След като безсрамното твърдение на американския президент Доналд Тръмп за прекратяване на осем войни за осем месеца привлече вниманието, справянето на Китай с двете нахлувания по границата му с Мианмар и граничния спор между Камбоджа и Тайланд остана сравнително незабелязано.
В рязък контраст с драматичното и силно посредничество на Америка за мирни сделки, Пекин прие калибриран и като цяло реактивен отговор на Нахлуването на границата на Мианмар и подкрепя АСЕАН да поеме водеща роля в разрешаването на граничния спор между Камбоджа и Тайланд. Военните на Мианмар са нахлули в Китай в няколко случая. През август 2009 г. артилерийски снаряд падна в Юнан, убивайки един китаец и ранявайки няколко други; друг през януари 2013 г. не причини нито смърт, нито наранявания. А по-сериозно проникване се случи през март 2015 г., когато бомба, изстреляна от самолет на Мианмар, уби петима китайци и рани осем други.
Приемайки калибриран и до голяма степен сдържан подход, Пекин изрази загриженост относно инцидентите от август 2009 г. и януари 2013 г., но не реагира прекалено. Той призова участващите страни да проявяват сдържаност, да разрешат различията си чрез преговори и да поддържат мира и стабилността по границата между Китай и Мианмар.
Не е изненадващо, че Пекин зае по-твърда позиция по отношение на по-сериозното нахлуване през 2015 г. Той бързо изпрати бойни самолети да патрулират границата и да засилят защитата на китайското въздушно пространство. Фан Чанглонг, тогавашен заместник-председател на Централната военна комисия на Китай, призова Мианмар да признае сериозността на проблема, да накаже извършителите, да се извини и компенсира семействата на жертвите и да даде обяснение на Китай.
Напрежението спадна значително, след като Wunna Maung Lwin, тогавашен външен министър на Мианмар, посети Пекин през април същата година, за официално се извиникато обеща да продължи с компенсации на засегнатите китайски семейства. Той беше придружен от генерал-лейтенант Аунг Тан Хтут, тогавашен командир на Бюрото за специални операции в кабинета на главнокомандващия на армията на Мианмар.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта