На тържественото събитие, посветено на 145 години от създаването на Сметната палата и 30 години от нейното възстановяване, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България Силвия Георгиева отправи официални поздравления от името на Управителния съвет и екипа на НСОРБ.
През годините институцията се е наложила като надежден партньор и гарант за защитата на обществения интерес. Сметната палата успешно внедрява съвременни подходи, модерни одитни инструменти и високи професионални стандарти представляващи ключов принос към развитието на публичния сектор и укрепването на доверието в държавните институции.
НСОРБ благодари за поканата да бъде част от този значим юбилей и подчерта готовността си да продължи конструктивното сътрудничество със Сметната палата в подкрепа на ефективното управление на публичните ресурси и устойчивото развитие на местното самоуправление.
Сметната палата на Република България отбеляза своята годишнина с национална конференция, посветена на една от най-значимите теми за бъдещето на публичния сектор – „Изкуственият интелект (ИИ) и ИТ одитът в защита на публичните ресурси“. Събитието събра водещи представители на държавните институции, изпълнителната власт, европейските одитни структури, бизнеса и научните среди.
Председателят на Сметната палата Димитър Главчев откри конференцията, като подчерта, че институцията е създадена с идеята да бъде независим гарант за разходването на публичните средства. Той акцентира върху предстоящите предизвикателства, включително интегрирането на изкуствения интелект в одитния процес и увери, че служителите са напълно подготвени да посрещнат новите изисквания пред страната, включително и във връзка с първия бюджет в евро.
Министър-председателят Росен Желязков отправи поздравление, в което подчерта, че „Сметната палата е от онези институции, които формират моралната сила на държавата.“. Той отбеляза, че ИИ не може да замени човешкия интелект, но може да го надгради чрез автоматизиране на рутинните задачи и предоставяне на повече пространство за аналитична работа. Желязков изтъкна стратегическото значение на INSAIT – „институт, с който България може да се гордее“ – и обяви, че страната ще бъде домакин на една от шестте европейски фабрики за ИИ.
В първия панел „Изграждане на AI капацитет в полза на доброто управление“ започна с представяне на социологическо проучване на център „Тренд“ представено от социолога Евелина Славчева. То показа, че гражданите очакват от Сметната палата гаранции, че публичните средства се използват правилно, като особено внимание се обръща на контрола върху общините.
Според 42% от анкетираните, Сметната палата контролира най-вече общините и държавния бюджет като за 44% от тях институцията трябва да извършва повече одити в сферата на местното развитие и управлението на общинските средства. Над половината граждани (58%) очакват гаранции, че не се злоупотребява с парите им, а 52% смятат, че трябва да се налагат по-сериозни санкции при нарушения.
В проучването се отчита и висок интерес към внедряването на изкуствен интелект в одитите, близо една трета от респондентите смятат, че ИИ ще подпомага работата на одиторите, като ускорява и повишава ефективността на проверките, докато само 6% вярват, че ИИ може да замени човешкия фактор. Най-голямото очакване от обществото е Сметната палата да използва новите технологии за автоматичен анализ на големи обеми данни, засичане на нередности и рискове в реално време, както и за повишаване на прозрачността и качеството на отчетите.
Проучването подчертава, че гражданите очакват институцията не само да контролира държавните министерства и политики, но и да гарантира ефективност и прозрачност в управлението на местните бюджети, инфраструктурата и социалните програми на общините.
„България трябва да има амбицията да е доставчик на услуги с висока добавена стойност с изкуствен интелект (ИИ), а не да е техен ползвател.“, каза Томислав Дончев, вицепремиер и министър на иновациите и растежа.
Той представи концепцията за „фабрика за ИИ“ и усилията за изграждане на капацитет в държавата, като подчерта, че промяната е неизбежна. В сегашната ситуация на навлизане на изкуствения интелект като технология, която ще промени из основи човешките общества и отношения, вицепремиерът Дончев представи два възможни модела на поведение. Първият е да се саботира прогресът, а вторият да се побърза с внедряването. Според вицепремиера освен от запазен човешки капитал в страната, България се нуждае и от инфраструктура. Тук той изтъкна значението на ИНСАЙТ (INSAIT) и изграждащата се фабрика за ИИ на територията на София Тех Парк “BRAIN ++”.
