В началото на един от най-важните и актуални като тема форуми „Мерки и решения за забавяне на климатичните промени: как да спасим водата?“, проведен в рамките на Годишната среща на местните власти, председателят на УС на НСОРБ, кмет на община Велико Търново инж. Даниел Панов очерта загрижеността, но и подчерта надеждата, с която започва дискусията. Председателят на УС представи стратегическия поглед върху изменението на климата и безводието в страната под формата на „местната диагноза“.
„Липсват устойчиви решения, липсва координация, липсва дългосрочна визия. И най-вече – липсва доверие, че проблемът ще бъде решен не „на парче“, а стратегически. В контекста на климатичните промени, демографските предизвикателства и икономическите трансформации, водата се превръща не просто в ресурс. Тя вече е стратегически фактор за устойчивостта на нашите общини, за здравето на хората, за икономиката и за доверието в институциите.“ отбеляза той.
Трябва да се засили информираността на населението за неотложния характер на свързваните с водите предизвикателства, каза Даниел Панов и допълни, че иновациите от страна на бизнеса са също много важни. Повторното използване на водата, интелигентни системи, зелени технологии, недостигът на квалифицирани специалисти във водния сектор също трябва да бъдат отбелязани. Той обърна внимание и върху ролята на научната общност не само като източник на експертиза, но и като партньори за изграждане на капацитет. Необходимо е по-тясна връзка между научните изследване и практическите управления, чрез съвместни проекти, стажантски програми, трансфери на технологии, допълни Даниел Панов.
„ВиК мрежата в страната е остаряла, над 60% от нея е изградена през 60-те и 70-те – т.е. над 40 години експлоатация. Загубите на вода надхвърлят 50% в някои региони, а на места достигат 90%. Общините са изправени пред ограничен достъп до финансиране, сложни процедури и липса на проектна готовност. Това създава порочен кръг – без проекти няма финансиране, без финансиране няма проекти.“ каза още кметът на Велико Търново. В изказването си, като председател на УС на НСОРБ, той заяви, че Сдружението не само поставя темата за безводието на дневен ред, но и работи ежедневно за реални решения. “Нашите усилия са насочени към законодателни промени, които да гарантират правото на общините да управляват самостоятелно водната инфраструктура, когато това е ефективно и устойчиво, активен диалог с държавата за ускоряване на инвестициите с национални и европейски средства, създаване на национална програма за справяне с безводието, съобразена с регионалните различия.
„Трябва да спрем да разчитаме само на помощ отвън, което временно „спасява положението“, но отлага решаването на проблема.“ призова той. Данил Панов говори и за недостига на квалифицирани специалисти във водния сектор. Обърна внимание и на промяна в бизнес модела.
Даниел Панов сподели, че очаква във форума да бъдат споделени интересни примери и практики, които вече работят. „Някъде са направени дори и чудеса.“ допълни той.
В дискусията, проведена на 13 октомври, модератор бе Мадлена Бояджиева-Ничева, член на УС на НСОРБ и кмет на община Тетевен. Кметът на Тетевен подчерта, че темата продължава да стои сред актуалните предизвикателства и засяга все повече хора, които нямат достъп до питейна вода за ежедневните си нужди, въпреки че плащат своите данъци и сметки. Засяга и икономиката и интензивните на води производства и не на последно място земеделието.
„Изключително трудно е да обясниш на хората, че в България където водният ресурс като цяло не е оскъден, се налага дадени населени места бъдат на режим или по-лошо – да нямат никакъв достъп до питейна вода.“ сподели Мадлена Бояджиева-Ничева и пожела с активизирането на работата в държавата в тази сфера, дискусията да има положителен отзвук за конкретни решения и планирани средносрочни и дългосрочни развития за сектора.
