НСОРБ и НСОРБ Актив проведоха в периода 8-10 декември 2025 г. XV-ата Национална среща на експертите по програми и проекти от общините.
Във форума се включиха над 180 участника от общините – кметове, заместник-кметове, директори на дирекции и общински експерти, с компетенции в сферата по подготовката и изпълнението на проекти с европейско и друго външно финансиране. Участие от страна на централната власт взеха представители на Централното координационно звено към Администрацията на Министерския съвет, Фонд ФЛАГ, Фонд мениджър на финансовите инструменти в България, Управляващите и Националните партниращи органи на Програмите с европейско финансиране и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, Структурите за наблюдение и докладване по Националния план за възстановяване и устойчивост, Държавен фонд „Земеделие“ и др.
Събитието стартира с откриваща пленарна сесия на 8-ми декември, посветена на напредъка в изпълнението на Програмите с европейско финансиране за периода 2021-2027 и Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Акцент бе и следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС 2028-2034 (МФР).
Форумът откри изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, с кратка ретроспекция от стартирането на тематичното събитие през 2010 година. Целта на Сдружението и на НСОРБ Актив, е била срещата да събере на едно място експертите, които „движат“ европейските средства в общините с Управляващите органи на Програмите. Задачата, актуална и към момента, в честен и професионален разговор да се уточнят как работят европейските инструменти на местно ниво и дали постигат основната си цел, а именно подобряването на живота на гражданите ни.
Понастоящем, акцентира Георгиева, оперативните програми вече не са единственият, а само един от източниците за финансиране на общински политики. Към тях се добавят НПВУ, огромната по ресурс Инвестиционна общинска програма. Предстоящи са Социалният план за климата и следващата МФР, които ще пренаредят картата на европейските ресурси.
„В такава среда Вашата роля не може да бъде само да подготвяте и изпълнявате проекти по дадена програма. Вие вече не сте просто „евроексперти“, а архитекти на общинските политики и дизайнери на инвестиционното портфолио на общината. Основната Ви роля е да идентифицирате кое финансиране за коя политика е най-удачното“, заяви Георгиева. „Време е да прекратим участието си по програми и проекти на олимпийския принцип, защото това кандидатстване на всяка цена, започва да става много скъпо“, допълни тя.
Прегледът на изпълнението на Програмите по европейските фондове на споделено управление и то след средата на програмния период, показва добро договаряне и изоставане в плащанията. Особено драматично е изоставянето в плащанията по НПВУ, което оказва голям натиск върху общинските бюджети, търсене на мостово финансиране за аванси към строители, риск от анекси и удължавания. Инвестициите следва да се префинансират от общинските бюджети за 2026 г., които все още не са факт. По всяка вероятност, за пореден път за капиталовите разходи ще се прилага правилото 1/12 от предходния годишен бюджет. Много добро е изпълнението на общинските проекти по Програмата за развитие на човешките ресурси и Програмата за храни и основно материално подпомагане. Най-късно стартиралият Земеделски план също наваксва, има изплатени и авансови плащания по общински проекти. Както МЗХ, така и общините отбелязват, че приетият подход с гарантирани бюджети е изключително ефективен и всяка община има достъп до ресурса по ясни и обективни критерии, допълни Георгиева.
Трудно тръгва ИТИ подхода, въпреки че експериментът, който той представлява е стратегически правилният, но явно сложно изпълним.
„По НПВУ сме в „спринта към финала“. Практически имаме по-малко от една година до крайния срок за допустимост на разходите – 30 август 2026 г. – за да реализираме това, което беше забавено три години на ниво централна администрация.“ каза Георгиева пред участниците във форума. Предизвикателствата, които идентифицираме, са сериозно изоставане в реалните плащания и административната обработка на отчетните документи, 15-месечни забавяния в сключването на договори, правна несигурност за обявяването на обществени поръчки „под условие“, бавен предварителен контрол от АОП за големите поръчки, непосилни срокове за верификация и плащания, различни практики и капацитет в ресорните Структури за наблюдение и докладване, сподели Георгиева. Проблемът със забавеният предварителен контрол, няма лесно решение, защото е заложен индикатор за това в НПВУ. За да се ускорят процедурите се командироват служители на Управляващите органи, а Сдружението е предложило и законодателно изменение, а именно увеличаване на прага на поръчките за извършването на контрола на 7.5 млн. евро.
