Усилията на Китай да изгради единен национален пазар навлязоха в нова фаза в началото на 2025 г., когато Националната комисия за развитие и реформи — най-висшият икономически регулатор на страната — издаде насоки, предназначени да ускорят регионалната интеграция и хармонизират пазарните правила. За много наблюдатели това бележи началото на всеобхватен напредък на обединяването на националния пазар на Китай. Последваща среща на Централната комисия по финансови и икономически въпроси през юли допълнително затвърди този дневен ред, сигнализирайки, че темпът на обединяване на вътрешния пазар пазарите вероятно ще се увеличат в близко бъдеще.

Тази промяна в политиката е оформена от по-дълбоки промени както в глобалната, така и в вътрешната среда след световната финансова криза от 2008 г. Във външен план отстъплението на глобализацията, продължителната икономическа стагнация, засилена от пандемията COVID-19, и все по-обтегнатите международни търговски отношения – по-специално китайско-американските икономически и търговски търкания – отслабиха способността на външното търсене да поддържа растежа на Китай. Във вътрешен план бързата икономическа експанзия на Китай направи по-трудно разчитането на нетния износ като дългосрочен двигател на растежа. Просто казано, голяма икономика от мащаба на Китай не може да зависи безкрайно от външните пазари, за да стимулира вътрешното си развитие.

Тези реалности формират фона на модела на развитие на „двойна циркулация“, въведен през 2020 г. Рамката набляга на вътрешното обращение – производство, дистрибуция и потребление в Китай – като същевременно насърчава взаимното укрепване между вътрешните и международните пазари. С други думи, това сигнализира за преминаване от модел, при който външното търсене дърпа вътрешната икономика напред, към модел, при който силният вътрешен пазар осигурява основата за ангажимента на Китай към света.

Изграждането на този модел на развитие, ориентиран към вътрешния пазар, се основава на три стълба: разширяване и подобряване на потреблението, напредък в индустриалното обновяване и технологични иновации и изграждане на единен национален пазар. Всеки стълб подобрява вътрешната циркулация от различен аспект. Потреблението говори за търсенето, иновациите укрепват предлагането, а пазарното обединение осигурява институционалната архитектура, която позволява на двете страни да си взаимодействат ефективно. Без единен пазар усилията за разширяване на търсенето или подобряване на предлагането ще се борят да се подсилват взаимно.

Глобалният опит е ясен: икономиките, контролиращи основните „крайни пазари“, са склонни да упражняват по-голямо влияние в търговията, инвестициите и финансите. Известността на щатския долар е тясно свързана с позицията на Съединените щати като най-големия обединен потребителски пазар в света. Китай, с население от 1,4 милиарда и БВП на глава от населението, надхвърлящ 13 000 долара, има основите за голям и мощен вътрешен пазар.

Вътрешният пазар на Китай обаче остава сегментиран, с препятствия, възпрепятстващи потока на стоки, капитал, работна ръка, технологии и данни между регионите. Тези бариери отслабват пазарното ценообразуване и намаляват ефективността на разпределението на ресурсите.

Следователно изграждането на единен национален пазар е от основно значение за укрепване на вътрешното обращение. Когато производствените фактори могат да се движат свободно, общата икономическа ефективност се повишава и „размерът на икономическия пай“ се разширява, преди да възникнат въпроси за разпределението. Обединеният пазар също така осигурява необходимия мащаб за стимулиране на технологичните иновации, подпомага фирмите в изграждането на цялостни вериги за доставки и поддържа промишленото надграждане и глобалната експанзия.

Китай за първи път представи цялостен план за обединение на пазара през 2022 г. Този документ призовава за премахване на местния протекционизъм, хармонизиране на институционалните правила и премахване на пречките, които възпрепятстват потока от стоки и фактори. Той предвижда превръщането на Китай от „голям пазар“ в „силен пазар“ и очертава шест основни задачи, вариращи от хармонизиране на правилата до изграждане на единни пазари за земя, труд, капитал, технологии и данни.

