На 30 май в София членовете на Постоянната комисия на НСОРБ по здравеопазване се събраха за своето пролетно заседание за обсъждане на общите актуални теми. Представителите на местните власти се включиха в двудневното събитие, модерирано от председателя и заместник-председателя на Комисията – д-р Дарин Димитров – кмет на община Търговище, Росица Димитрова, директор дирекция „Социални политики, здравеопазване, транспорт“ в община Велико Търново.
В началото на заседанието ръководителят на екип „Стратегическо развитие на общините“ в Сдружението Яна Дочева запозна присъстващите с предприетите от НСОРБ действия за решаване на актуални задачи на общините – изпълнението на Бюджет 2025 и прогноза за 2026, реализацията на Инвестиционната програма за общински проекти и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост.
2023-2027 г. се очерта като мандат на предизвикателствата в много аспекти, касаещи местната власт. От нас зависи да осигурим по-добри условия за растеж и развитие на младото поколение, заяви председателят на ПКЗ д-р Димитров и представи темите за дискусии в дневния ред на заседанието – нормативни промени, касаещи детското и предучилищното здравеопазване, както и дигитализацията в сектора.
Най-важното за нас като общество са нашите деца. Радвам се, че днес има представители на цялата гама ръководни длъжности в местната власт, от които зависи прилагането на мерките и политиките за запазване на здравето на най-малките, заяви заместник-председателят на ПКЗ Росица Димитрова.
В рамките на първия панел представителите на местните власти обсъдиха с Илия Тасев, директор на дирекция „Обществено здраве“ в МЗ, новите моменти в Наредба № 3 от 5 февруари 2007 г. за здравните изисквания към детските градини и Наредба № 2 от 7 март 2013 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни.
Екипът на МЗ разчита на обратната връзка, защото общините са ключов партньор в процеса на формиране на политики, свързани с детското здраве. Вие вдъхвате живот на текстовете и ни помагате да постигнем целите, които заедно си поставяме, заяви Илия Тасев към членовете на ПКЗ.
С Наредба 3 се опитахме да уредим обществените отношения, свързани с едно специфично законодателство. Има неравнопоставеност във възрастите от 0-3 и 0-7. За всяка от тях имаме две организационни структури – детски ясли (отговорността е на медицинския специалист) и детските градини (отговорността е на директор с педагогически профил). Целта е заедно да не нарушаваме процеса по отглеждането на децата, но и да не ги поставяме в дискриминационна среда, добави още представителят на МЗ.
Наредбата предвижда от 1 септември 2025 г. да се създаде достъп на медицинските специалисти в здравните кабинети в детските градини до информацията, вписана в електронните здравни записи в Националната здравноинформационна система (НЗС), свързана с дейностите на медицинските специалисти в здравните кабинети, съгласно разпоредбите на чл. 120 от Закона за здравето. Достъпът ще се осигурява посредством ресурсите на Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО).
Въвежда се изискването децата, които посещават детска градина, да са с приложени за възрастта задължителни имунизации и реимунизации, съгласно Наредба №15 от 2005 г. за имунизациите в Република България. При наличие на деца с медицински противопоказания за имунизации, те следва да са имунизирани с всички допустими имунизации и реимунизации в съответствие с налични становища от лекари специалисти и решения от областни специализирани комисии.
Въпроси по интегрирането на електронните ресурси между МОН и МЗ членовете на ПКЗ обсъдиха с представителите на образователното министерство – Росица Янчева, длъжностно лице по ЗЗЛД, Филип Иванов, директор дирекция „ИКТ“, и Камелия Колева, държавен експерт в дирекция „ДУУ“.
Експертите информираха, че новите текстове предвиждат идентификацията в системата ще се случва чрез КЕП. Достъпът няма да е пълен, а само до конкретни данни, регламентирани в Наредбата – предвиден е само до конкретни деца/ученици в съответната детска градина. От страна на МОН тази услуга вече е осигурена и се очаква интеграцията с НЗС.
В последвалата дискусия представителите на местните власти заявиха необходимостта от финансов ресурс за осигуряването на компютърна конфигурация, както и интернет свързаност, необходими за реализирането на предвидения достъп до НЗС от медицинските специалисти, както и за съответните обучения за работа в информационната среда. Обсъдиха се конкретни въпроси, касаещи общините.
