За местните икономики, националната свързаност и глобалното преподреждане говориха оптимисти, търсещи безкрайните възможности в днешния несигурен свят.
На 14 октомври се проведе последният форум от програмата на Годишната среща на местните власти, в който на едно място бяха дискутирани всички възможни гледни точки и нива на управление. Модулът бе посветен на адаптирането на националните и местни политики за индустриално и икономическо развитие, в унисон с реформата в европейската финансова рамка и течащото глобално търговско и стопанско преформатиране.
Как да изградим истински конкурентоспособна дигитална и индустриална инфраструктура и капацитет? бе свързващият въпрос, на който водещите институции и ключови общини, ангажирани в изграждането на тази инфраструктура обмениха информация.
Модераторите от Института за пазарна икономика Петър Ганев и Лъчезар Богданов поведоха умело разговора с панелистите от местната и централната влас към добър диалог за сверяване на часовниците и намеренията в дългосрочен аспект.
В началото, те представиха накратко подготвен от ИПИ документ, показващ икономическото състояние и развитие на страната и общините. Петър Ганев подчерта, че без развитие на индустриалните терени няма как да се случи трансформацията. Реалните инвестиции са важни, не просто да имаме пустеещи терени, т.е те да са кухи, допълни той. Има много примери, случили се проекти неща, но те трябва да имат реална икономическа дейност, така че това е особено важно.
В първата част на срещата, бяха представени инвестиции за изграждане и модернизация на индустриални зони. Кметове и представители на общини дадоха примери за реализацията и привличането на инвеститори по места. Бяха представени и проекти за индустриално развитие и/или успешно насърчаващи местното стопанско развитие и инвеститори.
Участниците в събитието имаха възможността да се запознаят с опита на различни по големина общини, които са изминали или вървят по пътя към създаването на индустриални паркове и иновативни екосистеми. Те разказаха и какви са плановете на местното ръководство за развитие на парковете, споделихаза основните предизвикателства в процеса на кандидатстване и обърнаха внимание на научените уроци с препоръки към общини, които имат желание да последват този пример.
Стефан Радев, кмет на община Сливен сподели, че тече изграждането на инфраструктурата на индустриална зона в Сливен. До края на тази година или в началото на следващата проектът ще е готов, тъй като целта е теренът да е готов да приема инвеститори без да се губи време. Проектът включва първи етап от индустриален парк. Спестяват се около 2 години от процеса, ако има подготвен терен за инвеститори, сподели кметът на Сливен. Той допълни, че опитват да използват добрите примери на Пловдив, Стара Загора и Бургас.
Стефан Радев подчерта, че за местната власт са от изключително значение компаниите, които вече са стъпили на нейна територия и имат нужда от подкрепа, за да развиват дейността си. Стефан Радев добави още, че смята, че е особено важна техническата инфраструктура, магистралите, свързаността. Сливен и Ямбол трябва да бъдат свързани с четирилентов път, тъй като на практика са една икономическа зона и това ще даде тласък на развитието им.
Много хубава бележка чухме от кмета на Сливен – за съществуващите инвеститори, каза Лъчезар Богданов. Понякога, при нов проект, не се обръща толкова внимание на вече съществуващите инвеститори, а това е особено важно за инвеститорския климат в страната – всички инвеститори да получават максимално възможното от публичната подкрепа. Той допълни, че много правилно, от бизнес гледна точка Сливен и Ямбол трябва да се разглеждат като един „общ организъм“. Те са практически едно, разглеждат се от инвеститорите като един икономически център, каза Богданов.
Кметът на община Ловеч Страцимир Петков информира участниците за започналото изграждане на индустриален парк, със зелена насоченост. Паркът се казва „Балкан“, на името на бившия завод, на чиято територия се намира. Лицензът за зоната е от 2022 година, а за проекта са осигурени 29 милиона лева по Плана за възстановяване и устойчивост, допълни Петков. Кметът на община Ловеч сподели, че Общината има ангажимент да направи довеждащ водопровод и да изгради две пътни връзки. Очакванията са в бъдеще в парка да бъдат разкрити около 1000 работни места. Паркът ще има собствена електропреносна мрежа с лицензия за 35 години. Ще бъдат изградени и газопреносна мрежа, водопроводна мрежа, паркоместа, както и зарядни станции за електромобили. Страцимир Петков сподели, че на територията на парка вече има две компании, като едната се занимава с инсталация за съхранение на електроенергия. Той отбеляза, че зоната се намира само на около осем километра от автомагистрала „Хемус“, като изтъкна и ползите от свързаността за бизнеса. Страцимир Петков завърши с думите „Оптимисти сме, както за бъдещето на града, така и за развитието на региона. Вярвам, че Ловеч ще се върне на картата на икономически силните градове у нас“.