Насоките за 2025 г. продължават тази структура, но предлагат по-подробни и практически насоки и насоки. Те изрично забраняват на местните власти да използват административни или съдебни инструменти за намеса в икономически спорове или за изземване на корпоративни активи без надлежна обосновка. Те изискват от правителствените агенции да спазват договорите с частни и малки предприятия, да записват нарушения в официалните кредитни системи и да включват такива записи в оценките на изпълнението. Що се отнася до инфраструктурата, насоките подчертават премахването на междупровинциалните тесни места в пътните и водните мрежи и забраняват местните стандарти, които възпрепятстват движението на товарни превозни средства.

В сравнение с плана за 2022 г., новите насоки изострят защитата за частни и по-малки фирми и предлагат по-подробни решения за дългогодишни проблеми като фрагментирани транспортни връзки и прекомерна регионална конкуренция за инвестиции. Те всъщност са оперативно продължение на предишни принципи.

Срещата от юли 2025 г. допълнително актуализира рамката, преминавайки от по-ранната формулировка на „пет унификации и една стандартизация“ към „пет унификации и едно отваряне“. Промяната е фина, но значима. Замяната на „регулиране на неправилна намеса“ с „уеднаквяване на стандартите за управление“ отразява засилен фокус върху привеждането в съответствие на административното поведение в регионите, намаляване на вредната конкуренция и позволяване на факторите да се движат по-свободно. Замяната на „интегриране на пазарите на стоки и услуги“ с „непрекъснато отваряне, както вътрешно, така и външно“ подчертава необходимостта от хармонизиране на вътрешните и външните търговски практики и премахване на регионалните бариери, които възпрепятстват единното участие на националните и световните пазари. Тези подобрения поддържат приемственост с предишната политика, като същевременно подчертават променящите се приоритети на правителството.

Въпреки стабилния напредък в политиката, най-голямото предизвикателство не е в създаването на пазарни правила, а в местните стимули. Местните служители в Китай все още се оценяват предимно по специфични за региона показатели като растеж на БВП, фискални приходи, нива на дълг и екологични резултати. При такава система местните власти естествено се стремят да запазят висококачествени ресурси в рамките на своите юрисдикции и да се противопоставят на външния поток на таланти, капитал или големи предприятия. Ето защо компаниите все още срещат препятствия, когато се опитват да преместят централата си извън границите на провинциите и защо финансовите институции могат да бъдат изправени пред натиск, ако разпределят значителни ресурси извън местния регион. Без реформиране на системата за оценка на изпълнението смисленото обединяване на пазара ще остане неуловимо.

Ребалансирането на тези стимули изисква намаляване на тежестта на строго местните показатели и значително увеличаване на тежестта на показателите, свързани с пазарно базираното разпределение на факторите и междурегионалната мобилност. Само тогава местните правителства ще имат истински стимул да подкрепят интеграцията, вместо да позволяват разпокъсване.

Ако пазарната интеграция напредне, производствените фактори няма да бъдат разпределени равномерно в страната. Те ще се групират в региони със силни сравнителни предимства, което вероятно ще ускори регионалната интеграция. През следващото десетилетие или две няколко големи клъстера – Гуангдонг–Хонг Конг–Големият залив на Макао, регионът на делтата на река Яндзъ, регионът Пекин-Тендзин-Хъбей и два нововъзникващи „триъгълника” в централен и западен Китай – са готови да станат най-бързо развиващите се региони. Заедно те могат да образуват нов домашен модел „летящи гъски“. В комбинация с международен модел, включващ Китай, Япония, Южна Корея и икономики в АСЕАН и големи нововъзникващи икономики, участващи в инициативата „Един пояс, един път“, те биха могли да се превърнат в „модел с двойни летящи гъски“, който подкрепя дългосрочния растеж на Китай и засилва взаимодействието между вътрешното и международното движение.

Писателят е заместник-директор на Института по финанси и банкиране към Китайската академия за социални науки и старши изследовател в Националния институт за финанси и развитие.

Тази статия първоначално е публикувана в Economic Affairs.

Мненията не отразяват непременно тези на China Daily.

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта