png.png)
Кризата с водата е поредният горчив пример как разпокъсаните отговорности между множество институции рефлектират най-вече върху общините и гражданите. Това информира в ефира на „Добро утро, Европа“ Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Р България (НСОРБ). В изказването по темата за безводието в страната и как местните власти се справят с кризата се включи и д-р Мадлена Бояджиева, член на УС на НСОРБ и кмет на община Тетевен.
По време на интервюто представителите на НСОРБ заявиха още, че общините полагат системни усилия от години да обновяват изключително амортизираната вътрешна водопроводна инфраструктура. Това е трудно не само заради липсата на финансиране, но и поради разхвърляните отговорности между министерства, общини и няколко държавни агенции. Резултатът е колективна безотговорност, която води до критичните ситуации в северната част на страната.
Ситуацията в град Тетевен е сериозна, информира д-р Бояджиева. По думите ѝ, най-засегнато е село Глогово, където хората имат вода едва по три часа на денонощие, а в Тетевен – между 12 и 15 часа на денонощие.
„Режимът за града е в следобедните и нощните часове. Има обаче квартали, които изобщо нямат вода и там заедно с ВиК сме организирали водоноски, резервоари и т.н.“, отбеляза кметът.
Според нея малките общини в България трудно биха се справили сами с рехабилитация на амортизираната водопреносна мрежа. Тя апелира за подкрепа от страна на държавата.
“НСОРБ е заявило своето предложение за създаване на Фонд за финансиране на ВиК проекти, който да подпомогне общините на сериозен воден режим – които нямат връзка с язовир и имат повърхностно водохващане. Местните бюджети са недостатъчни за рехабилитация на цялостната мрежа. Общинската инвестиционна програма е добър механизъм и стъпка за финансиране на базисна инфраструктура, но тя не може да реши целия проблем”, заяви кметът на Тетевен.
„В краткосрочен план подмяната на вътрешната водопроводна мрежа трябва да върви паралелно с ремонта на големите довеждащи водопроводи. Кметът може да рехабилитира само инфраструктурата, която е в рамките на населеното място. Трябва да работим заедно с държавата, много координирано с държавните ВиК дружества, за да се рехабилитират едновременно и довеждащите водопроводи, да се търсят нови водоизточници, заедно с вътрешната водопроводна инфраструктура“, коментира Силвия Георгиева.
В средносрочен аспект, освен търсенето на нови водоизточници, следва да се направи и почистване и рехабилитация на санитарно-охранителните зони.
В дългосрочен план пък трябва да се мисли за комплексно управление на водните ресурси на България, което да бъде доверено в ръцете на професионалисти, отбеляза още директорът на Националното сдружение на общините в България.
“Важно е да се избегне политичитеския елемент и спекулирането с управлението на водите – дейността следва да се довери на професионалисти, както и да се обърнем към академичната общност, за да могат да се вземат адекватни, добре аргументирани и професионално обосновани решения в тази изключително важна сфера, касаеща националната сигурност на държавата”, заяви Силвия Георгиева.
“Когато работим в режим на спешност не се взимат прагматични и икономически обосновани решения. Общините са собственици на ВиК инфраструктурата, но са длъжни да я предадат за управление на съответния ВиК оператор на областно ниво. Той събира приходите от нея, би следвало да инвестира в нейната рехабилитация. Поддръжката й е практически невъзможна с парите от данъци, необходими са целеви средства”, каза още тя.
Трябва да има координационен механизъм. Няма устойивост и дългосрочна визия за управлението на водите в населените места. Общините са само част от големия пъзел, който следва да бъде менажиран централно и професионално, заключиха представителите на ръководството на НСОРБ.
Вижте цялото изказване:
/ИИ/