Изпълнителният директор на НСОРБ сподели също, че Общинската Инвестиционна програма – Инвестиционната програма за общините – по чл. 107 от ЗДБРБ 2024 и чл. 113 от ЗДБРБ 2025 е най-мащабната целева инвестиционна инициатива, финансирана изцяло от държавния бюджет. Тя дава безпрецедентен ресурс за пътища, ВиК, благоустройство и други обекти в цялата страна, с краен срок за реализация до 30 юни 2027 г. Програмата е и по-предпочитана от европейското финансиране, поради по-малката й административна тежест.
По отношение на новата Многогодишна финансова рамка 2028–2034, изпълнителният директор на Сдружението сподели, че архитектурата на бюджета се променя изцяло. Акцент са отбраната, сигурността и конкурентоспособността на ЕС. Предлага се огромен общ фонд, обединяващ всички досегашни „Европейски фонд за икономически, териториален, социален, селски и морски устойчив просперитет и сигурност“. Един „суперфонд“, който ще се финансира един документ на национално ниво- План за национално и регионално партньорство. Това, което е спорно към момента и се подчертава от всички местни регионални власти, е голямата свобода на националното ниво в определянето на приоритетите за финансиране и на Европейската комисия в одобряването им. Инвестициите се правят зависими от реформи, чието неизпълнение води до спиране на плащания, правилото за автоматичното отчисляване става n+ 10 месеца. Новата рамка дава и възможности – за по-гъвкаво планиране, за по-добро съчетаване на териториални и секторни политики, за по-бързи реакции в криза, сподели Силвия Георгиева. Тя подчерта, че общините трябва да са вътре в дебата, а не да го догонват и очерта предстоящи стъпки. „Сега е моментът да формулираме позициите на общините, да настояваме Националния план да бъде изготвен с реално партньорство и с териториално мислене, а не само „по ресори“, каза Георгиева. Освен това, тя обърна внимание и че следва да се подготвим и за новата логика „плащане срещу резултат“. „Трябва да мислим за капацитет и предварително финансиране. При по-малко аванси и по-кратки срокове ще трябва да ползваме по-активно финансови инструменти, заеми, публично-частни партньорства – и да ги вписваме в общинската финансова рамка. Фонд „ФЛАГ“ е нашият най-надежден партньор в това предизвикателство“, каза тя.
Новият Социален план за климата, включва мерки за саниране на сграден фонд и инвестиции в транспорта, както и мерки за директно подпомагане. Той няма да е грант, като устойчивостта на инвестициите ще трябва да се гарантира от общинските бюджети. Договаряме и техническа помощ по Плана за общините, като процент от всеки проект.
„Европейският експерт“ вече се превръща в „експерт по планиране и инвестиции“. В предстоящите 2026-а и 2027-ма година се очертава общините да бъдат подложени на безпрецедентен натиск – финансов, административен, технически. „Вашата задача е да помогнете на кметовете да изградят реалистичен график на инвестициите, а не само списък с проекти.“ каза Георгиева.
В края на изказването си, Силвия Георгиева призова експертите да се включват активно в дизайна на общинските политики – в стратегиите, в плановете за развитие, в бюджетните дебати и да предлагат решения. „Вярвам, че с този капацитет в залата, с опита, който имате, и с партньорството между НСОРБ, общините и националните институции, можем не само да „наваксаме“, а да бъдем сред тези, които задават посоката.“
Сюзан Зия, държавен експерт от отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ към дирекция „Централно координационно звено“, определи Срещата и като полезна за централните ведомства, даваща им възможност „да си сверят часовниците“. „Най-важно е, да ни индикирате къде има проблеми, трудности и тесни места, за да вложим ние усилия, за да функционира системата възможно на-добре“, каза Зия. Прегледът по програмите, в рамките на Кохезионната политика, показва договорени 14,1 млрд. лева, което представлява 56% от общия им бюджет. Само 4 млрд. лв. или около 16% от тях, са реално изплатени на бенефициентите до момента. 120% е ръстът на плащанията, 66 са обявените процедури за набирането на проекти. Една от причините за по-слабото изпълнение е паралелната работа по НПВУ. Добро договаряне бележат Програмите за околна среда и транспорт, като това не е факт за Програмата за развитие на регионите. За 2025 г. няма риск от загуба на средства по Програмите. За следващата година, обаче целите са много амбициозни. Ще трябва почти 2 млрд. евро да се заявят към ЕК, за да не се загубят средства.
