Може да бъде разгледана до 18 юни в Галерия на открито в Градската градина
Изложбата „140 години от рождението на Николай Лилиев“ беше официално открита в Галерия на открито в Градската градина в София на 5 юни. На 28 табла е представено неговото литературно творчество, преводаческата му дейност, богатата му лична библиотека, както и взаимоотношенията му с други негови бележити съвременници като Владимир Димитров – Майстора, Панчо Владигеров, Дечко Узунов, Владимир Василев, Боян Пенев, Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов и др., работата му като драматург в Народния театър и сътрудник на списание „Златорог“.
Експозицията е подготвена от Централната библиотека на Българската академия на науките. „Нашата изложба проследява един живот, изпълнен не толкова с драматични събития, колкото оставил неизличима следа в културния живот на България, изиграл огромна роля за навлизането на европейската поезия и драматургия у нас. Николай Лилиев е един от най-талантливите поети на България“, каза при откриването на изложбата директорът на библиотеката д-р Силвия Найденова. В словото си тя припомни, че Лилиев е избран за академик на БАН през 1945 г. и се нарежда сред имената на писатели академици като Иван Вазов, Елин Пелин, Константин Величков. Сред учредителите е през 1948 г. на Института за литература при БАН и участва активно в изданията му.
„Да отбележим 140 години от рождението на Лилиев с изложба близо до Народния театър не е случайно, защото той посвещава 32 години от живота си на театъра“, каза Мирела Иванова от Народния театър „Иван Вазов“ в приветствието си към гостите на откриването на изложбата.
Зам.-председателят на БАН чл.-кор. Щелиян Щерионов, представители на посолства и на академичните среди присъстваха на откриването на изложбата, която жителите и гостите на столицата може да разгледат до 18 юни.
Николай Михайлов Попиванов, останал известен в българската литература с творческия си псевдоним Николай Лилиев, е поет, литературен критик и историк, преводач и драматург. При изготвянето на експозицията са използвани материали от Централен държавен архив, Национален литературен музей, Български исторически архив – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Научен архив на БАН и Архив на Народен театър „Иван Вазов“.