При изключително голяма активност, на 24 септември в гр. София, се проведе есенното заседание на Постоянната комисия по демографски и социални политики към НСОРБ.
Срещата с над 80 представители на общини и гости – представители на Министерство на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане беше открита от Росица Димитрова, съпредседател на ПКДСП на НСОРБ и директор дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ в община Велико Търново. Тя благодари на колегите си за силното присъствие и интерес към включените в дневния ред теми. „Пълната зала отново говори, че сме отговорни хора, професионалисти, които се интересуват как ще планират, организират и предоставят социалните услуги на местно ниво и да бъдат удовлетворени от резултатите, които виждат от труда си. Хора, които са посветени и не се страхуват и не бягат от предизвикателствата от приемането на Закона за социалните услуги, които няма да се откажат да изминат този път, защото той ще ни донесе повече удовлетворение и полза за хората в нашите общини.“ каза тя. Росица Димитрова подчерта, че за тези 5 години общините са натрупали и доста практика, която е различна във всяка община по отношение свързаността на личната помощ в полза на потребителите, с другите съществуващи и предоставящи се социални услуги в подкрепа на хората с увреждания, в изпълнение на приоритета, за който работят всички – „Колкото по-дълго, толкова по-добре. Колкото по-достъпно, толкова по-качествено. Колкото по-интегрирано, толкова по-полезно. Хората с увреждания да остават, колкото се може по-дълго в домашната си среда.“ допълни съпредседателят на ПКДСП. Тя представи гостите, които ще се включат в заседанието по всяка тема, като подчерта важността на съвместната работа.
Еднодневното заседание в София, започна с активна дискусия по открити въпроси при администрирането на механизма лична помощ.
Елеонора Пачеджиева, директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ в МТСП благодари на НСОРБ и общините за връзката и комуникацията в процеса на работа. Тя отбеляза, че разчитат на обратната връзка от общините всекидневно, както и в редовните срещи. Това помага да се намират решения, а също и да се дават полезни примери и на други общини, които търсят съдействие по вече съществуващ казус. Елеонора Пачеджиева даде и статистически данни, като показа един разрез на реалната ситуация в социалните услуги, измерени като финансиране и тенденции за увеличение. „Данните, които виждате показват ясна тенденция към приоритизиране на услугите, предоставяни директно в общността и в домашна среда, като личната помощ получава значително засилен ресурс, отразявайки политиката за по-индивидуализирана подкрепа и липсата на ограничение в броя на нейните потребители, каза ръководителят на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи.“ Тя сподели, че основните тенденции са за значителен общ ръст на средствата за социални услуги и лична помощ. Общият бюджет за социални услуги и лична помощ се увеличава с 23% – от 1,794 млрд. лв. на 2,209 млрд. лв. Средствата за „Лична помощ“ бележат най-значителния ръст от 30%, нараствайки от 891,3 млн. лв. на 1,157 млрд. лв. „Механизма лична помощ се базира на наличие на ТЕЛК решение, оценка на потребностите и освен като разходи за възнаграждения на асистентите ние ежегодно увеличаваме обхванатите потребители.
В дискусията, взеха участие с въпроси и примери представители на различни общини, които изказаха и своите затруднения и предизвикателства в отговорната си работа. Съпредседателите на Комисията Росица Димитрова и Веселина Ботева, директор дирекция „Социална политика“ в община Пловдив, както и секретарят на ПКДСП Даниела Ушатова, ръководите екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ споделиха и някои от предложенията на Сдружението, като:
- Преразглеждане на изискуемото към момента задължително трудово правоотношение между доставчика на лична помощ и асистента и създаване на възможност за диференциране на случаите, при които може да се сключва друг вид договор (различен от ТД по КТ). Преодоляване на съществуващите в момента законови ограничения относно продължителността на работното време по трудов договор и проблемите, свързани с изискуемата информация за социалното осигуряване на асистентите на хора с увреждания, получили по-нисък брой часове подкрепа.
- Оптимизиране на изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания и допълването й със специален компонент в частта заключения по чл. 23, ал. 3 от ЗХУ. Необходимо е да се въведе механизъм за предварително съвместно уведомяване и ползване и на други видове услуги и подкрепа за хората с увреждания, предоставяни в общността.
