Монографията представя съвременен научен синтез на природногеографските, социално-икономическите и геоекологичните характеристики на България и е резултат от съвместната работа на водещи български учени
Монографията „География на България“, разработена в два тома – Том 1 „Физическа география. Геоинформационни технологии“ и Том 2 „Икономическа и социална география. Регионална география“, беше представена в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН.
Монографията „География на България” е фундаментален научен труд с национално значение. Двата тома включват осемнадесет раздела, обхващащи всички съвременни измерения на географското знание. „География на България” определя, аргументира и защитава българското национално пространство и идентичност или, както основоположникът на географската наука в България акад. Анастас Иширков я определя, „Българското землище”. 
Официалното представяне в БАН откри директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН чл.-кор. Николай Милошев и отбеляза, че е подготвена нова, актуализирана към днешните реалности география на България. Този колективен труд е резултат от професионалния опит и познания на общо 164 автори, каза чл.-кор. Милошев и представи причините, които са мотивирали създаването й. Проф. Георги Железов и проф. Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН представиха изданието.
Като знаменателно и много важно събитие както за всички, които работят в областта на науките за земята, така и за цялата научна общност определи председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева представянето на изданието. „Нямам съмнение, че този труд ще бъде прелистен от редица представители на обществеността, които не се занимават научно с география – това е предмет, от които се интересуват всички“, каза тя.
Зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов също отправи приветствие като заяви, че „днес е празник за Академията, защото представяме двутомното издание“ и информира, че „подобно съчинение не е издавано и осъвременявано от четвърт век“. „Настоящето землеописание на България се появява като чутовен научен успех на фона на криза в политиката, културата и духовността сякаш, за да покаже, че други са ценностите, към които трябва да се придържаме‘, посочи той.
Настъпилите промени през последните двадесет години в развитието на географската наука и в съответствие с новите международни, регионални и национални геополитически реалности определиха обективната нужда от разработването на нов монографичен труд „География на България”. Новите раздели са „Геоложко, геофизично и палеогеографско развитие“, „Черно море и Български сектор на Черно море“, „Ландшафтно разнообразие“, „Екосистемни услуги“, „Природозащитна дейност“, „Геоинформационни технологии“ и „Опасни природни процеси и явления“. Във всички други раздели са представени, наред с класическите знания, и новите утвърдени достижения в съответната област. Съществен акцент се поставя на приложението на геоинформационните технология като техните възможности са развити във всички раздели на монографията.
Представени са нови факти и анализи, разработени в раздели Развитие на география в България и българските земи; Релеф (глациални, периглациални и карстови морфосклуптури); Климат (парниковите газове и аерозолите в атмосфератакато фактори на климата в България, градско замърсяване и влияние на атмосферното замърсяване върху качеството на живот); Води (влажни зони); Биогеография. Флора и растителност (биогеографски регионализации на България, динамика и развитие на флората и растителността на България в геоисторически аспекти и използване на флората и растителността като природен капитал), Биогеография; Фауна и животински свят (зоогеографско райониране на България и фаунистичното разнообразие на България като част част от природния капитал на страната; Почви (заплахи за почвите в България, почвен мониторинг в България и използване на геофизичните магнитни методи при класификация на почвите и оценка на степента на антропогенното им замърсяване), Население и селища (съвременно състояние и тенденции), Стопанство (анализ по стопански сектори), Административно-териториално устройство. Регионално развитие и регионализация (анализ на райони по NUTS 2).
В монографията са включени научни знания от широк кръг области в сферата на науките за Земята и обществото – геофизика, сеизмология, геология, геодезия, океанология, почвознание, екология, зоология, ботаника, демография, икономика. „В процеса на работа монографията „География на България“ се разви като платформа за интензивно сътрудничеството с други институти в Българската академия на науките, Селскостопанската академия, университети, административни и бизнес организации в България “, посочиха авторите.