В дискусионния панел участваха Донка Михайлова, заместник-председател на УС на НСОРБ, кмет на община Троян, Ангел Джоргов, кмет на община Самоков, Младен Шишков, председател на Комисията по околна среда и води, председател на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната, НС, доц. д-р инж. Петър Филков, декан на Хидротехнически факултет, Университет по архитектура, строителство и геодезия, Иван Иванов, председател на сдружение „Българска асоциация по водите“.
Около 160 000 души в страната към момента са засегнати от безводието, каза Младен Шишков, председател на Комисията по околната среда и водите в Народното събрание и председател на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната, което е 2,5 % от българското население по официални данни от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В световен мащаб, по данни на ООН, около 3,2 млрд. души страдат от безводие, добави той. Той сподели, че не казва това за успокоение, а за да си даваме ясна сметка какви са мащабите на кризата. Младен Шишков каза, че трябва да положим максимални усилия нито един човек в страна да не страда от безводие, защото има предпоставки за това. По думите му в страната има достатъчно вода, но тя просто трябва да се управлява правилно.
Според него една от основните причини за този проблем е фрагментацията – на нормативната уредба, на собствеността, на управлението, на отговорността. В момента това е основната причина в България да бъде в този списък от страните, които страдат от безводие, коментира още депутатът. По думите му това е наследен проблем, който нараства през годините.
Шишков посочи, че друг фактор са климатичните промени. „Климатичните промени са факт и ние сме задължени да се адаптираме към тях в най-кратки срокове, заяви народният представител.“ допълни той.
Народният представител сподели повечето идентифицирани проблеми, свързани с безводието и управлението на водите. Един от тях е остарялата мрежа. Друг проблем, който той изтъкна, са намалените дебити на водоизточниците. Естествено, имаме проблеми и с управлението, заяви още той и добави, че голяма част от ВиК дружествата имат административни проблеми. Той изтъкна като фактор и културата на потреблението на водата, върху което трябва спешно да се работи.
Младен Шишков сподели, че имаме тежка процедура по отношения на водовземанията, която трябва да бъде решена и вижда, че има политическа подкрепа в тази посока. Депутатът говори и за проблемите със сечта, проблемите с т.нар. почистване на речните корита и осигуряване на проводимостта. „Знаете че има недобросъвестни изпълнители, които прекаляват с правата си и понижават нивата на водите. Като председател на комисията по околна среда съм пуснал до ЕК запитване за добри европейски практики, от които да приложим най доброто в България“ информира той участниците във форума.
Заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Троян Донка Михайлова сподели опита си като кмет и сподели тревогите пред предизвикателствата, които бързо се променят. Предизвикателство пред кметовете на първо място е липсата на вода, а на второ място – многото вода – безводие и наводнения. Тя разказа за реалните ефекти от местното управление на водните ресурси в Троян и сподели какви биха били за работата на общините последиците от предлаганите законодателни промени за задължителна консолидация на дружествата. Донка Михайлова описа и рисковете за местните общности, ако управлението на ВиК инфраструктурата бъде иззето от общините, въпреки че собствеността остава тяхна. Кметът на Троян сподели, че общинските ВиК дружества работят успешно, адаптирайки се към нуждите на местните общности. Задължителната консолидация крие риск от повишаване на цените – в Троян това би довело до 55% скок на водата, допълни тя. „Европейският опит показва, че няма универсален модел – успешни са различни форми на управление.“ допълни Михайлова. С изземването на управлението от общините те ще загубят контрол върху собствените си активи, което води до намалена ефективност и отдалечаване от реалните нужди на хората.
Всички ние считаме, че трябва да имаме нов модерен Закон за водоснабдяване и канализация, сподели Донка Михайлова, но допълни, че общините имат съображения по новия ВиК закон. Първото се намира в чл. 4, който казва, че ВиК операторите да бъдат консолидирани на принципа административни области, посочи Михайлова. Заместник-председателят на УС на НСОРБ допълни, че до момента не е чула логичен отговор защо това е необходимо. „Второто съображение, което имаме, е свързано с начина на взимане на решения в асоциациите. Текстът на закона на практика предполага решенията да се взимат единствено от областния управител, независимо колко кметове са присъствали на общото събрание. Ние считаме, че това не е демократично, не е логично.“ заяви Михайлова. Тя добави, че НСОРБ има конкретно предложение за този въпрос.