Зия обърна внимание и на фокуса, поставен върху развитието на Северна България. „Към момента 1,9 млрд. евро са договорените средства за трите северни региона или 51% от поставената цел за инвестиции в тях. В Южна България също има места, които имат нужда от целенасочена подкрепа. Тя говори и за предстоящото ново райониране на България, което трябва да влезе в сила от 1 януари 2027 г.
Предстои изменение на Програма „Околна среда“, по която ще бъде създаден нов приоритет за устойчиво управление на водите. В рамките му се предвиждат инвестиции, както за прехвърлените от НПВУ проекти за агломерациите между 5 и 10 хил. еквивалент жители, така и за предпроектни проучвания и техническа помощ за оставащите под 10 хил. екв. ж. агломерации, инвестиции са планирани и за подобряване състоянието на водите в акваторията на Черно море, в частта Елените и св. Влас. До края на годината изменението трябва да бъде подадено към ЕК, за да може срокът за допустимост на разходите да бъде удължен с една година. Аналогично, но с малко по-напреднал темп се движи и Програма „Образование“, по която също ще има нов приоритет за готовност на учениците за реакции при кризи и природни бедствия.
Отделно от това, Сюзан Зия сподели и за двете изменения на Програмата за храните – едно случило се и едно предстоящо, чрез които са осигурени средства за продължаването на топлия обяд до края на м. септември 2026 г.
Сюзан Зия акцентира и върху следващата МФР. По нея средствата в рамките на Плана за национално и регионално партньорство ще могат да се програмират в секторни, териториални или регионални раздели. „По програмирането му ще работим заедно, дизайнът предполага много съвместна бъдеща работа, както с местните власти, така и с НСОРБ“, сподели тя. Наблюдават се и нагласи за отделянето на Общата селскостопанска политика от предложеният нов единен мегафонд. Сложна е архитектурата на новата МФР, представляваща микс от познатите ни елементи на Кохезионната политика и на тези по Механизма за възстановяване и устойчивост. Новата методология за разпределението на средствата по държави членки, включваща дял от населението в селските райони в риск от бедност, е относително благоприятна за страната ни. Лошото е, че се налага таван на националните алокации, според който държавата членка може да получи не повече от 105% от подпомагането си от предходния планов период. Ако същият го нямаше, то България следваше да получи двойно повече средства. Новата МФР бонусира и държавите граничещи с Украйна, като страната ни въпреки морската ни граница, не се счита за такава.
Експертът говори и за механизмите на одобрение и на изпълнение на Плана, според които това става от всички държави членки в Съвета на ЕС. Ако Планът не се одобри до средата на 2028 г. държавата членка губи префинансиране. Друг елемент, е че 25% от ресурсите на Плана се заделят като резерв, който може да се ползва при нови кризи или след т.нар. междинен преглед.
Антон Гладнишки, от дирекция ЦКЗ разясни подготовката на Социалният план за климата на България. „Той е нещо съвсем ново и ще се случва по модела на НПВУ. Планът се опитва да обезвъзмезди най-необлагодетелстваните от повишаване цените на електричеството, отоплението и горивата. Едни от основните групи са уязвимите домакинства и уязвимите ползватели на транспорт“, каза експертът.
В пленарната сесия се включиха и представители на Фонд „Флаг“, които представиха своята дейност и възможностите за кредитиране на общините. Изпълнителният директор на Фонда Надя Данкинова сподели, че са финансирали 260 общини от 265.
От Фонд мениджър на финансовите инструменти информираха, че за разлика от предходният планов период, когато са инвестирани 1 млрд. лв., понастоящем чрез финансови инструменти ще се управляват 2 млрд. лв. от Програмите. Подкрепата от Програмата за развитие на регионите е 440 млн. лв., с които ще могат да се кредитира всякакъв тип общинска инфраструктура, в т.ч. мерки за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, градска мобилност, спортна и икономическа инфраструктура, образование, спорт, култура и туризъм. Няма да има ограничения културните обекти да са само от национално значение, същите ще следва да съответстват на ПИРО и ИТСР. Подкрепата ще е чрез заеми, ще има и грантово финансиране под формата на техническа помощ. Очакванията са финансовите инструменти да стартират в средата на 2026 г. Те ще са в рамките на три отделни фонда- два за Северна България и един за южната част от страната ни.
/МЯ/ /ВИ/