Д-р Красимир Джонев, кмет на община Летница започна с думите, че Летница е добър пример как дори и да се намираш в Северна България и да си много малък можеш да имаш всички условия и стандарти, които имат хората в Южна България и всеки един от големите градове. Той допълни, че Летница е малка община с голям бизнес. Красимир Джонев разказа че газификацията също е изиграла голяма роля за района. Кметът атрактивно разказа за развитието на общината, като подчерта, че понякога нестандартните решения се оказват много положителни. „Ако човек не е креативен, досаден на моменти и малко луд понякога, нещата няма да се получават“ сподели той. Д-р Джонев сподели за опита си с големите компании на негова територия – Walltopia и Композит.
Светослав Колев, заместник-кмет на община Стара Загора сподели, че нямат проблеми, освен този, че в момента имат нужда от по-голям парцел. Той разказа за изграждането на първия етап на Индустриалната зона и за втория етап – с продадени около 530 декара, което е около 90% от ИЗ „Загоре-Еленино“. Признатият от БАИ и Министерството на икономиката успех за индустриалния парк „Индустриална зона Загоре“ е още едно постижение и плод на значителните усилия от страна на екипа на кмета на Община Стара Загора Живко Тодоров изтъкна зам.-кметът.
„Добре организирани като енергийно сърце, ние сме интересни и за нашата съседка – Турция и за други страни, които се връщат в Европа и България.“ каза Колев. Избор на инвеститор трябва да се направи внимателно и да бъде подбран правилно, подчерта заместник-кмета на Стара Загора. „Община Стара Загора вече поглежда към следващия етап и имаме нужда от терени с големина от над 100 декара. Това ще даде възможност за създаването на нова зона, която да разработим в сътрудничество с държавата и чрез кандидатстването и спечелването на различни проекти да обезпечим цялата ѝ необходима инфраструктура“, допълни Светослав Колев.
Той сподели, че ще бъдат произвеждани фотоволтаични модули и ще се рециклират такива, излезли от употреба, което е добра новина и за Европа. „Ще се насочим и към производство на ПКТП-та, необходими за функционирането на модулите. В тази индустриална зона ще можем да затворим цикъла и да говорим за модерна, зелена, кръгова икономика. Това е големият успех.“ сподели Светослав Колев. „Инвестицията, която се реализира в двете зони е около 560 млн. лв., като разкритите работни места са над 2300, което е от изключителна важност за област Стара Загора, тъй като сме основни потърпевши от „зеления преход“ и политиката, която в момента следваме. „Ние трябваше да сме готови да обезпечим, отново в сферата на енергетиката, тази работна сила.“ каза още заместник-кмета. На въпрос от Петър Ганев как се сформира толкова добър инвестиционен екип в общината, Светослав Колев обясни, че принос и причина да се създаде екипа има кметът Тодоров. Неговите желания, усилия и позиция може би са притегателна сила за младите да се върнат да работят в Стара Загора. Важно е да има млади хора, които да имат експертизата. При нас средната възраст на екипа е 40 години. Ентусиазъм, желание за работа и опит дават резултат. Светослав Колев сподели, че освен бързата линия за обслужване на потенциалния инвеститор, не трябва да се стига до голямо обгрижване, за да не се създава напрежение в съществуващия бизнес.
Чрез публично-частно партньорство, Община Търговище започна да изгражда индустриален парк, каза Христалина Халачева, секретар на Общината, по време на панела. Тя информира, че създаването на публично-частно партньорство е помогнало да бъдат осигурени необходимите терени. За реализацията на парка са осигурени 34,6 милиона лева, от които 27,8 млн. по Плана за възстановяване и устойчивост. Паркът дава необходимата свързаност за инвеститорите, с доброто си месторазположение.
Христалина Халачева допълни, че паркът ще разполага с много добри енергоизточници, като се изгражда и подстанция. Вече има и инвеститори, чиято дейност е свързана с производство на проводници, на водород, на трафопостове, каза тя.
