Преосмисляне на общинските финанси предлага анализ на Световната банка. Сред препоръките са актуализация на данъчната основа на имотите в България в следващите 12 до 18 месеца, както и отпадане на отстъпката от 50% за основното жилище. Предложенията не са нещо ново и неочаквано и повече от десетилетие се води разговор за адекватен механизъм за актуализация на имотните данъци. Темата коментират за БНР Радио Видин изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, кметът на община Белоградчик Боян Минков и Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
“Това, което ни казва докладът на Световната банка е, че има много голямо разминаване между данъчната оценка на един имот и неговата пазарна стойност. Експертите на банката посочват, че последната актуализация на данъчните оценки е била правена през 2009 година. Всъщност сдружението на общините през последните десет години всяка година представяме пред различните формати на правителствата актуална информация за състоянието на данъчните оценки и обръщаме внимание, че трябва да бъдат актуализирани, за да се доближат поне малко до пазарните нива. Това за жалост не се прави и все още не се е направило през последните повече от 15 години и това, което привлича вниманието на експертите на Световната банка е, че българската държава трябва да започне подобна процедура по актуализация, която, разбира се, не е еднократен акт, а е един продължителен процес и в техния доклад се предлагат конкретни стъпки по години как да се случи това.”
Според Силвия Георгиева, актуализацията на данъчните оценки не е автоматично обвързана с повишение на данъците.
“Тя е законов инструмент, на база на който се определя данъкът върху имота. Решението какъв да бъде неговият размер се взема от съответния общински съвет и ако данъчните оценки бъдат актуализирани, но съответният общински съвет прецени, че в дадената община не е подходящ моментът да бъдат увеличени данъците на имотите, той ще вземе решение за намаляване на данъчната ставка. Така въпреки увеличението на данъчната оценка, данъкът на имота няма да бъде променен. Затова ние казваме, че е много важно данъчните оценки да бъдат актуализирани, а общинските съвети имат инструмент да балансират данъчната тежест така, че тя да бъде социално поносима и в крайна сметка да бъде събираема.”
Ако общините получават част от преките данъци, като например данъка върху доходите на физическите лица, общините ще имат по-голям процент собствени приходи и ще могат самостоятелно да решават за какво да ги изразходват. Към момента общините нямат тази възможност, каза Силвия Георгиева. За предложението да отпадне отстъпката от 50% от данък сгради, ако жилището е основно, отбеляза: “Това е само предложение. Към него няма разработен механизъм как точно ще се компенсират и колегите от банката предлагат това да бъде с ваучери. Разбира се това е една следваща стъпка на доста по-късен етап и ако се тръгне в тази посока, тя няма да бъде въведена, без да бъдат разработени компенсиращи механизми за гражданите.”
Изпълнителният директор на НСОРБ коментира и механизма за предоставяне на изравнителна субсидия на общините, който е зависим от събраните местните приходи.
“Механизмите, по които се разпределят средствата от централния бюджет за общините, в тях е включен компонент, според който, ако дадена община има по-високи собствени приходи, то тя бива изключена от механизма на така наречената “изравнителна субсидия”, тъй като се счита, че е община с високи собствени приходи и няма нужда от подкрепа от централния бюджет. Това не е стимулиращо за общините да развиват и да привличат повече собствени приходи, тъй като винаги рискуват да останат и без допълващото финансиране от централния бюджет, защото в някои случаи има парадокси, като например ръстът на собствените приходи на дадена община е 200 000 лв. , а тя бива лишена от субсидия в рамките на 700-800 000 лв. за това, че е положила усилия да повиши собствените си приходи. Това е изкривяване на механизма, по който се разпределят средствата от централния бюджет и ние затова и дълги години водим разговорите за децентрализация, защото, ако общините имат по-големи собствени приходи от преки данъци, няма да се налага всички да получават и изравнителни субсидии и механизмът ще бъде далеч по- прецизен.”
За ефекта от предлаганите промени говори и кметът на Белоградчик Боян Минков. По думите му, данъците в общината сега са поносими за хората.
“Ако се увеличат, никой няма да бъде доволен, освен общината, в която ще влизат повече средства. Припомням, че по-рано тази година заради това, че ние събрахме повече пари, повече приходи имахме от данъци, от данък МПС, конкретно в община Белоградчик бяхме наказани, така да се каже, с това, че ни беше отказана изравнителна субсидия. Изравнителната субсидия са едни средства, които всяка година се дават на всяка една община в България и размера на тази сума се изчислява на базата на една формула.”, коментира кметът.
“Парадоксалното е, че ние, Белоградчик, които сме на 264-то място от 265 общини по финансова задлъжнялост, т.е. ние сме най-зле от цяла България, държавата реши: “Вие сте си много добре тази година, събрали сте достатъчно пари, затова ще ви лишим от 750 000 лв., които трябваше да получите”. Това няма смисъл, защото увеличението на нашите данъци, спрямо предишната година, беше с 280 – 300 000 лв., т.е. имаме 300 000 лв. повече от данъци, а държавата ни лиши от 750 000, дори с индексацията, която всички общини получиха, трябваше да получим към 1 000 000. Аз тогава алармирах за този проблем, защото тази година е проблем само за Белоградчик, но следващата година в тази хипотеза ще изпаднат много общини в България, които ще съберат повече данъци на база на тези увеличения, за които споменават от Европа.”
“Ние вече повече от десет години наблюдаваме една постепенна ерозия на финансовата независимост на общините. Докато собствените приходите на общините надхвърляха 40% средата на миналото десетилетие, те вече са под 25%. Всичко останало над тези 25% на практика е трансфер от държавата за една или друга дейност – да речем за здравеопазване, образование, но общините от една страна не могат много пряко да контролират начина, по който да изразходват тези пари и едновременно с това не могат да влияят много добре върху сумите, които ще получат от него. Това означава, че те имат все по-малка и по-малка способност да взимат собствено решение, да решават местни проблеми и да насочат средствата към това, което наистина е необходимо на техните местни общности.”, коментира Адриан Николов.
Облагането се изчислява върху базова стойност на квадратен метър и набор от коефициенти за зона, инфраструктура, характеристики, етажност и износване на конкретния недвижим имот. Компонентите обаче не се индексират автоматично и практически не са обновявани от 2009 г., се посочва в анализа. В резултат пазарът на недвижими имоти се развива, цените растат, а данъчната основа и приходите на общините тъпчат на място. В София например разликата е от 3.5 до 4.5 пъти, а в Пловдив и Бургас – 3 до 3.5 пъти. Сходни жилища често плащат много различен данък, само защото са попаднали в остарели зони или в коефициенти, които вече не отразяват реалността на пазарната среда.
Докладът не е нещо ново и революционно, заявява в интервюто експертът.
/ИИ/