Темпото на работа на държавната администрация все още не може да достигне това на общините, като резултатите са сериозни проблеми за общинските бюджети и като цяло – за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), констатира Управителният съвет на НСОРБ на заседанието си на 25 април. Три години след одобряването на, има 10% плащания по общинските процедури. Остава малко над една година за реализиране и получаване на оставащите 90%. Това коментира ръководството на НСОРБ по време на редовното си заседание.Освен информацията за текущото изпълнение на общинските проекти, Управителният съвет обсъди и проактивната позиция на НСОРБ спрямо отговорните министерства.
За малко над две години към общините са обявени 14 процедури за набиране на проекти на обща стойност 3.65 млрд. лв.; по които са представени 4 215 проекта на стойност 6,4 млрд. лв. Броят е по-голям от депозираните общински проекти по европрограмите за целия програмен период 2014 – 2020.
Одобрените за финансиране общински проекти са 3 964 на обща стойност 5.8 млрд. лв. Това практически означава успеваемост на общините над 94%. Сключените от общините договори са 1 308 на обща стойност 2.61 млрд. лв. Плащанията по общинските проекти са едва 243.6 млн. лв., т.е. около 9.6% от стойността на договорената с общините БФП.
С най-висок темп на изпълнение са проектите за модернизацията на образователната инфраструктура, рехабилитацията на общежитията и екологосъобразната мобилност. С минимални или без никакви разплащания са общинските проекти за енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради, новите социални услуги и уличното осветление;
От лятото на 2024 г. до януари 2025 г. обект на обществени обсъждания бяха и 4 процедури за общините на обща стойност около 58.8 млн. лв., които все още не са обявени: за амбулатории за извънболнична помощ в селата (13,1 млн. лв.); ново поколение местни политики за култура за малки и за големи общини (30 млн. лв.) и третата покана за уличното осветление (15, 7 млн. лв.).
Проблеми за общините в процеса на изпълнение на проектите по НПВУ:
- Изключително голямо забавяне при сключване на договорите за финансиране.
- Правна несигурност за общините да обявяват обществени поръчки под условие.
- Неразгледани преписки на общини за предварителен контрол от Агенцията за обществени поръчки от края на 2024 г., при предвиден срок от 14 дни.
- Пределните стойности по някои процедури, които не отразяват реалните ценови равнища в сектор „строителство“.
- Бавни процедури за обработка на плащанията и верифициране на разходите.
- От Министерство на енергетиката, отговорно за двете процедури за улично осветление, не са предоставили на общините контакти на лица за комуникация по проектите.
- 15-месечното забавяне на подписването на договорите за липса на одитни пътеки, няма плащания по проектите в изпълнение (642 сключени договора към 22 април 2025 г.).
- Под риск от загуба на ресурс са социални проекти за 392 млн. лв.
Структурите за наблюдение и докладване (СНД), с които работят общините, се намират в четири министерства – на образованието и науката (5 процедури), на регионалното развитие и благоустройството (4 процедури), на енергетиката (2 процедури), на труда и социалната политика (3 процедури).
Екипът на НСОРБ по програми и проекти изготви подробна информация актуалното състояние на някои от процедурите, която беше публикувана на сайта:
Информацията в тези статии може да се използва от общинските екипи и при необходимост за предоставяне на данни на контролни органи.
Предвид оставащата малко повече от година до края на периода на допустимост на разходите по НПВУ, УС реши да се иска незабавно обявяване на двете процедури „Ново поколение местни политики за култура“ за големи и за малки общини.
На всеки два месеца НСОРБ ще изисква от четирите министерства ускоряване на процедурите по верификация на плащанията и проверка на междинните доклади.
Социален план за климата
С влизането в сила на Регламент (ЕС) 2023/955 за създаването на Социалния фонд за климата от всички държави членки на ЕС се очаква да изработят и подадат своите планове до ЕК до юни 2025 г. Това ще бъде условието за получаване на средства по Фонда в периода на функционирането му 2026 -2032 г. Максималният размер на средствата от Фонда за България е 2,5 млрд. евро.
Чрез Социалния фонд за климата се осигуряват финансови средства за държавите членки за справяне със социалните последици за уязвимите домакинства, уязвимите ползватели на транспорт и уязвимите микропредприятия, вследствие на разширяването на схемата за търговия с емисии и включването в нея на емисиите на парникови газове от сградите и автомобилния транспорт.