Общината има притеснение, че в бъдеще може да се установи, че няма да има достатъчно кадри и поради тази причина сега абсолютен приоритет стават образователната и културната инфраструктура в града, допълни Халачева. Според нея, ако бъдат осигурени добри условия, градът ще продължи да привлича нови хора. Хората се връщат в Търговище, допълни Секретарят на Общината.
Инж. Красимир Петков, гл. изпълнителен директор, „Севик Иновейшън“ сподели опита на компанията и каза, че са едни от първите, които са инвестирали в „Тракия-икономическа зона“. Целта е, това което правим да е за България. Той даде пример с Тайван, където зад успеха на една държава стои една личност или компания. Ние знаем как да правим роботи, затова се захванахме с електромобили. Той показа модела, който правят за големите логистични центрове и сподели, че това е бъдещето и в Европа и в света. „За тази цел си правим роботите в Пловдив а в областта на автомобилите целта ни е да се прави тук, а да не излиза от САЩ или други страни.“ допълни инж. Красимир Петков.
Заместник-кметът на Столична община Надежда Бобчева се включи онлайн и запозна колегите си от общините с възможностите чрез умна зелена система да се еправлява ефективно града. Тя сподели, че предстои надграждане на платформата waste.sofia.bg с нови функционалности като внедряване на AI чатбот. В платформата има набори от данни за контейнери за разделно събиране на територията на София, контейнери за текстил на територията на София, местоположения на наличните “Зелени острови” в Столична община и чешми.
“В момента имаме проект да внедрим чатбот, който да генерира, с изкуствен интелект, отговори на въпроси. Като отидеш до контейнерите, сканирайки QR кода, чатботът да започне да дава информация, че в жълтия контейнер се изхвърля една част, а в синия друга. Това ни е амбиция и цел, за да може да информираме гражданите кои отпадъци на кое място да бъдат изхвърлени”, каза тя.
Надежда Бобчева сподели, че използват технологиите, за да се създаде дигитален двойник на градския топлинен остров и даде пример. “Благодарение на технологиите разбрахме, че средната температура, особено през лятото, в район „Люлин“ е по-висока от другата част на града и това насочи усилията ни да търсим възможности за справяне с това”, допълни тя, като добави, че идеята е в реално време да се представя информация от всички станции, които са на територията на Столична община. “Показваме прогнозите на НИМХ. Вземаме и мерки като въвеждането на зелен билет или други, които са предупреждения за дейности на открито”, обясни тя.
Заместник-кметът на Столична община сподели, че Общината си е поставила за цел да се премине към използването на слънчева енергия. Надежда Бобчева информира, че в началото на годината е инсталирана сериозна фотоволтаична инсталация на територията на завода за отпадъци в София, която има солиден капацитет и потенциал в производството на електроенергия.
Във втората част на дискусионния панел Дигитална трансформация, киберсигурност и свързаност, изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Мила Ненова благодари за добрата работа с местните власти. Тя представи две гледни точки – как изглеждат инвестициите от гледна точка на БАИ и какво, от друга страна виждат чуждестранните инвеститори в България, защото са в постоянен контакт с нови инвеститори. Тя отбеляза, че един от най-често задаваните въпроси от инвеститорите е за свободните терени.
Мила Ненова информира участниците, че след два дни ще бъде представена платформа с информация за индустриални зони на сайта на БАИ. Платформата ще съдържа информация за индустриални зони, за отделни индустриални зони, отделни площи и парцели, имоти и нужната техническа инфраструктура, т.е. типа информация, която може да помогне на инвеститора, за да избере къде да инвестира.
Инвеститорите питат и за скоростта с която се осъществява една инвестиция. “Питат ни за колко месеца може да се построи една фабрика, не става въпрос за години”, наблегна изпълнителният директор на БАИ. Тя сподели, че процесите се развиват все по-бързо и това е нещо, за което трябва да си дадем сметка. “Трябва да си дадем сметка, че България не е достатъчно популярна инвестиционна дестинация. Има страни с по-сериозни кампании, работят сериозно за разпространение на бранда си, но това, с което ние може да спечелим е, че може по-бързо да бъде изградена една инфраструктура и реакцията на администрацията“ каза Ненова. и показа статистика на проекти, които са сертифицирани в агенцията през последните години.
