Изпълнението на текущия прием на заявления за подпомагане по интервенция „II.Г.6 – Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., както и разработването на Социалния план за климата, обсъдиха на работна среща ръководствата на Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и Министерство на земеделието и храните (МЗХ).
Стремим се към максимално облагородяване на селските райони със средства от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов. Той изтъкна необходимостта от голяма активност на общините при подаване на проектни предложения по интервенцията „Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони“ от Стратегическия план. Приемът по нея стартира през месец декември 2024 г. и ще продължи до 31 март 2025 г., включително.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева обобщи данните от проведено допитване от Сдружението относно готовността за подаване на проектни предложения по интервенцията, в което участие са взели 215 общини от селските райони.
Според анализа, съвпадащ с данните на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ), 121 общини са в процес на подаване на проектни предложения през Системата за електронно управление (СЕУ) на ДФЗ-Разплащателна агенция или имат готовност за това. 46 от тях общини имат готовност да подадат проекти за целия свой разполагаем бюджет до края на срока за първия прием, а 21 общини все още се колебаят, защото са на финален етап на съгласуване/одобрение на инвестиционните проекти и издаване на разрешително за строеж.
58 общини твърдо са решили, че ще вземат участие директно на последващ прием, тъй като са в процес на ново работно проектиране. Други 9 общини тепърва ще възлагат работното проектиране и също ще участват на втория прием.
Представителите на Управляващият орган на СП и ДФЗ посочиха, че съгласно приложимата нормативна уредба, удължаване на текущия прием може да има само при срив на СЕУ.
Въпреки това, ръководството на МЗХ призова всички кандидати в процес на входиране на проекти в СЕУ да ги „валидират“ и подадат в указания краен срок от 31.03. Споменатите окончателни документи може да се представят допълнително в хода на разглеждане на проектите от ДФЗ. Това е наследена добра практика от предходните приеми на общински проекти по ПРСР, като на настоящия етап не се изискват дори входящите номера на съгласувателната кореспонденция със съответните дружества и инстанции. Целта на такова срочно подаване на проекти с „липси“ е ДФЗ по-бързо да започне разглеждането и договорирането им, а впоследствие и одобрението на авансовите плащания.
За кандидатите в процес на проектиране УО предлага отваряне на нов, междинен втори прием на проекти от края на м. април със срок от два месеца. За доусвояване на гарантираните бюджети се запазва и вече оповестеният (трети) прием в периода август-октомври.
Условията за кандидатстване по тези приеми ще отразят и решението от наскорошното заседание на Комитета по наблюдение на СП, според което максималният размер на допустимите разходи за проект за обновяване на площи за обществено ползване се вдига на 500 000 евро.
НСОРБ вече изпрати разяснително писмо с обсъдените въпроси до общинските администрации (вижте в прикачения файл).
„Нашата цел е максимално повече проекти да влязат в първия прием за общински проекти за кандидатстване по Стратегическия план и да има достатъчно време, в което Държавен фонд „Земеделие“ да обработи заявленията. Общините трябва да стартират възможно най-бързо обществените поръчки по проектите, за да има възможност за извършване на авансово плащане до края на годината“, каза заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева.
По темата за подаването на проектни предложения от МИГ по процедура „Изпълнение на операции, включително дейности за сътрудничество и тяхната подготовка, избрани в рамките на стратегията за местно развитие“ СПРЗСР, представителите на местните власти заявиха, че срещат затруднение при изпълнението на критериите за квалификация на експертите. Страните решиха, че е необходима информационна среща във връзка с преработването и промяната на стратегиите.
Приемът по процедурата бе обявен в края на м. февруари с тримесечен срок за кандидатстване. Виж повече: ТУК.
Обсъди се и предстоящото разработване и прилагане на Социалния план за климата, като от екипа на МЗХ информираха, че са определени три целеви групи, които са значително засегнати от въздействието на разходите на новата търговия с емисии за сгради и автомобилен транспорт: уязвими и енергийно бедни домакинства, включително тези с ниски и средни доходи; уязвими микропредприятия; уязвими потребители на транспорт. Общият размер на финансирането за България е 2.5 млрд. евро, които страната ни ще получи за периода от 2026 до 2032 г.
Специфичната група, касаеща общините, е „уязвимите ползватели на транспорт“ – подпомагане на лица и домакинства, изпитващи транспортна бедност, включително тези с ниски и средни доходи, които не разполагат със средства за закупуване на превозни средства с нулеви и ниски емисии или за преминаване към алтернативни устойчиви видове транспорт, включително обществен транспорт.
Ръководството на МЗХ заяви, че е в процес подготовката на Национален социален план за климата. Миналата седмица изтече срокът на общественото съгласуване на проекта на Постановление на Министерския съвет, определящо водещите министерства, отговорни за изготвянето и за управление на изпълнението на съответните компоненти от българския план.
В постановлението е заложено водещото министерство за сектор „транспорт“ да бъде МЗХ. Съставен е фиш на мярка „Подкрепа за устойчиви транспортни решения за селските райони в Република България“, допустими кандидати по нея са 215 общини от територията на селските райони. Дейностите предвиждат закупуване на нискоемисионни превозни средства, организация на транспортните услуги, изграждане на зарядна инфраструктура и др.
От МЗХ информираха, че от местните администрации ще зависи определянето на критериите за допустимите „уязвими“ ползватели на услугите.
„Заинтересовани сме от мерките, които ще се заложат в Плана. Одобряваме подхода, който се прие от държавата да не се раздават пари „на калпак“ за транспортна уязвимост, особено по критерия „липса на транспорт“. Смятаме, че не трябва да се диференцира проблема на селски и градски общини, тъй като това няма да доведе до интегритет на транспортните системи“, заяви изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.
В становището си НСОРБ е акцентирало върху необходимостта от създаване на устойчиви общински предприятия и транспортни схеми, чрез изграждането на интегрирани транспортни решения. Целта е да се създаде възможност за транспортна свързаност между градски и селски общини, включително които не са съседни. Друго предложение е финансирането на мобилни медицински/социални, стоматологични микробуси, училищни автобуси (без емисии или нискоемисионни) за обслужване на отдалечени населени места с преимуществено уязвимо население.
Ръководството на Сдружението заяви, че липсата на обществен транспорт е едно от най-големите предизвикателства за местните власти и НСОРБ търси решения за справянето с него. За целта е проведено проучване за потребността от електрически автобуси готовността за интегрирането им в общинските транспортните системи, като екипът на НСОРБ е в готовност да окаже подкрепа с анализи, обосновка и предложения за оптимизиране на дейностите и ефективно и устойчиво справяне с транспортната уязвимост.
Двете страни заявиха необходимостта от организирането на работна среща, на която съвместно да се разгледат параметрите на допустимите инвестиции, които общините ще реализират по Плана. На нея ще бъдат поканени и представители от Министерство на транспорта и съобщенията.
От страна на НСОРБ участие в срещата взеха заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Белица – Радослав Ревански, членовете на УС на НСОРБ – Добрин Добрев – кмет на община Разград, Ивайло Симеонов – кмет на община Елин Пелин, Константин Костов – кмет на община Николаево, Мадлена Бояджиева – кмет на община Тетевен, Павел Михайлов – кмет на община Родопи, Васко Стоилков, член на КС на НСОРБ и кмет на община Сливница, Красимир Джонев, председател на ПК на НСОРБ по „Земеделие и развитие на селските райони“ и кмет на община Летница, Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ и членове от екипа на Сдружението.
/ИИ/