На 11 февруари в офиса на Националното сдружение на общините в Република България се проведе непланирана, но ползотворна работна среща между екипа на НСОРБ и Управителния съвет на Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България (НСККРБ). Разговорът бе иницииран в контекста на внесения за разглеждане в парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), предложен от група народни представители. По време на срещата се обсъдиха конкретни казуси по линията „община – кметство“. Участниците ясно завиха нуждата от изработване на модел на взаимодействие, който изисква както защита на принципите на местното самоуправление, така и търсене на работещи, прагматични решения в интерес на гражданите.
От страна на НСОРБ участие взеха изпълнителният директор и нейният заместник – Силвия Георгиева и Теодора Дачева, Даниела Ушатова – ръководител екип „Местни политики и финанси“, Пламен Петров – юрисконсулт, Юлияна Колева – ст. експерт „Членски състав и представителство“ и Мария Иванова – координатор проекти.
НСККРБ се представляваше от председателя на УС и кмет на кметство Обзор Христо Янев, Десислава Терзиева, кмет на кметство Марково, Николай Марков, кмет на кметство Китен, Антон Кръстев, кмет на кметство Леденик, Самуил Попов, кмет на кметство Бистрица, Росен Деспов, кмет на кметство Черноморец, и инж. Никола Гостев, кмет на кметство Долно Камарци.
Още в началото бе припомнено, че НСОРБ вече е депозирало официално отрицателно становище по законопроекта, изготвено след допитване до членовете на Сдружението. Позицията на организацията по текстовете е последователна и аргументирана, стъпваща върху конституционната рамка на местното самоуправление и върху дългогодишната практика на общините. Според НСОРБ предложеният ЗИД на ЗМСМА противоречи на Конституцията, не е достатъчно мотивиран и съдържа съществени правно-технически пропуски, които биха могли да доведат до правна несигурност и до затруднения в работата на общинските органи. В становището се казва, че част от текстовете преповтарят или препращат към вече действащи и пряко приложими норми, без да допринасят за усъвършенстване на правната уредба, а по-скоро създават усещане за нормативна инфлация. Споревд НСОРБ законопроектът не решава доказани практически проблеми, но създава предпоставки за административни затруднения, конфликти и ограничаване на самостоятелността на общините, поради което не следва да бъде подкрепен в предложения му вид.
*]:pointer-events-auto scroll-mt-(–header-height)” dir=”auto” tabindex=”-1″ data-turn-id=”099b7a27-5afb-4e87-ad35-1818a1a2f1d4″ data-testid=”conversation-turn-7″ data-scroll-anchor=”false” data-turn=”user”> *]:pointer-events-auto scroll-mt-[calc(var(–header-height)+min(200px,max(70px,20svh)))]” dir=”auto” tabindex=”-1″ data-turn-id=”a22761a8-bf79-474a-9a5f-3834ea43e8ff” data-testid=”conversation-turn-8″ data-scroll-anchor=”true” data-turn=”assistant”>
В хода на дискусията изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева постави акцент върху необходимостта законодателните изменения да се извършват с висока степен на правна прецизност и институционална отговорност. По думите ѝ всяка намеса в ЗМСМА трябва да бъде внимателно аргументирана, да произтича от реално установени проблеми и да стъпва както върху конституционните принципи на местното самоуправление, така и върху задълбочено познаване на административно-териториалното устройство на страната и вътрешната структура на общината. В по-широк план Георгиева отбеляза, че устойчивостта на държавността на местно ниво се крепи на усилията на близо 4 000 избрани кметове – 265 на общини и над 3 100 на малки населени места, към които следва да се добавят и около 1 900 кметски наместници. Именно поради тази мащабност и чувствителност на системата, подчерта тя, всяка законодателна промяна трябва да бъде премерена, поетапна и основана на консенсус. „Всяка промяна в законодателството трябва да се прави по малко“, заяви Георгиева, като декларира готовност НСОРБ да обсъди конкретни предложения на НСККРБ и, при наличие на обща визия, инициативите да бъдат формулирани и отстоявани съвместно.
От името на НСККРБ председателят на организацията и кмет на кметство Обзор Христо Янев призова за прагматичност и партньорство, с фокус върху реалните проблеми по места. „Радвам се, че на тази първа среща с Вас можем да поставим основите на конструктивен диалог, защото предизвикателствата ни са общи.“, каза още той.
В изказванията на кметовете на кметства отчетливо се открои темата за разминаването между високите обществени очаквания към тях и ограничения инструментариум, с който разполагат – дисбаланс, който според тях следва да бъде адресиран както на управленско, така и на законодателно ниво.
