На 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Първата успешна крачка към осъществяването на националния идеал идва само седем години след подписването на Берлинския мирен договор от 1878 г., който разделя българските земи и създава препятствия пред тяхното политическо и икономическо развитие. Разкъсването на териториите, населени с българи, ражда общонародния въпрос и предизвиква масови протести на населението, което ясно и непоколебимо заявява желанието си за единение.
Делото на Съединението е организирано и осъществено от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), оглавен от Захарий Стоянов. Княз Александър І застава с ентусиазъм начело на акцията, подкрепен и от българското правителство, и уверено се обявява за „Княз на Северна и Южна България“. Впоследствие категоричната победа на младата българска армия срещу сърбите в Сръбско-българската война правят връщането на статуквото невъзможно. Съединението е защитено и на бойното поле.
В санкционирането на пловдивския акт българската държава разчита на подкрепата на някоя от Великите сили, подписали Берлинския договор. Разграничаването на Русия от случилото се и изненадващата поддръжка, дошла от Великобритания, дават увереност на българите да следват активно начертаната дипломатическа линия по самостоятелни държавни стъпки в защита на обединението. Съединението е и времето, в което се ражда модерната българска дипломация. Нейните първи представители израстват в динамичните дни на отстояване на общобългарския въпрос.
Съединението остава в българската история като блестящ пример за тържеството на една справедлива кауза, извоювана самостоятелно, с обединените сили на княза, правителството, армията, дипломатите и народа.
Ръководството на Българската академия на науките се гордее с юбилея, който честваме на 6-ти септември като го отбелязва по своя начин: с конференции, лекции и книги. Пожелаваме на всички българи да помнят устрема на народа ни към единение и независимост, да се гордеят с българската си кръв и да продължат да се стремят към прогреса, свободата, обединението на нацията и знанието!
Българи, не забравяйте, че 140 години са много в рамките на живота на личността, но плашещо кратък исторически период, който ни задължава да сме бдителни, задружни и отговорни към делата на предците си. Честит празник и бъдете българи!