По инициатива на НСОРБ се проведе среща за обсъждане на приоритетни въпроси между местните власти и ръководството на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Акцент в разговора бяха необходимостта от мерки за ограничаване на безстопанствените животни на пътя и превенция на инциденти, необходимост от законови промени, регулиращи дейностите, регистрация и контрол на животновъдните обекти, както и по-добро взаимодействие между областните дирекции по безопасност на храните и общинските екипи.
От страна на местните власти участие в работната дискусия взеха зам.-кметовете на общините Кюстендил – инж. Росица Плачкова, и на Троян – Ангел Ангелов, Васил Вълков и Галя Щерева – началник-отдел и ръководител звено в община Тетевен, Асен Чакъров – началник-отдел в Столична община, Мария Георгиева – гл. експерт в община Кюстендил и Симеон Петков от екипа на НСОРБ.
Освен екипа и ръководството на БАБХ, в разговорите участваха експерти от Областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) – Ловеч, Перник, Благоевград, Враца, Кюстендил, София-град и София-област.
„Целта на срещата е да поставим основите на реални стъпки, които всяка страна да предприеме според своята компетентност. Само чрез съвместни усилия можем да гарантираме ефективността на държавната администрация и удовлетворението на обществото. Очакваме от местните власти да предложат конкретни идеи за действие, за да стигнем до работещо решение“, заяви изпълнителният директор на БАБХ д-р Светлозар Патарински към присъстващите.
Заедно с неговия заместник – д-р Валентин Атанасов, ръководителят на БАБХ заяви необходимостта от координирани действия между институциите и местната власт за намиране и прилагане на ефективно решение на проблема.
Представителите на местните власти поставиха акцент върху необходимостта от взаимодействие между общини и ОДБХ по прилагането на общинските наредби по реда на чл. 133 от Закона за ветеринарномедицинските дейности (ЗВМД). Администрациите получават сигнали за лични стопанства, които не отговарят на ограниченията по общинските наредби по чл. 133, ал. 1 и продължават да функционират, въпреки предписанията за привеждане в съответствие със законовите изисквания.
„Голяма част от общините сме потърпевши на архаичната нормативна наредба и на безотговорността на хората, стопанисващи животински обекти, неотговарящи на законодателството“, заяви заместник-кметът на Кюстендил инж. Росица Плачкова. За да се начертае пътят за решенията, трябва да се определят конкретните проблеми, добави тя и заяви, че при издаване на удостоверение за регистрация на животновъден обект е необходима да се съгласува с подробните устройствени планове на общините.
Заместник-кметът изтъкна и нуждата от контрол върху регистрацията и дейността на личните стопанства, като даде пример с регистрирано стопанство с няколко десетки гълъби на среден етаж в жилищна сграда на територията на Кюстендил.
Представителите на общините заявиха също, че е необходимо ОДБХ да включват представители на местната власт в комисиите по чл. 137 от ЗВМД за извършване на проверка за съответствието на животновъдните обекти, не само за личните стопанства, а и за фамилните и индустриални такива.
„Издаването на положително становище при регистрационните дейности от съответната местна администрация е възможно решение на проблема“, заяви представителят на Столична община Асен Чакъров и даде предложение за организиране на съвместни проверки между местните власти и ОДБХ на проблемни обекти.
Ангел Ангелов, заместник-кмет на община Троян, сподели опита на общината във връзка със задържането на „безпризорни“ животни (който съвсем не се вписва в архаичните законово регламентирани постановки), както и затрудненията по повод определянето на терени за трупни ями по обезвреждане на опасни отпадни продукти.
Дебатира се и отмяна на възможността за регистрация на животновъдни обекти-ферми за отглеждане на едри преживни животни в земеделски имоти с начин на трайно ползване „нива“, заради сигналите, че често пъти конете от такива „ферми“ (създадени за усвояване на субсидии) граничат и дори навлизат в елементите на натоварени общински и републикански пътища.
По темата за задържането и хуманното третиране на безстопанствени животни се заяви нуждата от съдействие по прилагането и актуализирането на разпоредбите по чл. 39 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ). В редица региони съседни общини обмислят създаването на съвместни общински „капани“ за задържане на безстопанствени животни, като в кратки срокове следва да изяснят юридическите и финансово-техническите страни на ангажимента.
Обсъдени бяха и даваните с лека ръка от различни държавни агенции настоятелни предписания по изпълнение на „общинските“ прерогативи по реда на ЗОСИ. Представителите на местните власти заявиха, че наемането на т.нар. „полска охрана“ за следене на нарушения, е по същество разходване на публичен ресурс за охрана на частни стопанства.
От БАБХ заявиха готовност за съдействие и подкрепа на всички мерки за минимизиране на риска от пътнотранспортни произшествия, причинени от свободно движещи се животни.
Обсъдените варианти за усъвършенстване на законовата и подзаконовата нормативна уредба по ЗВМД и ЗОСИ ще бъдат предмет на последващи дискусии в работните органи на НСОРБ.
/ИИ/