- За провеждане на екологичната политика трябват съвместни усилия на законодателна и изпълнителна власт, научни общности, граждански организации и целия потенциал на нациите
Чистата индустрия означава по-ниски дългосрочни разходи за енергия, намалени рискове от регулаторни санкции и въглеродни такси, цифровизация и достъп до нови пазари и потребители. Това каза министърът на околната среда и водите Манол Генов в дискусионния панел „Стимулирането на чистата индустриална декарбонизация – предизвикателства и възможности“ в рамките на провеждащия се в София „Green Transition Forum.
„Зеленият преход и декарбонизацията са възможност за логичен, разходо-ефективен и устойчив нов модел на развитие, от който можем да спечелим, опазвайки природата и бъдещето си. Това не е отказ от индустрии, а тяхното устойчиво развитие. Добивната промишленост в България има ключово значение не само за икономиката, но и за осигуряването на суровини за новите зелени технологии. Именно чрез иновации, дигитализация и отговорно управление, секторът може да бъде двигател на трансформацията към нисковъглеродна и кръгова икономика“, допълни министър Генов. И предупреди, че не трябва да допуснем укрепването на нашата стратегическа автономност при производството на ключови суровини и продукти да доведе на практика до замяна на една зависимост с друга.
Министър Манол Генов припомни, че България многократно е призовавала към баланс между амбиция и прагматизъм. В хода на всички преговори до сега МОСВ е отстоявало, че на бизнеса и индустрията трябва да се предостави посока и стабилна и предвидима регулаторна рамка с поне 10-годишен хоризонт, защото така ще има възможност сами да бъдат двигател на промяната. „Именно бизнесът е този, който създава работни места и движи икономиката, когато бъде оставен да работи при разумна регулация. Опитът на България от недалечното минало показва, че държавата не винаги е най-добрият стопанин, а плановата икономика далеч не е модел, който води до дългосрочни добри резултати“, каза още Манол Генов. Той допълни, че по този път ни е повела необходимостта да се справим с изменението на климата, замърсяването и загубата на биоразнообразие.
„Не трябва да губим този фокус и да пренебрегваме значението на екологичното законодателство, нито да неглижираме и забравяме за екологичните процедури в стремежа си да опростим и улесним прехода, за да не се озовем в изходна позиция след няколко години“, акцентира министър Генов.
В рамките на панела „Ролята на Черноморския регион в глобалния воден геополитически пейзаж“ министър Манол Генов заяви, че морската икономика има значителен потенциал за растеж, който обаче е неразривно свързан със съхраняването и възстановяването на морските екосистеми. И припомни, че представената в края на май Стратегия на Европейския съюз за Черноморския регион цели да адресира предизвикателствата в района чрез устойчиво развитие, екологична трансформация и по-добра регионална свързаност.
„В България се наблюдава видимо подобрение при изследванията за качеството на морските води, отчитайки и целите за устойчиво развитие. Има явна тенденция към подобрение и на химико-физичните показатели на повърхностните води. По отношение на количествените показатели за подземните води – притеснително е, защото редукцията е значима“ – това каза зам.-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов като участник в панела „Интелигентно управление на водите“, който се проведе вчера в рамките на форума.
Той припомни, че за да се осигурят балансирани водни количества, министерствата на околната среда и водите, земеделието, енергетиката и регионалното развитие всеки месец координирано определят нивата за всеки сектор.
„Едно от най-големите предизвикателства и тайнства на екологичната политика е да я превърнеш в хоризонтален принцип, който да „пронизва“ всяка човешка дейност – особено там, където антропогенният натиск е сериозен. Това всъщност е най-трудно, затова е необходимо съвместно усилие между законодателна и изпълнителна власт, научни общности, граждански организации и целия потенциал на нациите“, каза Костадинов. Според него въпреки, че България работи в съответствие с Рамковата директива за водите и представя своите планове за управление на речните басейни и на риска от наводнения в срок и с определено качество, все още „липсва интегрираното, цялостно, единно управление на водите в съответствие с Националната стратегия за управление на водите“.