствена изостаналост.
Управляващият орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ предвижда и обявяването на процедура „Услуги за дългосрочна грижа“ на стойност 367 млн. лв. с възможност за кандидатстване от общините до края на 2025 г. „Очаква се в тази процедура да се включат всички общини, които имат създадени интегрирани здравно-социални услуги за възрастни хора с невъзможност за самообслужване, както и за хора с увреждания, които се нуждаят от постоянни медицински грижи. Включени са дневна грижа, терапия, рехабилитация и обучение за придобиване на умения“, поясни Теодора Любенова и добави, че съществува обща нормативна рамка между министерствата за регламентацията на интегрираните здравно-социални услуги, заложена в Закона за социалните услуги. Имаме по-цялостна и стабилна правна рамка за всички междусекторни услуги.
Нещата се случват поетапно. Това е публично-частно партньорство и тези въпроси са уредени в чл. 49 от Закона за социалните услуги. Интегрираните здравно-социални услуги могат да се финансират със средства от държавния бюджет от два или повече източника на финансиране, това е смесен тип финансиране и се осъществява от държавния и общинския бюджет. Законът допуска и смесено финансиране – от държавния и общинския бюджет или чрез участие на физически и юридически лица. Това допълнително финансиране може да осигури повече потребители от планираните. Или да служи за дофинансиране на стандарта на дадените услуги. Това става чрез договор по реда на член 69 от закона на социалните услуги. Като се предоставя услугата се сключване договор между лицето и кмета на общината.
В заключение Любенова посочи, че са предвидени обучения на екипите както на общините, така на доставчиците, които предоставят здравни-социални услуги, очаква се и дигитализация на социалните услуги. Ще бъде разработена електронна платформа, която да е полезна за всички доставчици.
Дискусията подчерта колко е важна съвместната работа на общините и министерствата за координация на действията, за да може да се предоставят качествени услуги на нуждаещите се от по-ефективна грижа за децата и уязвимите групи.
/НС/ /ВА/ /ЙБ/