В дискусията с Младен Шишков, бе обсъдена и блокиращата квота на държавата в Асоциацията по ВиК.
Разговорът се проведе в позитивна и оптимистична среда, като бе подчертано, че в комуникация и единствено заедно – местна, централна власт, експертна общност, асоциации и бизнес могат да намерят най-добрите решения за сектора.
Донка Михайлова сподели, че е обнадеждена от това, че ще се работи му първо и второ четене на законопроекта. “Предстои ни много работа и мисля, че трябва да постигнем едно добро решение за общините.” каза тя.
Кметът на община Самоков Ангел Джоргов сподели опита си. „Едно от първите неща, които свърших в Община Самоков, е че създадохме длъжността главен инженер и привлякохме ВиК инженер с проектантска правоспособност. Заплатата, която ние дадохме на колегата, на практика е повече от два пъти по-висока от нормална заплата, каквато хората на сходни позиции получават“ сподели той. По думите му не е нормално да се предлага ниска заплата на специалисти, от които се очаква да взимат адекватни решения и да работят за благото на дружеството, на държавата и на хората.
„Говорим си, че водният сектор става приоритет. За мен едно нещо, за да ти е приоритет, означава, че натам ще насочваш повече ресурс, ще търсиш законови начини да дадеш този ресурс“ добави кметът на Самоков.
Ангел Джоргов сподели, че Самоков е четвъртата по-големина територия община в България – 24 села, градът, три курорта, единият от които е национален. „С техниката и хората, с които разполагат нашият ВиК оператор, ако имаме три аварии в три сравнително отдалечени села, а се случва и в повече от три, на практика тези хора физически не могат да отидат в деня, понякога не могат да отидат и на следващия ден.. От нашата територия тръгва водата за близо една трета от населението на България, затова е много трудно да се обясни на местните хора, че за три дни не може да им бъде отстранена аварията.“ допълни той.
Губим най-много от нашия ценен ресурс – водата, именно заради лошата инфраструктура, каза днес деканът на хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. д-р инж. Петър Филков по време на дискусионния панел. Според него инвестициите трябва да бъдат насочени в тази част от мрежата, която е в най-лошо състояние и има най-големи реализирани загуби.
Доц. Филков насочи вниманието и към човешките ресурси в сектора. Моето мнение е, че нещата там също са доста зле и така вървят от доста години, посочи специалистът.
Той добави за качеството на проектите, че е много важно кой прави проекта. Освен това е важно, когато той се приема да има някакъв вид експертен съвет. За по-крупните държавни проекти е добре да има национален експертен съвет, тъй като старите и опитни проектанти, които са участвали в строежите на голяма част от нашите системи, все още са тук и те биха могли да посочат някакви грешки, които са оставени в практика, но които не са излишно записани като нормативни изисквания в официалните данни, обясни той.
Според него това е стар изпитан метод на непрекъсната проверка, т.е. когато нещо се прави, то да се прави, но да има и контрол върху него, тъй като много често, било от бързина проектантите допускат грешките.
Петър Филков сподели, че според него нормативната база също трябва да се осъвремени в някои аспекти, тъй като не следва съвременните тенденции, които са не само в Европа и по света. Той коментира, че е необходима и промяна включително и по отношение на събираемостта, защото от асоциацията на ВиК операторите са повдигнали въпроса, че имат законови пречки за събиране на дългове от длъжници.
Иван Иванов, председател на сдружение „Българска асоциация по водите“ говори за най-сериозните структурни и технологични проблеми в сектора, които възпрепятстват ефективното управление на водните ресурси. „Въпросът е всеобхватен. Състоянието на инфраструктурата е тежко, както вече стана ясно.“ сподели той. Язовири трябва да се строят, но и да се поддържат. Ние не се грижим за тези съоръжения адекватно. Водата трябва да е с питейни качества. Трябва да можем да управляваме и контролираме процесите. Трябва да търсин най-рационалните решения, не само тези проекти, които бяха споменати.
