На 21 март, с домакинството на община Велико Търново, се проведе заседание на Комитета за наблюдение на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 (ПРР).
Комитетът се провежда за втори път в старопрестолната ни столица Велико Търново, която бе домакин на заседание по Оперативната програма „Регионално развитие“ 2014-2020 (ОПРР) през 2016 г.
Титулярният представител на НСОРБ в Комитета Даниел Панов, председател на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново, приветства участниците в заседанието.
Панов информира за данни на НСОРБ, които показват, че по ОПРР в 93 български общини са инвестирани 1.6 млрд. лв. С тези средства са реконструирани улици, пешеходни алеи и тротоари, подобрени са индустриални зони, градския транспорт, образователната инфраструктура, като общините са показали на практика как с европейски средства се променя облика на българския град и село в положителна посока.
Кметът на Велико Търново, които е представител на Сдружението в Комитетите на регионалните програми от над 12 години, направи и ретроспекция на териториалния им обхват от 2007 г. За периода 2014-2020 Програмата разделя инвестициите си в 39 градски общини и 28 по-малки града. Преди това, тя интервенира в 83 големи градски общини, като се инвестира в образователни и мерки по превенция от природни бедствия и на териториите на общините от селски тип. Понастоящем ПРР подкрепя 10 големи общини и 40 градски, води се и дебат за след 2028 г. за ново райониране.
„Въпреки експериментите през годините по напасването ни в агломерационни, градски, селски и пр. райони, данните показват все повече задълбочаващи се между- и вътрешнорегионални различия. Различията в икономическите, социалните и инфраструктурните ни показатели са в пъти. Жителите на едни наши области са 6 пъти по-бедни от столичани“, каза Панов. За настоящия програмен период следва 50% от евросредствата да се насочат към по-бедната Северна България, в която през периода 2014-2020 са инвестирани едва 17% от тях. Според председателя на УС на НСОРБ дори да се инвестира половината от евроресурса в Северна България, без дългосрочна национална визия за развитие, без национална целенасочена подкрепа, няма да се намалят регионалните дисбаланси и да осигурят условия за живеещите в отдалечените и труднодостъпните населени места да останат в тях. Ключов проблем пред развитието на Северна България е транспортната достъпност, доизграждането на магистрала „Хемус“ и връзки с европейски транспортен коридор №9. Строежът на “Хемус” започва през далечната 1972 г., напомни Панов и апелира за полагането на усилия на национално ниво до 2026 г. изграждането на магистралата да достигне Велико Търново, което е от ключово значение и с приоритет за всичките общини в областта.
Друг проблем, за който алармира кметът на Велико Търново, е необходимостта от ускоряване, и то значително, на изпълнението на настоящите европрограми. Данните показват, че в сравнение със същото време от предходния програмен период, изпълнението е 2 пъти по-ниско. Това с особена сила важи за регионалната програма, по която няма дори един сключен проект и то 5 години след началото на програмния период. „До края на годината, ще трябва да въведем в реално изпълнение проектите, както на 10-те големи града, така и тези по интегрирания териториален подход“, каза Панов. Проекти, включително в резерв, общините имат за близо 5 млрд. лева. Председателят на УС на НСОРБ декларира и готовността на звената и комитетите за подбор и Регионалните съвети за развитие да изпълнят ангажиментите си по реализацията на интегрираните градски и териториални подходи по Програмата.
Членовете на Комитета се запознаха с напредъка по финализирането на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 (ОПРР) и реализацията на ПРР.
Финализирането на ОПРР:
-
96% от бюджета на ОПРР е разплатен или 3.032 млрд. лв. Налице е риск от загубата на 15 млн. лв. европейски средства;
-
Идентифицират се и рискови проекти, които няма да могат да се изпълнят до 31.07.2025 г. Те са с конкретен бенефициент Министерство на здравеопазването, в т.ч. големият проект за спешната помощ, този за деинституционализацията на децата. Сред рисковите проекти има и такива на МОН за инвестиции в образователна инфраструктура.
Напредък по ПРР:
-
Договорени 10% от бюджета на Програмата. Изплатени и докладвани пред Европейската комисия са 3% от бюджета на ПРР;
-
По Приоритет 1, на бенефициентите, т.е. 10-те градски общини (Столична община, Благоевград, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Русе, Велико Търново, Варна, Видин и Плевен), са одобрени 56 проектни идеи на обща стойност 661 млн. лв. БФП, в резервните списъци са 105 проектни идеи на стойност 592 млн. лв. БФП. Кандидатстването с пълните проектни предложения е до 31-ви март и 10-ти юни, т.г.;
-
По процедура „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини“ , 34 са депозираните проекти за 1.34 млрд. лв. В ход е оценката им, като амбицията е договорите за БФП с успешните кандидати да се сключат през 2-рото и 3-то тримесечие на годината;
-
До края на месеца започва сключването на договорите по одобрените 129 проекта на обща стойност 192.5 млн. лв. за енергийното обновяване на многофамилните жилищни сгради във въглищните региони;
-
Осем процедури за набирането на проекти по Приоритет 4, финансиран от Фонда за справедлив преход, следва да се обявят до края на годината. Те ще са за производствени инвестиции в големи предприятия, социално-икономическа трансформация на минните терени, подкрепа за енергийни общности и преквалификация и квалификация за подпомагане на зеления преход, за изграждане на фотоволтаични паркове, чиста енергия и НИРД.
В рамките на заседанието си, Комитетът одобри методологии и критерии за избор на операции по процедури за подкрепа на производствени инвестиции в големи предприятия в регион Стара Загора и за социално-икономическа трансформация на минни терени. Одобри се и изменение в Програмата, свързано с техническата й помощ за промяна във формата на финансирането на разходите.
Комитетът се запозна и с междинния преглед на ПРР, данните от който показват че програмата остава напълно актуална и съответства на стратегическите цели за развитие на регионите. Информация им бе предоставена и за осъществените през 2024 г. дейности по информация и комуникация по ПРР.
/ВИ/
/МЯ/