НСОРБ подкрепя инициативата на Посолството на Република България в Румъния за издигане на бюст-паметник на Стефан Караджа в румънския град Тулча, където революционерът е живял. През тази година се навършиха 185 години от рождението на Караджата – една от най-забележителните личности в българската история.
Посолството ни в Румъния започва да работи по осъществяване на благородната кауза още през 2024 г. Поради невъзможност да се постави плоча на къщата, в която е живял, след продължителни преговори, на 11 юни 2025 г. посланикът на Република България в Румъния н. пр. Радко Влайков подписва споразумение за сътрудничество с кмета на Община Тулча Щефан Илие, за поставяне на бюст-паметник на Стефан Караджа в центъра на града. Споразумението и подкрепено единодушно и от ОбС Тулча.
Предвидено е бюст-паметникът ще бъде реплика на част от бюста на Стефан Караджа в гр. Русе. Постигната е договорка с автора и скулптор на паметника Георги Радулов, който ще съдейства да бъде отлят от бронз новият бюст-паметник. Нает е и местен архитект от Тулча, който да изработи документация за получаване на нужните разрешителни.
Ориентировъчно са необходими около 40 000 лв. за осъществяване на родолюбивия проект, които включват разходите за авторски права, услуги на помощник на скулптора, проектантски услуги, подготовка и изработка на бюста от бронз, транспортиране и изграждане на паметника в Тулча.
Създадената организация предвижда паметникът да бъде открит до края на м. ноември 2025 г.
За набиране на средства от дарения за изграждане на бюст-паметника на Стефан Караджа в гр. Тулча е открита специална сметка от Сдружение „Българо-румънска търговска камара“:
Получател: БЪЛГАРО-РУМЪНСКА ТЪРГОВСКА КАМАРА
Банка: EUROBANK BULGARIA AD
SWIFT/BIC: BPBIBGSF
IBAN: BG71BPBI79211040377508
Основание за плащане: Дарение за бюст-паметник на Стефан Караджа в гр. Тулча, Румъния
Всяка община или организация може да се включи с дарение за благородната кауза на посочената сметка.
На постамента на бюст-паметника ще бъде поставена плоча за благодарност към всички дарители.
СТЕФАН КАРАДЖА
На 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско, е роден българският революционер, войвода и национален герой Стефан Караджа.
Стефан Тодоров Димов е от бедно семейството, което през 1844 г. се премества в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово), две години по-късно в Лудогорието, а през април 1847 г. се настаняват за постоянно в Северна Добруджа, при роднини, преселили се след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Първоначално семейството на Стефан се спира в с. Долно Чамурлии, Бабадагско, където остава до декември 1847 г.
След това родът му живее последователно в Бейдауд, Саръюрт, Потур, отново в Долно Чамурлии и накрая, от юни 1854 г. в град Тулча, Северна Добруджа, днешна Румъния. Там баща му работи като пазвантин, а Стефан е негов помощник. За известно време Караджата се обучава в обущарския занаят при зет си Никола Станчев. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което заминава в Румъния през 1862 г. Оттогава започва и неговата революционна дейност. Вече е известен с прозвището си Караджата, произлизащо от турската дума karaca (сърна на български), в смисъл на пъргав човек, и от kara (черен на български), в смисъл на тъмен, мургав човек.
Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Раковски Първа българска легия в Белград. Там се проявява в сраженията с турците. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба.
През 1865 г. за няколко месеца държи гостилница в Гюргево, където се събират другарите му хъшове. По това време Караджата, както е известен сред тях, се запознава и с Хаджи Димитър.
Няколко пъти Караджата преминава Дунав с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която се прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. след разпускането на легията, се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър.
Двамата ръководят най-добре подготвеното българско военно формирование през Възраждането. Четниците им са с отлични бойни умения, придобити при Панайот Хитов, Филип Тотю и Таню войвода. В редиците им влизат и хъшове от Втората българска легия, които са били рамо до рамо с Апостола на свободата Васил Левски. Участват и няколко гарибалдийци.
На 6 юли двамата, начело на своята чета от 127 души, минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и е пленен от изпратените от Мидхад паша войски. На 12 юли е отведен в Търново, а по-късно в Русе, където заедно са други заловени четници са изправени на съд. Полумъртъв той е осъден на смърт чрез обесване от съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен престъпен съвет. На 30 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Според в. “Дунав” (вестник „Дунав. Лист за вътрешни и външни новини и за всякакви разсъждения“ е издаван в периода март 1865 – юли 1877 г. в Русе) той е починал от “болестта, називаема се тетанос…, без да мине през губилищното място /бесилката/, отдето минаха другарите му…”. Погребан е от Баба Тонка.
Първият надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата музей на Баба Тонка през януари 2014 г. Въпреки че в историческите справки се посочва, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868 г., според надписа на кръста това е станало ден по-рано – на 30 юли 1868 г. Гробът на героя се намира в „Парка на Възрожденците“ в гр. Русе, недалеч от православната църква „Всех Святих“, а тленните му останки са пренесени в Пантеона на възрожденците след построяването му през 1978 г.
Връх Стефан Караджа на Антарктическия полуостров носи името на героя.
/МЯ/