На 29 април в гр. София се проведе пролетното заседание на Постоянната комисия по дигитална и иновативна администрация към Национално сдружение на общините в Република България, на което представители на местната и централната власт обсъдиха ключови теми, свързани с дигиталната трансформация, изкуствения интелект и киберсигурността в общините.
Събитието беше открито от изпълнителния директор на НСОРБ Силвия Георгиева, която в приветствието си към участниците очерта основните предизвикателства пред местната власт и подчерта значимостта на темите, включени в дневния ред.
„Това е най-модерната ни комисия. Темите в днешното заседание са много интересни и сами осъзнаваме колко са важни“, заяви изпълнителният директор като акцентира и върху динамичните законодателни промени през последните месеци, свързани с ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост.
„Предвидено е да говорим за законодателството, което беше пришпорено през последните три месеца заради уговорените с Европейската комисия параметри по третото плащане по ПВУ. Въпреки бързото приемане на законодателството, още не сме осъзнали размера на предизвикателствата, които идват.“, подчерта още г-жа Георгиева.
В първата част от заседанието на ПКДИА към НСОРБ бяха обсъдени актуалните законодателни промени, като акцент беше поставен върху новите изисквания за прозрачност при представителството на интереси и отражението им върху работата на общините. В тази част беше разгледано и навлизането на изкуствения интелект в администрацията, както и необходимостта от изграждане на капацитет за неговото прилагане. Представен беше и добър пример от община Враца за използване на виртуален асистент за граждани.
Във втората част на заседанието акцентът падна върху киберсигурността, която все по-ясно се утвърждава като управленска отговорност в общините. Бяха обсъдени и процесите по пълна дигитализация на административните услуги, както и необходимостта от по-добра координация между институциите и развитие на електронните услуги.
Модератор на панелните дискусии бе секретарят на ПКДИА и ст. експерт „Общинска администрация“ в НСОРБ – Нели Стайкова.
Пламен Петров, юрисконсулт на НСОРБ, представи основните изисквания на Закона за прозрачност и представителство на интереси, като подчерта необходимостта от въвеждане на вътрешни правила и спазване на нови срокове в администрацията. Той обясни, че законът урежда влиянието върху решенията на администрацията и засяга ключови общински актове като бюджета, като въвежда и регистър на прозрачността и етични правила при контактите с външни лица. Въвеждат се нови правила за комуникацията между органите на местната власт и заинтересованите страни, като поставя акцент върху прозрачност, проследимост и ясни процедури при вземането на решения.
Представителят на Министерството на електронното управление Стоян Цонев подчерта ролята на ведомството като бъдещ надзорен орган по отношение на внедряването на изкуствен интелект в публичната администрация. По думите му общините вече използват чатботи и други AI решения, но липсата на ясна регулаторна рамка създава рискове и необходимост от бързи действия на държавата.
„Мястото, което виждаме за МЕУ, е именно като надзор по отношение на публичната администрация, когато внедрява изкуствен интелект“, каза Стоян Цонев началник отдел „Програмиране, оценка и договаряне“, дирекция „Управление на програми“, в Министерство на електронното управление.
Той допълни, че предстои разработване на насоки за етично използване на изкуствения интелект в администрацията, като акцент ще бъде поставен върху защитата на данните и ограничаването на рисковете. „Важно е да се разбере как публичната администрация може да прилага изкуствен интелект и какъв тип данни могат да се използват“, беше подчертано.
Цонев обърна внимание и на необходимостта служителите да бъдат инструктирани да не въвеждат лични данни и чувствителна информация, включително данни, свързани с обществени поръчки, в публични AI системи, поради риск от съхранение на информация извън страната.
В тази връзка председателят на ПКДИА и секретар на община Троян Цветелина Калчева представи опита на своята община, където екипът се е самоорганизирал, за да изготви вътрешни насоки за работа с изкуствен интелект. Тя посочи, че в общината са обсъдили какво е важно да се насърчава и какво следва да се избягва при използването на широко навлизащите AI технологии в административната работа. Като целта е да се гарантира отговорно и безопасно прилагане на изкуствения интелект в ежедневната дейност на служителите.
В рамките на заседанието беше представен и добър пример за прилагане на изкуствен интелект в публичния сектор чрез виртуален асистент за граждани, внедрен в община Враца. Секретарят на община Враца Десислава Нешева обясни, че системата насочва гражданите към необходимите документи и административни услуги според конкретната им нужда и им предоставя нужната информация. Целта е да се улесни достъпът до услуги и да се намали административната тежест за гражданите.
Изпълнителният директор на „Лийд Вижън“ Мирослав Петров подчерта, че от техническа гледна точка изкуственият интелект вече е неизбежна част от съвременните процеси и все по-широко навлиза в различни сфери. Той сравни технологичната промяна с навлизането на мобилните телефони, които преди години са били новост, а днес са ежедневие.
Петров посочи още, че системата може да предоставя информация и на чужди езици и значително улеснява обслужването на гражданите, като един AI асистент може да покрива огромен обем административни услуги, които трудно могат да бъдат усвоени от един служител.
Подобни решения вече се използват и в други общини, като процесът на обучение и надграждане на системите е непрекъснат и изисква постоянна поддръжка и развитие. Добър пример беше даден и от присъстващите на заседанието участници от община Банско, които в продължение на една година са внедрили чатбот, подпомагащ гражданите при посещение на официалния им сайт. Той предоставя информация за необходимите документи и стъпките при заявяване на различни административни услуги.