Той заяви, че окрупняването на регионален принцип не трябва да е самоцел. „Прави се за да се даде малко по-голяма икономическа сила на операторите. В другите държави когато решиха да окрупняват се направи на брой жители, т.е. да не са по-малко от 250 хил. Икономическата сила и стабилност на ВиК операторите идва от техните приходи, а това зависи от броя на потребителите.“ допълни Иван Иванов.
Трябва да има план за намаляване на загубите.
Български ВиК холдинг трябва да подходят малко по-управленски спрямо дъщерните си дружества, смята Иван Иванов.
За да решим тази сериозна криза във водния сектор ни е необходим голям финансов ресурс, за да можем да работим стратегически, а не да работим на парче, обобщи модераторът Мадлена Бояджиева-Ничева.
Във втората част на дискусионния панел, за успехите на Израел, свързани с управлението на водния ресурс, говори Дани Грийнвалд, специалист по управление и регулиране на водите (бивш старши заместник генерален директор по регулиране, Израелска водна агенция)
Той сподели, че проблемите с водата в България и Израел са много различни, но решенията могат да са приложими и полезни за България. Експертът смята, че основният проблем за безводието в България е инфраструктурата. Тръбите са стари и има големи течове, което предизвиква загуба на вода за населението и за икономиката. Това, което трябва да направите, е да подновите своята инфраструктура, каза той. Най-добре е, първо, усилия и ресурси трябва да се насочат към тръбите, както и към възстановяването, обновяването и модернизирането на съществуващите съоръжения“ смята Грийнвалд.
„В Израел имахме проблеми със стари водопроводи много дълги години, като все отлагахме решението за по-късен етап. Системата обаче се влоши и предприехме подмяна на водопроводите основно в общините“, обясни още Грийнвалд. Това съответно доведе до спиране на течовете и загубите на т.нар. неприходна вода, коментира той. Наложило се е цената на водата за населението да бъде увеличена, за да се покрият разходите по реновиране на системата. Когато течовете са спрели, отново е можело да се намали цената, отбеляза Грийнвалд.
Грийнвалд отбеляза, че най-решаващата реформа в управлението на водите в Израел е осъществена през последните 25 години, когато са променили структурата на водните ресурси. До 1998-а се е използвала основно натурална питейна вода, която е допълвана с натурална солена вода и рециклирани отпадни води. След това постепенно е намалена употребата на питейна вода за селското стопанство, вкарани са по-големи количества обезсолена морска вода и пречистени отпадни води. Последвали са промени в управлението, намаляване на загубите и интегрирано управление на водните ресурси, както и справедливо и прозрачно определяне на цената на ползваната вода, която да покрие всички разходи.
Дани Грийнвалд сподели, че благодарение на технологии като сателитни системи за откриване на течове и модернизация на инфраструктурата, Израел е намалила загубите на вода от 14% на 7% за 13 години. „Израел разчита на „произведени води“, включително обезсоляване, за да покрие нуждите на своето население. Това е модел, който може да бъде адаптиран и за нуждите на България,“ подчерта той.
Експертът, разбира се обърна сериозно внимание на климатичните промени, като в този аспект отново подчерта важността на доброто управление и знаенето кой, какво и кога прави.
Правителството ни има голяма гъвкавост. Ако намерим как да използваме облаците – ще ги използваме и тях, допълни Дани Грийнвалд.
Участниците във форума имаха възможност да видят и изпробват и една иновативна практика. Cup of Air представи първите в България атмосферни водни генератори, които превръщат въздуха в питейна вода – напълно автономно и екологично. Гостите имаха възможност да опитат вкуса на бъдещето – чаша вода, създадена сега, направо от въздуха.