- Намаляване обема от документи и специфичните срокове, прилагани на различни етапи от реализирането на механизма (включване, предоставяне, контрол) – заявления, споразумения, отчети, договори и т.н., които лицата се налага да попълват и подписват.
- Оптимизиране и пълно електронизиране на режима за взаимодействие между отговорните органи (АХУ, АСП, НОИ, общини) в процеса на прилагане и финансовото обезпечаване на механизма лична помощ.
Всички присъстващи отчетоха добрата комуникация на НСОРБ по тези въпроси с МТСП и желанието на двете страни да постигнат основната цел – чрез Личната помощ хората с увреждания да получават качествена подкрепа, за да бъдат активни, равноправни участници в обществото – в семейството, на работното място и в общността.
Бяха споделени проблеми със спазване на кратки законови срокове за представяне на месечните отчети, при по-голям брой потребители, както свързани с различни видове проверки на данни и попълване на данни, които могат да бъдат автоматизирани. Очертаха се и различни гледни точки, относно образователния ценз на асистентите. Дискусията засегна и финансовите параметри, заплащането, броят часове, трудовите договори, отпуските и т.н. Бяха споделени и различни притеснения относно мониторинга, особено при голям брой потребители. В тази връзка, бяха споделени и примери за трудности при извършването на контролните дейности, заради несъвпадане с работното време на администрацията или с това на асистентите.
В общата дискусия беше изтъкнато, че във всички общини, малки, средни и големи има различни ситуации и проблеми, но е важно и да има достатъчно хора, които да извършват тази работа.
„Лична помощ“ означава да си интегриран да си по-независим, да си овластен, да си включен, а не да си изключен. Има ли достатъчно воля всички ние да направим един истински обективен анализ, с плюсовете и минусите на нашите лични асистенти и дали ще се намери воля да се подредят нещата както трябва, емоционално сподели с присъстващите Росица Димитрова.
„Много се радвам, че работим в една посока и съм изключително доволна от днешната среща!“ каза Елена Пачеджиева.
Как „Асистентска подкрепа“ да стане по-достъпна и качествена беше темата, в която се включиха Теодора Любенова, държавен експерт в отдел „Политики за социално включване, децата и семейството“, дирекция „Социално включване“ и Илиян Саралиев, началник на отдел „Програми за социално включване“, дирекция „Социално включване“ от МТСП. Към 2025 г., 263 български общини предоставят услугата „Асистентска подкрепа“. Росица Димитрова и Веселина Ботева апелираха към колегите си да задават въпроси и да споделят всички затруднения, които имат. В дискусията се поставиха основните предизвикателства и приоритети, като разширяване на целевата група потребители, увеличаване на финансовите средства по стандартите за финансиране на тази делегирана от държавата социална услуга, осигуряване на всеобхватна и непрекъсната грижа на нуждаещите се лица и др. Бяха обсъдени и различни идеи и разгледани перспективи за по-качествена „Асистентска подкрепа“, свързани с възможности за по-ефективно разходване на средствата, за осъществяване на контрол и мониторинг и възможност услугата да се предоставя съвместно с други социални или здравни услуги, поради необходимостта на потребителите от комплексна и продължителна грижа. Голяма част от дискусията обърна внимание на ТЕЛК-овите решения и невъзможността хората с увреждания, без чужда помощ, но в нужда да бъдат допустими ползватели на услугата Асистентска подкрепа, предопределено от Закона за социалните услуги. Росица Димитрова сподели „Ние сме отговорни за живота и здравето на потребителя и затова трябва да изказваме нещата такива, каквито са и гласът ни да бъде чут.“ допълни тя. Съпредседателят на Комисията ни отново благодари на представителите на МТСП, че винаги са до общините. Те, от своя страна подчертаха, че всички чути проблеми ще бъдат дискутирани с колегите им в Министерството, ще бъдат анализирани всички плюсове и минуси, за да се намери най-доброто решение.
Практики и въпроси във връзка с прилагането на Закона за социалните услуги и подзаконовата уредба към него през 2026 г. разгледаха членовете на комисията, като следваща основна тема, включена в дневния ред. Бяха обсъдени актуални въпроси по напредъка на реформата в системата от социални услуги. Участие, освен Теодора Любенова и Илиян Саралиев, взеха и представителите на АСП – Миглена Хитова, гл. експерт в отдел „ПАМП – Юг“, Дирекция „Социални услуги“ и Борислав Миков, гл. експерт в отдел „ПАМП – Север“, Дирекция „Социални услуги“, АСП. Множеството въпроси и отговори бяха свързани с напредъка на реформата в системата от социални услуги, с прилагането на новата нормативна уредба, начинът и възможностите за финансиране на социалните услуги през 2026 г.