Инж. Борислав Петров, изпълнителен директор на INSAIT, добави: „Проектът ОДИС – интелигентен AI асистент за одит на обществени поръчки – доказва, че има естествена връзка между изкуствения интелект и одита, тъй като и двата процеса включват анализ, откриване на данни, прогнозиране и оценка на риска.“
Той подчерта, че INSAIT е създаден по модел на Кембридж и е привлякъл значителни инвестиции за близо 45 млн. лв и партньорства с международни институти, и че „фабриката“ за ИИ ще подсили инфраструктурата в България.
„Изкуственият интелект е възможност да засилим прозрачността и доверието на гражданите в управлението на публичните ресурси.“, акцентира Илиана Иванова, член на Европейската сметна палата и акцентира, че човешката експертиза остава незаменима.
Силвия Пенева от Делойт България заяви, че ИИ може да проверява документи и транзакции в реално време, да открива аномалии и да подпомага.
„Сметната палата винаги е била гарант за доверието в управлението на публичните средства“, посочи Пенева и подчерта, че прогнозирането на рискове, което не отменя ролята на одиторите.
Министърът на електронното управление Валентин Мундров добави: „България има потенциала, експертизата и визията да бъде пример за модерна, сигурна и прозрачна дигитална държава“, като подчерта нуждата от защита на данните, с които работи ИИ, и от партньорство между държавата и частния сектор.
Във втория панел „Иновативни технологии и киберсигурност“ Доброслав Димитров, председател на БРАИТ подчерта, че мощността на ИИ се удвоява на всеки 5,7 месеца и институциите трябва да са подготвени за бързи промени в технологичната среда.
Цветана Матева, главен експерт в Сметната палата, демонстрира и представи проект ОДИС – AI асистент, който автоматично извлича данни, проверява нормативни версии и подпомага одиторите чрез алгоритми, обучени върху практиката на институцията. Основни характеристики на ОДИС е при даден уникален номер, ОДИС автоматично се свързва с ЦАИС и извлича наличната информация за проверяваната обществена поръчка – общи данни, основни параметри и прикачените към процедурата документи. ОДИС се свързва автоматично с LexBG – проверява версиите на 30П и ППЗОП, които са били в сила по времето на обявяването на обществената поръчка. Дава индикация дали контролния лист отразява правилната версия и индикация за липсваща или непълна информация.
Трудности при одита в публичния сектор са големият обем на сложни данни, липсата на добре обучени кадри и недостатъчния бюджет. Тя обобщи, че на световно ниво ИИ има 1 млрд. потребители, което показва неговата мощ и актуалност.
Алвар Нууакас, председател на Работната група по IT на EUROSAI или Сметната палата на Естония, изложи глобалната картина, над 80% от фишинг кампаниите вече са подпомагани от ИИ, публичната администрация е сред най-често атакуваните сектори, а директива NIS2 води до нови стандарти за киберсигурност в ЕС. Той даде пример от Естония, където само за 2024 г. са се случили общо 6515 инциденти с последици при кибератаки и пробив в сигурността на данните. Та изтичат близо 700 хиляди здравни досиета.
Дафина Димитрова от ИНТОСАЙ подчерта: „Предизвикателството към върховните одитни институции няма да бъде само да използват ИИ, а да одитират прилагането му, да гарантират достоверността на данните, моделите и тяхното приложение“, като посочи, че дигиталната трансформация изисква значителни инвестиции в хора, технологии и нови модели на работа.
На края доц. д-р Агата Манолова, декан на Факултета по телекомуникации в ТУ-София, насочи вниманието към нуждата от киберзащита и оценката на сигурността и надеждността на AI и биометрични системи в цифровата администрация.
Конференцията показа, че Сметната палата върви уверено към модернизиране на одитните практики и интеграцията на изкуствения интелект като инструмент за по-висока ефективност, прозрачност и защита на публичните ресурси, а съвместните усилия между държавните институции, европейските партньори, академичните среди и технологичния сектор поставят основата на съвременен и устойчив модел на публичен контрол в България.
/ЙБ/