НСОРБ, МЗХ и ДФЗ обсъдиха предстоящия трети прием по интервенция „Инвестиции в основни услуги и дребна по мащаб инфраструктура в селските райони“ от СП

Общините винаги са били надежден партньор в изпълнението на политиката за развитие на селските райони.

По първия прием по интервенцията „Инвестиции в основни услуги и дребна по мащаб инфраструктура в селските райони“ от Стратегическия план (СП) за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. са подадени 585 проекта на 182 общини за 735 млн. лв. По втория, който приключи в началото на м. юли, депозирани са 117 проекта от 61 общини на обща стойност над 123 млн. лв. От общият бюджет на интервенцията от 978 млн. лв. за усвояване на предстоящия трети прием остават близо 120 млн. лв. От всички 215 допустими общини, едва 14 не са подали проектни предложения или подадените са под 50% от разполагаемия им бюджет по изтеклите приеми. Това стана ясно по време на работна среща между членове на ръководството на НСОРБ, заместник-министъра на земеделието и храните и ръководител на Управляващия орган (УО) д-р Лозана Василева, както и изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция Ива Иванова.

„НСОРБ за нас е важен партньор – както по прилагането на Стратегическия план, така и по прилагане на политиката за развитие на селските райони“, заяви заместник-министър Василева и информира, че МЗХ планира стартиране на трети прием по интервенцията, в рамките на който общините, които не са подали нито едно проектно предложения, ще имат шанс да кандидатстват за финансиране.

 

Целта на интервенция „Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони” е да се насърчи социалното приобщаване и да се подобри качеството на живот в селските райони чрез подобряване на транспортната свързаност между населените места, повишаване на енергийна ефективност на обществените сгради и модернизация на водопроводната и уличната мрежа.

За целите на подготовката на третия прием, заложен тази есен според индикативната годишна програма на СП, НСОРБ проведе допитване до общините, които не са подали проектни предложения по първите два приема или са с подадени проектни предложения под 50% от разполагаемия им бюджет.

Проучването сочи, че общините са в процес на работно проектиране, като в една част то е приключено и текат съгласуванията с комуналните дружества. Декларира се, че към средата на м. октомври ще има пълна документална готовност за подаване на проектите към ДФЗ в рамките на третия прием. УО и ДФЗ се съгласиха с предложението за изместване с месец на приема в периода октомври 2025 г.  – януари 2026 г. Практиката от първите два приема показва, че осигуряването на по-дълъг прием/технологично време за подготовка води до по-качествени проектни предложения.

Консенсус бе постигнат и за насрочване на 4-ти прием по интервенция във втората половина на 2026 г. с цел пълно усвояване на гарантираните бюджети след като станат ясни резултатите от договорирането на проектите, подадени по трите приема през настоящата година.

Проведе се интензивна дискусия относно възможността общините да обявяват обществените поръчки за възлагане на проектните дейности под условие (преди сключване на договора за БФП с ДФЗ). Болшинството кандидати се въздържат от тази опция понастоящем и представителите на местните власти изразяват резонно притеснение, че обявяването на поръчки под условие е рисково от една страна по линия на непрестанните проверки на контролните органи, а от друга поради хипотезата, че в края на 2025 г. ще са сключили договори с неосигурено финансиране, особено ако редукциите в заявената субсидия са значими и може да доведат до отказ от страна на избраните изпълнители.

Представителите на УО и ДФЗ разбират общинските аргументи и на този етап най-доброто решение за ускоряване на изпълнението на интервенцията е скоростното договориране на проектите. В тази връзка, изпълнителният директор на ДФЗ посочи, че предстои договориране на близо 200 проекта по първия прием – т.е. тези, по които след изпратените искания за допълнителна информация и получените отговори, има пълна документална окомплектованост в съответствие с условията за кандидатстване.

Бенефициентите по тези проекти следва да пристъпят своевременно към подготовката и обявяването на обществените поръчки за възлагане на одобрените дейности. УО и ДФЗ призовават екипите по управление на проектите да се запознаят подробно с анализа на Разплащателната агенция на най-често допусканите грешки от възложителите по ЗОП и на изменените процедури за контрол на възлагането на поръчките по ЗОП от страна на ДЗФ. Напомня се отпадането на предварителната проверка. Анализът на грешките и Процедурата за контрол на ДФЗ са на адрес: https://dfz.bg/bg/searchall?q=%D0%97%D0%9E%D0%9F  и ТУК.

В рамките на срещата се обсъди и приключилия през м. юни прием за финансиране на стратегии за местно развитие по подхода ВОМР. Подадени са 116 предложения, включващи 227 общини, на обща стойност от 170 млн. лв. Бюджет по СП има за около 100 стратегии на МИГ. В момента приключват посещенията на място във връзка с проверките за допустимост и в близките дни кандидатите ще получат писма за предоставяне на допълнителна информация. Амбициозната цел на УО е договорирането на стратегиите да приключи до средата на октомври, т.г.

Местните власти отбелязваха, че УО на СП със закъснение е пристъпил към проверката за административна допустимост, както и че договарянето на проектите, подадени по стратегиите от миналия програмен период, все още не е приключило.

  

Представителите на общините настояха за удължаване на срока за приключване на проектите от стария програмен период – 15 септември 2025г., с поне месец. Представителите на УО и ДФЗ контрираха, че този срок е заложен „императивно“ в одобрената от ЕК програма и добавиха, че компромис може единствено да бъде допуснат по отношение на инфраструктурните проекти по подмярка 7.2, при които срокът заявките за окончателно плащане да се отложи до края на септември. 

В рамките на работната среща заместник-министър Василева информира представителите и ръководството на НСОРБ, че въвеждането на единната европейска валута в България от 1 януари 2026 г. няма да се отрази по никакъв начин на финансовия ресурс, който е на разположение на общините, както и върху размера на определените им гарантирани бюджети в рамките на Стратегическия план.

Тя поясни, че до 31 декември 2025 г. всички договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с кандидати общини ще бъдат сключвани в двете валути – лева и евро, а след 1 януари 2026 г. няма да се налага тяхното изменение и сключване на анекси специално заради превалутиране.

„Въвеждането на еврото няма да засяга и действието на съществуващите договори с позовавания на лева или с препратки към лева, както и сроковете и задълженията по тях. След приемането на единната валута, няма да се налага изменение на вече сключени административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, заради превалутиране на размера на договорите и на стойността на инвестициите“, обобщи заместник-министър Василева.

От страна на НСОРБ участие в срещата взеха д-р Мадлена Бояджиева – член на УС на НСОРБ и кмет на Община Тетевен, Васко Стоилков – член на КС на НСОРБ и  кмет на община Сливница, Григор Даулов – кмет на община Чавдар, Найден Найденов – кмет на община Ябланица, Светла Дончева и Иван Станчев – зам.-кметове на община Чирпан, Боряна Найденова, директор на Дирекция „УТУС-ПП“, и Парашкева Генчева, гл. експерт „ПП и ОП“  в  община Правец, Виктор Стоянов, д-р в дирекция „Обща администрация, Емилия Иванова-заместник-кмет на община Родопи, и членове от екипа на общината –  Иванка Петкова, Гергана Попова, Диана Димитрова, Златомир Дьовленски, Назифе Селяйдин Ибрям –  юрисконсулт в община Николаево, Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ и членове от екипа на Сдружението.

/ИИ/ /СП/

Наши спонсори са:

Български трактори на добри цени при изключително качество