Крайно време е парите на българските граждани да се инвестират в България и да развиват нашата икономика. В момента в пенсионните дружества има натрупани над 30 млрд. лв., а близо 67 на сто от портфейлите им се инвестират зад граница.
Това обяви зам.-председателят на КФН Диана Йорданова по време на панела „Стабилност и доверие в пенсионната система“, част от годишната конференция „Говори КФН 2025. Диалог, надзор, посока“.
Антоанета Събкова, Диана Йорданова, Евелина Милтенова
Относно желанието на пенсионните дружества да инвестират и в инфраструктура у нас, зам.-председателят на КФН обясни, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и би помогнало на държавния бюджет.
Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите на пенсионните фондове. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура – при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика, заяви Диана Йорданова.
„За да се гарантира сигурност на партидите на осигурените лица, ще се доразвие и регулаторната рамка за оценка на инфраструктурните инвестиции. Има още един много важен аргумент за включването на капиталовите пенсионни фондове в инфраструктурни проекти – така държавата ще освободи ресурс в бюджета за социални и други политики“, добави зам.-председателят на КФН.
Пенсионните дружества управляват балансови активи в размер на 30,19 млрд. лв., от които 5 млрд. лв. са доходност, реализирана през последните 3 години и разпределена по личните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на УС на БАДДПО Евелина Милтенова по време на дискусията..
„Тази доходност е благодарение на доброто управление на активите от страна на пенсионните дружества. Това не е печалба за компаниите, а е печалба за осигурените лица по персоналните им партиди, които са лично техни увеличени спестявания и са наследяеми. Затова е важно хората и наследниците им да знаят в кой пенсионен фонд се трупат тези пари“, добави Милтенова. По последни данни пенсионните дружества са изплатили на наследници досега около 500 млн. лв.
Сумарно за всичките 20 години, откакто работят капиталовите фондове, доходността им е над инфлацията, каза Милтенова. Универсалните пенсионни фондове са и с най-висок прираст на активите за 10 години – 240,29 %.
По данни на КФН към 30 септември 2025 г., най-големи са натрупванията в Универсалните пенсионни фондове, по-известни като втори стълб на пенсионната система – 26,23 млрд.лв. В професионалните са 1,95 млрд.лв., в доброволните или т.нар. трети стълб – 1,64 млрд.лв. Останалите активи до 30,19 млрд.лв. са в професионалните фондове и във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и за разсрочени плащания. Общият брой на осигурените лица е 5 104 453, като само в универсалните пенсионни фондове са 4 128 949 души (80,90 %).
Под 1% са прехвърлили партидите си към т.нар. първи стълб, което е знак за доверие в системата.
Мултифондовете позволяват различен тип инвестиране според възрастта на осигуреното лице – по-активен при старт на кариерата, балансиран в средата й и консервативен три години преди пенсия, за да се запазят постигнатите резултати. Очакванията са с въвеждането им, доходността на капиталовите пенсионни фондове да се удвои, съобщи още Диана Йорданова. Вероятно съвсем скоро Министерството на финансите ще обяви за обществено обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване, с които да се въведе мултифондовият модел, който ще може да заработи около година след приемането му, не веднага – заради необходимостта от настройване на системите. Ще има промени и за дружествата – финансовият им резултат вече ще бъде обвързан с доходността по партидите на осигурените лица.
Това ще окаже влияние и върху таксите на пенсионните дружества, които се очаква да намалеят след въвеждането на новия модел.