По време на заседанието бяха дискутирани и нови моменти в Наредба № 2 от 7 март 2013 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни. Актуализирани са изискванията за приема на осигурявана чрез ежедневното меню разнообразна храна, както и препоръчителните стойности за среднодневен прием на енергия, общ белтък, мазнини и въглехидрати (осреднени стойности за момчета и момичета). Въвеждат се и изисквания по отношение на използваните храни в детските заведения и осигуряване на възможност за диетично хранене, съгласно поставената медицинска диагноза и лекарски указания за хранителния режим. Консумацията на захар и сол е променена в съответствие с Наредба № 1 от 2018 г. за физиологичните норми на хранене на населението.
Представени бяха и измененията в Наредба № 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, както и Наредба № 37 от 21.07.2009 г. за здравословно хранене на учениците, които са в етап на обществено обсъждане.
Мерките в Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2023 – 2030 и дейностите, касаещи общините в плана за изпълнението й, представи доц. Красимира Костадинова, началник отдел „Детско и младежко здраве“ в Национален център по обществено здраве и анализи.
Стратегията включва няколко ключови приоритета, сред които насърчаване на здравословния начин на живот, ефективна профилактика и превенция на заболяванията, изграждане на интегрирана система за комплексна педиатрична грижа и развитие на човешките ресурси в детското здравеопазване.
Планът за действие за периода 2023-2025 г. предвижда конкретни мерки за изпълнение на стратегията, включително подобряване на достъпа до здравни услуги и намаляване на регионалните дисбаланси в детското здравеопазване.
Общините играят важна роля в реализирането на тези мерки, като осигуряват инфраструктура, подкрепят местни здравни инициативи и работят за интегриране на здравните услуги в общността. Те могат да подпомагат профилактичните програми, да организират кампании за здравословен начин на живот и да улесняват достъпа до медицинска помощ за деца и юноши.
Доц. Костадинова запозна членовете на ПКЗ с анализ на актуалното състояние на детското и майчинското здраве, който сочи, че стойностите за страната ни изостават в сравнение с европейските показатели (детската смъртност е 4.9%, при 3.3 за ЕС).
Осигуряването на достъпни, качествени и ефективни здравни услуги с акцент върху всеки период – преди забременяване, по време на бременността, раждането, следродилния период и за децата във всички възрастови групи, е необходима предпоставка за постигане на оптимални стойности по ключови за състоянието на здравето показатели, заяви още доц. Костадинова.
В рамките на заседанието Искра Стойкова от Тръст за социална алтернатива представи възможностите на стипендиантската програма за ромски жени, изучаващи медицински специалности. Увеличаването на броя на ромските медицински сестри и акушерки не само ще се справи с острия недостиг на тези специалности в България, но и ще създаде вдъхновяващи модели за подражание за младите хора от ромската общност.
Стипендиантската програма има за цел да подпомогне сформиране на общност от професионалисти в сферата на здравеопазването, подготвени и мотивирани да допринесат за решаване на здравните проблеми на ромската общност и с потенциал да се превърнат значими ролеви модели за младите хора от ромски произход.
Госпожа Стойкова информира, че от 2020 г. са подкрепени 45 жени в различни райони в страната. Финансова подкрепа за академична година е между 4000 и 5000 лв., като програмата предвижда кандидат-студентска подготовка в рамките на шест месеца, работа с ментор, който оказва подкрепа, свързана с разбиране и усвояване на учебния материал, насоки за кариерно развитие и поддържане на мотивацията за продължаване на образованието.
Предвид успеха и ефективността на инициативата, Тръстът за социална алтернатива има желание да разшири програмата, като вече са изпратени писма до общински администрации с покана за партньорство. Целта е финансово подпомагане на стипендиантската програма, като основната полза за местните администрации е подготвени специалисти, които ще допринесат за здравния сектор на местно ниво. Повече информация: https://socialachievement.org/bg/kakvo-pravim/finansirani-proekti/FF/stipendiantska-programa-za-romski-medicinski-sestri-i-akusherki/.
/ИИ/