Представителите на Агенцията и МТСП отговаряха и на конкретни въпроси, свързани с работата с Интегрираната информационна система – Модул „Социални услуги“. Бяха дадени предложения от общините за автоматични полета в системата, за улесняване на работата. От страна на АСП, Борислав Миков припомни, че на всички общини е изпратено писмо с ръководство за работа с модула, имало е тестови период. „Плановете, знаете, трябваше да бъдат приети до 31 август 2025 г. Почти всички общини са спазили срока. Остава да се спази и финалният срок – до 30 септември информацията да бъде заредена в информационната система.“ Той сподели, че информацията ще бъде сравнена между тази в модула и предоставената по официален път. На въпрос на община, как следва да се процедира ако между двете дати е настъпило промяна, представителите на АСП отговориха, че системата позволява, в случай, че има ново решение за финансова промяна, двете решения да бъдат прикачени в системата, като доказателство.
Миглена Хитова припомни на общините, че с оглед бюджетната процедура, до 1 октомври 2025 г. всички искания за компенсирани промени следва да се подадени. Всички искания, постъпващи след тази дата няма да бъдат разглеждани до приемането на новия ЗДБРБ за 2026 г.
Обсъден беше и въпросът с преходните остатъци в социалните услуги, причините за неговото натрупване и изискванията на ЗСУ и ЗДБРБ относно начина на разходването им.
Илиян Саралиев отново напомни на общините, че оставащите месеци са критични за социалната инфраструктура, финансирана с безпрецедентния ресурс по ПВУ. „Ако по ПВУ не изберете изпълнител, който да извърши строителните и ремонтни дейности до края на годината, няма да получим финансовите средства. Ясно е, че дори да се сключи договор на 24 декември 2025 г., няма да стигнат шест месеца за финализиране на проекта.“
„Целта на всяка една услуга е да има подобряване в състоянието на крайния потребител. Ако няма такова, без значение колко усилия сме вложили, колко пари сме инвестирали, нашата работа става безсмислена.“ сподели Илиян Саралиев.
Росица Димитрова подчерта, че общините се стараят да взимат поука и да не допускат вредни практики. „Стараем се услугата да е в полза на хората“ каза тя и допълни, че ресурсът трябва да е целеви – там, където е нужно, когато е нужно, а не да слагаме бариери – с ТЕЛК ли си или с чужда помощ.“
Членовете на комисията коментираха и липсата на финансови средства и модел за преминаване към изцяло нови стандарти за финансиране на социалните услуги. В тази връзка, насочването за ползване на социалните услуги от страна на общините, съгласно Правилника за прилагане на ЗСУ ще стартира едва след приемането на новите финансови стандарти.
Участниците в заседанието получиха допълнително информация за подкрепата за общините по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027. Те чуха информация за реализацията на проектите по процедура „Иновативни здравно-социални услуги“ и възможностите за бъдеща подкрепа по процедура „Насърчаване на социалната икономика на местно и регионално ниво“ от Мария Железарова, началник-отдел „Верификация“, ГД „ЕФМПП“, МТСП и Ташка Габровска, държавен експерт в отдел „Програмиране и договаряне“, ГД „ЕФМПП“, МТСП. Представителите на ПРЧР отбелязаха, че има 113 общини, които са заявили т.нар. „Телекеър“ грижа по дейност 2, на процедура „Иновативни здравно-социални услуги“, но все още нито една от тях не е представила отчет на дейност или обратна връзка.
По време на заседанието представители на „Тръста за социална алтернатива“ презентираха новата инициатива и услуга „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“, предоставяна в гр. София и гр. Пловдив и се проведе дискусия относно бъдещото й популяризиране и разкриване и в други общини.
В края на срещата бяха обсъдени и основните и най-важни срокове и дейности, свързани с въвеждането на въвеждането на еврото.
Изключително ползотворната среща завърши с удовлетвореност на участниците и гостите и обещание за продължаване на установеното партньорство за разрешаване на проблемите, за осъществяване на основната цел.
/МЯ//ДУ/