Темата за киберсигурността в общините беше представена от експерти от Министерство на електронното управление – Росица Георгиева и Светослав Цветков, които акцентираха върху новите изисквания и отговорности пред местната власт.
Беше подчертано, че киберсигурността вече не може да се разглежда единствено като техническа дейност, а като ключов елемент от управлението на общините. С последните изменения в Закона за киберсигурност от февруари 2026 г. общините попадат в обхвата му като съществени субекти, което води до по-високи изисквания за управление на риска, докладване на инциденти и контрол върху мерките за сигурност.
Новата уредба поставя ясен акцент върху ролята на кметовете, които трябва да одобряват и следят прилагането на мерките за киберсигурност, включително технически, организационни и оперативни действия – от анализ на риска и реакция при инциденти до гарантиране на непрекъснатост на дейността и сигурност на системите.
Особено внимание беше обърнато на новите срокове за реакция при инциденти – ранно предупреждение до 24 часа, първоначална оценка до 72 часа и окончателен доклад в рамките на един месец. Подчертано беше също, че Министерството на електронното управление ще осъществява контрол по прилагането на тези изисквания.
В панела за киберсигурността бяха представени решения като Google Cloud CyberShield, Shodan и Rapid7 Threat Complete Advanced, насочени към по-добра защита на общините. Отбелязано беше също, че обученията за експерти по мрежова и информационна сигурност вече се провеждат активно и са ключов елемент от изграждането на капацитет в администрацията.
В рамките на дискусията по дигитализацията на административните процеси заместник-председателят на комисията и секретар на община Роман Христина Йонкинска обяви, че от 1 юли 2026 г. влизат в сила промени в Административнопроцесуалния кодекс, с които електронната преписка става задължителна и придобива статут на официално признат документ. Дискусията премина при много активен и оживен обмен на мнения между участниците от МЕУ и Министерство на правосъдието.
Експертът от Министерство на електронното управление Мартин Попов уточни, че новите правила ще облекчат процесите, включително при отстраняване на нередности по заявленията.
От своя страна Филип Савов, държавен експерт в МП акцентира върху електронното връчване, което става задължително за административните органи. Той поясни, че гражданите ще могат да избират дали да получават документи на хартия или по електронен път, като при липса на изрично заявено предпочитание ще се прилага електронното връчване.
Венера Милова, главен секретар на Министерството на правосъдието, уточни, че документите ще се считат за връчени в момента на тяхното изтегляне от адресата, а ако това не се случи в 7-дневен срок – връчването ще се счита за извършено от първия ден след изтичането на този срок.
В рамките на дискусията „Co-create Sofia – сътрудничество между бизнес, иноватори и администрация“ беше представено като добра практика на Столична община, насочена към повишаване на конкуренцията при обществените поръчки и по-ефективно взаимодействие с бизнеса.
Заместник-кметът на Столична община Иван Гойчев посочи, че една от основните цели на инициативата е да се преодолее ниската конкуренция при обществените поръчки, при които често участват ограничен брой фирми. По думите му анализът е показал, че част от бизнеса дори не достига до информация за обявените процедури или среща трудности с изискванията в заданието.
„Стигнахме до извода, че трябва да обучим самите фирми и да обясним какво очакваме от тях“, отбеляза Иван Гойчев. В този контекст подходът Co-create се основава на съвместна работа между администрацията и бизнеса при дефиниране на условията за участие, така че повече компании да могат да се включат в процедурите. В рамките на инициативата е проведена среща с браншови организации и около 20 фирми, с които са обсъдени конкретни проблеми, включително дигитализацията на административните процеси и възможните решения за тяхното подобряване.
Беше представена и възможността за разширяване и обогатяване на портфолиото от електронни услуги, предлагани от „Български пощи“ ЕАД, като участниците в дискусията обсъдиха ролята на дружеството като ключов посредник между администрацията и гражданите.
Калина Тотева, и.д. директор на дирекция „Бизнес развитие, проекти и международна дейност“, представи услугата за посредничество при заявяване на административни и електронни услуги чрез пощенските станции в страната. Тя обясни, че инициативата е въведена с решение на Министерския съвет от януари 2024 г. и е насочена към населени места извън общинските центрове, като целта е да се подпомогнат граждани без достъп до интернет или необходимите технически умения.
По думите ѝ услугата се предоставя в над 2000 пощенски станции и включва посредничество при заявяване на общо 74 административни (с готови бланки) услуги от различни институции, сред които АСП, НОИ и Агенцията по заетостта. Процесът се осъществява чрез Системата за сигурно електронно връчване, като „Български пощи“ действат като официален посредник между гражданите и администрацията. Тези възможности са за различни безплатни услуги, но предстои и доразвиване с платени такива. В този контекст беше отбелязано, че моделът има потенциал за надграждане и разширяване, включително чрез включване на общински услуги, с цел по-широк достъп до административно обслужване за гражданите.
По покана на комисията инж. Горанов представи дейността на „София САТ клуб” и възможностите за използване на сателитни данни в общинското управление. Клубът разполага с мрежа от малки и средни сателитни станции и системи за обработка на данни, като в момента активно функционират 4 станции, а още 10 са в процес на разработка.
Събираните данни намират приложение при наблюдение на природни явления – пожари и наводнения, оценка на предпоставките за тях, както и при проследяване на урбанизационни процеси в реално време. Клубът обединява студенти и ученици с интерес към космоса и технологиите. Предложение към общините е за малък пилотен проект – изграждане на станция, която да събира данни, съобразени с конкретните нужди на съответната община.
/ЙБ/