Мила Ненова припомни, че общините могат да имат собствена Наредба за насърчаване на инвестиции с общинско значение и това е добър инструмент, който да спомогне за привличане на чуждите инвестиции. Възползвайте се от това.
В заключение, изпълнителният директор на Агенцията сподели, че геополитическото и стратегическото положение на България, нейната стабилност, като част от Европейския съюз, влизането в Шенген и въвеждането на европейската единна платежна единица, както и технологичното развитие на страната ни привличат инвеститорите. Тя подчерта и че много Start-up-и идват в България. Трябва да имаме самочувствието, за това, което сме, а ние сме сред най-конкурентоспособните в Европа, каза Мила Ненова.
Най-оценявани предимства на България според инвеститорите са: стратегическото и геополитическото местоположение; бързо развиващ се технологичен и иновационен хъб; талант; качество на живот; достъп до национално и европейско финансиране. Макроикономическа стабилност и постоянен растеж.
В панела се включи и Желяз Енев от Министерството на икономиката и индустрията, който сподели, че България ще има национална стратегия за преработващата и добивна промишленост. Проектът трябва да приключи през декември, но най-вероятно ще бъде удължен, тъй като междувременно в документа е включена и военната индустрия. Той подчерта, че основната цел е стратегията да бъде работеща. Към нея ще има и индикативен финансов план, за да бъде възможно най-полезна за бизнеса, каза още експертът.
Желяз Енев подчерта, че общата цел на документа ще бъде повишаването на конкурентоспособността на българската индустрия. Акценти в нея бъдат понижаването на енергопотреблението, стимулирането на технологии с нулеви емисии, преминаването към нисковъглеродни производства. В документа ще бъдат заложени и мерки за подпомагане на предприятията. В стратегията няма приоритизиран сектор, тя е насочена общо към индустрията – добиваща и преработваща, каза експертът.
Залагаме на преодоляването на регионалните дисбаланси, допълни Енев. Той уточни, че досегашният опит показва, че не бива да се подхожда по региони за развитие, а на ниво административни области. Експертът каза още, че в стратегията ще се заложи на кръговост на производствените процеси. Ще има част и за създаването на индустриални паркове. Партньори по прилагането на стратегията ще бъдат министерствата на иновациите, на образованието, на енергетиката, както и Българската агенция за инвестиции.
За привличане на първите инвеститори в индустр, се очаква първоначалната инициатива да бъде от местните власти, каза Желяз Енев. След това, когато зоната започне да се управлява, става по-лесно.
Петър Ганев препоръча на общините да се мисли първоначално за създаване на екип, добър и амбициозен отбор, при който нещата могат да се случат. „50% от създаването на екип е брандиране, това са хора, които най-вероятно вече работят в администрацията, хубаво е да се добавят и нови кадри“ добави той. Следващата година ще трябва да говорим и за правомощията на общините по Закона за насърчаване на инвестициите, завърши сесията Ганев.
Осигуряването на дигитална инфраструктура е особено важна, за да стане България по-привлекателна за инвестиции. За дигитална трансформация, киберсигурност и свързаност говори Живко Младенов, мениджър екип „Инфраструктура на мобилната мрежа“ в А1. Той сподели, че мащабният проект, който ще осъществят има два акцента. Първият е да бъде намалено това дигитално разделение с малките и отдалечените населени места. „Това е, което смятаме, че в съвременния свят влияе все повече върху местната икономика. Цифровизацията, сама по себе си ще окаже едно дълбоко въздействие върху икономически, социалния, културния живот.“ допълни Младенов. Става въпрос за покритие на тези отдалечени зони с мобилна наземна мрежа, като това решение идва от една европейска директива, каза представителят на А1. Много е важно да можем да достигнем до конкретна локация
„Мрежите ще бъдат с много голям капацитет – 1 ГБ в секунда, това са условията да постигнем тази първа цел. Втората цел е че ще осигурим едно обновяване и уплътняване на единната електронно-съобщителна мрежа и ще обезпечим свързаността на около 185 такива общински центрове и точки, които са нужни на държавната администрация.“ каза Живко Младенов пред присъстващите участници във форума. Мениджърът сподели, че разчитат много на местните власти да помогнат да бъде избрано къде точно да минат тези трасета, като изпратят скоро писмо до общините с идейния проект. По този начин заедно трябва да се намери най-верният път, допълни Младенов.