(11 – 26.06 2024)
OСВЕЩАВАНЕ НА СЕМЕНАТА
Андрей Янев
„Излезе сеяч да сее семе. Едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израстнаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод: едно тридесет,
друго шестдесет, а трето сто“ (Марк. 4:8).
„Освещаване на семената“ е тема, която поставя посоки за размисъл отвъд ежедневното и се опитва да ни насочи към всевечното и нетленното. Тя препраща към познати библейски текстове и сюжети, обръща вниманието на зрителя към „малкото колкото синапено семе вяра“ във всеки от нас.
Водещите творби в изложбата са „Освещаване на семената“ и „ Клетва“ включени в албума „ Атон в рисунки и фотографии“, които са показани в едноименната изложба в „Папски латерански университет“, Рим за празника на българската писменост и култура в периода 22.05 – 24.05.2024 г.
В експозицията са включени и акварелите „Предтеча“, „ Умиление“, „Архангел“ и др. с размери до и над 2 метра в техниката “мокро в мокро“ /алаприма/, както и серия керамични пластики.
Серията картини по темата „Освещаване на семената“ водят началото си от 1994 г.
През годините тази тема не спира да вълнува Андрей Янев. Периодично се появяват нови картини, плод на размисли, запознаване с библейски текстове и притчи. Възникналите нови въпроси от тях търсят опит за намиране на отговори чрез поредица от нови произведения.Творби са показавани в множество самостоятелни и общи тематични изложби в страната и чужбина. По-голямата част от тях са собственост на галерии и частни колекции в страната и извън нея.
И днес Бог сее. Ще сее и утре. Ще сее до свършека на света. Сее и ще сее щедро, обилно и непрестанно. Сее и ще сее чрез стотици хиляди пастири, проповедници и учители!
(Притчата за сеяча по разказа на Св. Евангелисти Лука, Марко и Матей).
Андрей Янев е художник, чието име свързваме с множество изложби живопис в България и чужбина, с редица творчески национални и международни проекти, с престижни награди в областта на изкуството. Търсенията му в полетата на духовното и отвъд видимото са едни от основните теми в неговото творчество, чрез които е разпознаваем както в България, така и в различни европейски държави, в САЩ и Китай.
Изложбата се открива на 11 юни с вернисаж (17-19.30 ч.) и продължава до 25 юни вкл.
***
Критиката за Андрей Янев
ОСВЕЩАВАНЕ НА СЕМЕНАТА 2024
Преди 30 години бяха засети семената на тази изложба.
Тогава семето бе привлякло погледа на Андрей, сякаш изморен от мистичния танц на своите свирачи и овчари, от тежките стъпки на титаничните селски фигури, умислено отправили взор някъде нагоре и поели като песента незнайно накъде… Те идваха и си отиваха, разочаровани в нашата неспособност да последваме легендата.
Освободило се от грубите ръце на сеяча и полетяло към пазвите на земята, семето промени не само ритъма, то преобърна сюжета на Яневата живопис. Движението внезапно спря, Kосмосът застина, защото погледът молитвено бе отправен към земята. И същите тези грамадни фигури, подхванаха друг разказ, разказ на очакването и раждането.
От сетивно съзерцание семето постепенно се превръщаше в метафора на живота, в алегория на нравствено послание, в религиозна притча. То бе донесло успокоението и усамотението, бе повикало мисълта. То бе самата мисъл – най-трудното за всяка живопис, другото отвъд видимия образ, без което обаче същият този образ би бил, освен визуално преживяване, немощна илюстрация на едни чужди слова.
Семето осъществи прехода от дрехата към духа, от профанното към сакралното, от езическото към християнското. С идеята за пътя на семето като пресътворяване постепенно от картините на Андрей Янев започнаха да изчезват подробностите, колоритът ставаше все по-монохромен (с преобладаване на бялото), а сюжетът се затваряше в натрапливо изведен напред детайл – ръцете, краката, очите … и семето. Максимално изчистени от подробности и поднесени като иконични означения на собствени видения за вечния кръговрат на живота, тогава това бяха трудни за възприемани картини, посланията им мъчно се разчитаха. Разстоянието между нас и тях нарастваше. Но можем да си дадем сметка, че с отдалечаването ни семето вече символично е растяло и у нас, търсело е възможност да ни насочи към новите духовни ориентири в пътя на Твореца.
И ето сега сме в преддверието на новия етап от тази тема. Евангелският пласт в творбите е ясен, дори декларативен. Но той трябва да бъде осмислен в самата идея за Евангелието в тебе. Изложбата не го илюстрира, защото Андрей винаги го е носил в себе си. Слово и образ съвместно израстват от драмата на собственият религиозен опит, мълчаливо споделян с нас през годините в отделни изложби.
Семето е покълнало и разцъфтяло, отложило се в тези чисти лица, одухотворение от опита на откровението, пренесли през хилядолетията Благослова на прероденото семе.
Христо Манолакев
***