21 септември. Ден като всеки друг за Веселин Димитров от малкото село Крива Бара край Козлодуй. На 29 години, младият фермер е на нивата със своя трактор, обработва семейната земя — отговорна и тежка работа, която все по-малко млади хора избират да вършат. Но за Веселин това е не просто работа, а чест.
Няколко часа по-късно този ден ще се окаже съдбовен не само за него, но и за цялото село. Пожар, тръгнал от нерегламентирано сметище, поглъща треви, дървета и се насочва към първите къщи. Стихията е неумолима, а огънят напредва с ужасяваща скорост, подгонен от силен вятър.
Един трактор срещу огнената стихия
Телефонно обаждане променя всичко. Веселин чува за пожара и нито за миг не се колебае. Оставя всичко и се втурва с трактора си към пламъците, за да помогне на доброволците и пожарникарите, които се опитват да удържат бедствието.
Целта му е една: да направи просеки, които да спрат разпространението на огъня. Това е единствената възможност да се изолира пламъкът и да се предотврати трагедията. Той влиза директно в зоната на опасност, знаейки много добре какво рискува. Но както самият Веселин казва по-късно:
„Ние сме задружно село, помагаме си всички. Нямаше как да не се отзова, при положение, че селото беше застрашено.“
Капан от огън и геройство
Но природата е безмилостна. Внезапен и силен порив на вятъра затваря огъня около него. Веселин е хванат в капан, насред пламъците. Тракторът му пламва. Без възможност за бягство с машината, той скача от нея в последния момент, спасявайки живота си. Получава изгаряния по тялото, но оцелява.
Тракторът изгаря напълно.
Машината, с която изкарва прехраната си, изчезва в пламъците, но благодарение на саможертвата му, огънят е овладян. Нито една къща не е засегната. Нито един човешки живот не е изгубен.
Цяло село – едно сърце
След като стихията е овладяна, селото не забравя. Хората знаят, че ако не беше Веселин, днес можеше да гледат изгорели домове, сълзи и трагедия. Затова жителите на Крива Бара започват кампания, за да му помогнат да събере средства за нов трактор.
Той не е просто фермер. Той е героят на селото.
В свят на безразличие — искра на надежда
Историята на Веселин Димитров ни напомня нещо изключително важно:
Героизмът не се крие в думите, а в делата.
В свят, в който често говорим за разединение, апатия и отчаяние, този млад мъж показа какво значи да си човек за другите.
Той изгуби трактора си, но спаси цялото село. Пострада физически, но подари безопасност.
Постави общността над себе си, без да търси благодарности, без да чака покани.
Последната дума
„Не се замислих. Нямаше време за мислене. Селото гореше.“
— Веселин Димитров
{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
What people say… Leave your rating
Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score
Be the first to leave a review.
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}
Show more Leave your rating 