Темите за децентрализацията и преходът към по-зелена и по-устойчива икономика бяха в центъра на вниманието на конференцията за Деня на разширяването, проведена от Европейския комитет на регионите на 27-28 май. Участие в събитието взе и представител на българските местни власти – Цветелина Симеонова-Заркин – общински съветник към СОС.
Двете теми – устойчиво развитие и децентрализация – са част от основите на сътрудничеството през следващите пет години между Европейския комитет на регионите (КР) и местните и регионалните власти от страните кандидатки и потенциалните кандидатки.
Във видеообръщение Марта Кос, европейски комисар по разширяването, определи ролята на КР като „мост“ към поднационалното ниво в страните, като „изключително важна“. Адам Шлапка, ротационен председател на Съвета на Европейския съюз, заяви, че местните и регионалните власти са нивото на управление, което е „най-близо до гражданите. Перспективата за присъединяване към ЕС и темпото на реформите зависят от тях.“
Импулсът към разширяване на ЕС се засили през последната година, като Украйна и Молдова са последните страни, които започнаха преговори за присъединяване. Променената динамика беше отразена през двата дни на събитието, чрез стартирането от КР на съвместен консултативен комитет с Албания и на работни групи с Молдова и Косово.
Децентрализация
Конференцията се проведе в момент, когато вниманието към местното управление в съседните на ЕС страни е засилено. През април КР прие резолюция, осъждаща ареста и задържането на кмета на Истанбул – Екрем Имамоглу и други местни политици в Турция. Освен това, приемането от ЕС на големи пакети за подкрепа за Западните Балкани и Украйна – Планът за растеж за Западните Балкани и Механизмът за Украйна – насочиха фокус допълнително към това как плановете за икономическо развитие могат по-добре да помогнат на местните общности и как местните и регионалните власти трябва да бъдат включени.
Участниците се съгласиха, че ефективната децентрализация прави управлението по-ефективно, укрепва демокрацията на местно ниво и увеличава стабилността.
Зелен преход
Околната среда и изменението на климата – съвкупността от закони на ЕС, които страните кандидатки трябва да приемат – се разглеждат като едни от най-предизвикателните области за правителствата, които се стремят да отговорят на стандартите на ЕС, и също така изискват особено високо ниво на участие от страна на местните и регионалните власти. В същото време нивата на обществена съпротива могат да бъдат високи.
Участниците определиха пет области от особено значение, ако зелената програма иска да успее на регионално ниво: осигуряване на финансиране, обучение и задържане на държавни служители, установяване на ефективно сътрудничество между националните и поднационалните правителства, подобряване на правните рамки и убеждаване на обществеността в ползите за нея в ежедневието.
Конференцията предостави важен пример за това как общините движат напред енергийния преход в Турция и на Балканите, много от чиито големи градове исторически са имали много високи нива на замърсяване. Повече от 230 града в Западните Балкани и Турция вече са подписали Споразумението на кметовете за климат и енергия, което им дава право на подкрепа от ЕС в замяна на ангажимент за намаляване на емисиите с 30% до 2030 г.
Децентрализацията и зелената програма на ЕС бяха централни теми на дискусиите в седем от деветте работни групи и съвместни консултативни комитети, които КР има със страните, свързани с разширяването. На всяка среща беше разгледано енергийно или екологично предизвикателство, особено важно за съответната страна, включително енергиен преход за Молдова, адаптация към климата в случая на Албания и влошаването на околната среда в Косово.
Украйна е изправена пред изключителни предизвикателства, тъй като значителна част от обществената и социалната инфраструктура е силно повредена по време на продължаващата руска инвазия. Работната група за Украйна обаче подчерта, че много общини въпреки това успяват да внедрят проекти за устойчива енергия, отчасти в отговор на необходимостта от възстановяване на обществените услуги – включително болници и водоснабдителни системи, както и енергийна инфраструктура, жилища и училища. Повече от 200 украински общини са подписали Споразумението на кметовете и продължават да преследват неговите цели въпреки войната.
/ДБ/
/ИИ/