Николай Марков, кмет на кметство Китен, илюстрира проблема с конкретен пример от практиката. Той подчерта, че Китен има реален потенциал за финансова самостоятелност благодарение на активния туристически сезон и интереса както от български, така и от чуждестранни посетители. Въпреки това, когато възникнат казуси с външни институции или изпълнители, „кметът на кметството и кметът на общината се пекат на един огън“ – отговорността е споделена, но реакцията често е затруднена. Марков описа случаи, в които на територията на малко населено място се реализира инфраструктурен проект, изпълнителят приключва обекта и си тръгва, а след месеци започват дефекти. „Кой го отнася накрая? Човекът на терен“, заяви той и добави, че кметовете на кметства не настояват да участват в избора на изпълнители, но очакват да имат по-ясни контролни функции при реализирането на проекти на тяхна територия – така че отговорността и възможността за въздействие да вървят ръка за ръка.
Десислава Терзиева, кмет на кметство Марково и зам.-председател на Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление на НСОРБ, постави акцент върху демографския и социален аспект, напомняйки, че близо една четвърт от населението на страната живее в малки населени места.
„Всеки от нас отговаря пред своите съграждани“, заяви Терзиева, като подчерта, че в условията на ограничено присъствие на държавата по места именно кметовете – както на общини, така и на кметства – се превръщат в най-разпознаваемото лице на публичната власт. Хората се обръщат към тях за всичко – от ежедневни битови казуси до сериозни инфраструктурни проблеми. Тя посочи като пример практиката на ВиК и електроразпределителните дружества, които извършват изкопни дейности и след това оставят след себе си компрометирана инфраструктура.
„В един момент сме виновни за всичко, но нямаме правомощия за противодействие“, обобщи тя, подчертавайки, че размиването на отговорността и липсата на ефективни инструменти за въздействие пречат на адекватната реакция пред гражданите.
Юристът на НСККРБ Марин Божков се спря върху становището на НСОРБ, като изрази мнение, че системата на комуникация между кметовете на малките населени места, общинските съвети и кметовете на общини „не просто не работи, тя създава възможности за злоупотреби“.
В този контекст от страна на НСОРБ бе поставен въпросът дали проблемите действително могат да бъдат решени единствено чрез подобряване на вътрешната комуникация, или е необходима по-ясна нормативна рамка. Силвия Георгиева отбеляза, че част от изтъкнатите затруднения касаят именно вътрешните отношения в рамките на общината и че законодателните промени не бива да се използват като универсално средство за разрешаване на организационни дефицити. Тя увери присъстващите, че НСОРБ е наясно с реалностите във всяко населено място и полага усилия за системни подобрения, включително в областта на общинските финанси.
По време на дискусията бе засегната темата за бюджетите на малките населени места. Представителите на НСККРБ акцентираха върху необходимостта от по-голяма отчетност и ясна обосновка при формирането на годишните бюджети за кметствата. Даниела Ушатова от НСОРБ информира, че и самите общини са поставени в сходна ситуация на ограничени ресурси и от години настояват за промени в Закона за публичните финанси, за да се осигури по-справедливо и предвидимо финансиране.
Антон Кръстев, кмет на кметство Леденик, даде пример с формулата за разпределение на средствата в Община Велико Търново. Тя не е съвършена, заяви той, но е резултат от продължителни разговори и търсене на баланс. „Ние трябва да обясним на съгражданите си къде и как отиват парите им“, подчерта Кръстев, акцентирайки върху необходимостта от прозрачност и диалог с местната общност.
В този контекст Силвия Георгиева представи и по-широката финансова амбиция на НСОРБ, насочена към укрепване на приходната база на общините без допълнително данъчно натоварване за гражданите чрез повишаване на ставките. Тя заяви, че Сдружението води последователни разговори с централната власт за необходимостта от актуализация на данъчните оценки на недвижимите имоти. По думите ѝ, ако тези оценки бъдат приведени в съответствие с реалните пазарни стойности, „приходите от данък сгради и данък при сделки ще се повишат автоматично, без да се налага общинските съвети да вземат непопулярни решения за вдигане на ставките“.
Коментирана бе и стратегическата задача за осигуряване на по-голяма финансова автономност на общините чрез преотстъпване на 2% от данъка върху доходите на физическите лица в полза на местните бюджети – мярка, която според НСОРБ би осигурила по-справедлива връзка между икономическата активност на територията и ресурсите за нейното развитие.
В заключение срещата очерта общата воля за сътрудничество между НСОРБ и НСККРБ. Участниците се обединиха около идеята, че бъдещите инициативи следва да се разработват съвместно, като диалогът между всички нива на местната власт остава ключът към устойчивото развитие на малките населени места и на страната като цяло.