Разработването на отделните компоненти на Плана се извършва от водещи и партниращи институции, както следва:
- Компонент 1 „Сгради“ – Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ);
- Компонент 2 „Транспортен сектор“ – Министерството на земеделието и храните (МЗХ);
- Компонент 3 „Пряко подпомагане на доходите“ – Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
НСОРБ е включено като партньорска организация в трите основни направления на работа.
В края на февруари бе публикуван проект на Постановление на Министерският съвет, определящо органите и структурите, отговорни за изготвянето и управлението на Плана и техните функции.
В становище по проекта НСОРБ предложи:
- Водещо по компонент „Транспортен сектор“ да бъде Министерството на транспорта и съобщенията като компетентната институция за прилагането и разработването на политиките в сектора, а не МЗХ.
- Да няма разделение на отговорностите по управлението на мерките и инвестициите, засягащи уязвимите домакинства и ползватели на транспорт в селските и в градските райони между два управляващи органа.
- Разширяване на формулировката за уязвими ползватели на транспорт, като се добави освен обстоятелството „липса на транспорт“, така и „липсата на достатъчен транспорт“.
- При разпределение на средствата по области на интервенция, приоритет следва да се отдаде на компонент „Транспортен сектор“.
- Директното финансово подпомагане на уязвимите домакинства и ползватели на транспорт да бъде комбинирано с мерки и инвестиции за осигуряване на екологични транспортни средства, зарядни станции, софтуер, центрове за обслужване, обучение на персонала и други.
В приетото ПМС № 24/08.04.2025 г. не са отразени бележките на НСОРБ за водеща роля на МТС в планирането на мерките и инвестициите по компонент „Транспортен сектор“, както и коментара ни за нецелесъобразността от разделянето на управлението на мерките и инвестициите между два управляващи органа. Не е разширен и обхватът на обстоятелствата относно дефиницията за транспортна бедност.
Без промяна остава и процентното разпределение на средствата по компонентите.
НСОРБ проведе проучване сред общините за приоритетни направления на работа. Формирани са няколко предложения, които да послужат за основа при разговорите с водещите институции.
Сред основните акценти са:
- Създаване на устойчиви общински предприятия или междуобщински транспортни кооперации/транспортни схеми.;
- Истинска целенасочена помощ за публични и частни лица, които извършват транспортни услуги (вкл. общински дружества);
- Финансиране на мобилни медицински/социални, стоматологични микробуси, училищни автобуси (без емисии или нискоемисионни);
- Комбиниране на директното финансово подпомагане на уязвимите домакинства и ползватели на транспорт с мерки и инвестиции за осигуряване на екологични транспортни средства.
- Превес на средствата за компонент Транспортен сектор.
- Успоредно с разработването на Плана да започне процес на промени в съответната нормативна уредба, която и в момента представлява пречка за развитие на обществената мобилност.
След работна дискусия със заместник министър-председателя Томислав Дончев, с участието и на работодателски и профсъюзни организации, на 20 март УС на НСОРБ се срещна с Министъра за земеделието и храните и обсъди мерките и инвестициите в транспортният сектор: https://www.namrb.org/bg/aktualno/izpalnenieto-na-strategitcheskiya-plan-za-razvitie-na-zemedelieto-i-selskite-rayoni-obsadiha-rakovodstvata-na-nsorb-i-mzh-17108 Последваха срещи по инициатива на Администрацията на Министерски съвет и на Дирекция “Централно координационно звено” бе решено МЗХ и МРРБ да преработят проектите на фишове като бъдат заложени възможности за допълняемост и интегрираност между проектите на общините.
В резултат на срещите, НСОРБ получи проектите на фишове по компонент „Сгради“ от МРРБ, както и по компонент „Транспортен сектор“ от МЗХ за селските общини и от МРРБ за градските общини.
НСОРБ съдейства на Министерство на транспорта и МЗХ за набиране на информация за състоянието на транспортната осигуреност по общини.
Сдружението предостави и информация от свое проучване за потребности от електробуси или еквивалентни екологични транспортни средства за превоз на пътници по автобусните линии и за обезпечаване на ученическия транспорт по видове транспорт. Обобщените данни показват нужда от 1 458 електробуса и 773 зарядни станции, което би могло да подпомогне процеса по бюджетиране на съответните мерки.
НСОРБ съдейства на АМС за подготовката и разпространението на въпросник сред общините, имащ за цел да събере информация за транспортната достъпност на местно ниво, която да подпомогне процеса на програмиране и определяне на конкретни инвестиции в тази област.
Заседанието на НСОРБ се проведе в Пловдив, с любезното домакинство на кмета на общината и член на УС на НСОРБ Костадин Димитров и неговия екип.