Акцент в редовното заседание на Управителният съвет на НСОРБ за месец юли бе дискусията за актуалното развитие на подготовката на Социалния план за климата на Република България (СПК). Чрез Плана ще се предоставят финансови средства за държавите членки за справяне със социалните последици за уязвимите домакинства, ползватели на транспорт и микропредприятия, вследствие на разширяването на схемата за търговия с емисии и включването в нея на емисиите на парникови газове от сградите и автомобилния транспорт (СТЕ2).
Разработването на отделните компоненти на СПК се извършва от водещи и партниращи институции, като НСОРБ е включено като партньорска организация в трите основни направления на работа: сектор Сгради, сектор Транспорт и Директно подпомагане на доходите.
Темата за ангажиментите на местните власти бе дискутирана от ръководството на Сдружението по време на предходното заседание през м. юни. В началото на настоящия месец бе публикуван за обществено обсъждане проект на СПК., като НСОРБ инициира проучване с цел за изготвяне на общо становище по първата версия на Плана.
По време на заседанието ръководството на НСОРБ разгледа и одобри предложение на НСОРБ за изменение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) за повишаване прага на задължителния предварителен контрол, осъществяват от Агенцията за обществени поръчки (АОП). Предложението предвижда повишаване на прага за задължителен предварителен контрол от АОП от 5 на 15 милиона лева (чл. 229, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от ЗОП).
В мотивите си Сдружението посочва, че настоящият праг от 5 млн. лв. вече не съответства на актуалната икономическа обстановка и на реалната стойност на инвестициите в публичния сектор. В резултат на инфлационния натиск и ръст в цените на строителни материали, енергийни ресурси и услуги, все по-голям брой поръчки преминават този праг от 5 млн. лв., което води до изкуствено разширяване на обхвата на задължителния предварителен контрол, без това да е обвързано с реален риск от нарушения.
Към момента се наблюдава изключително висока концентрация на поръчки с прогнозна стойност над 5 млн. лв., особено в областта на строителството, ВиК проекти, пътна инфраструктура и благоустройство. Това води до значително увеличение на административната тежест върху АОП и до съществени затруднения при осъществяването на своевременен и качествен контрол.
Съществуващите забавяния компрометират не само принципа на ефективност и бързина на процедурите, но създават и неприемливи административни и финансови рискове, включително блокиране на важни обществени проекти, нарушаване на договорни срокове и потенциална загуба на външно финансиране, особено при изпълнение на проекти по НПВУ и европейски програми, които са свързани със стриктни крайни срокове.
Така, вместо да осигурява гаранции за законосъобразност и прозрачност, прилагането на настоящия контролен режим в този му обем води до блокиране на възлагателния процес и компрометира доверието на възложителите в системата, поради забавяне и липса на обратна връзка.
Според НСОРБ, увеличаването на прага ще съхрани основните принципи на ЗОП – законосъобразност, прозрачност и превенция, като в същото време ще възстанови баланса между контрол и ефективност в процеса на възлагане на обществени поръчки.
През последните месеци множество общини сигнализират, че Агенцията все още не е изпратила стновища по преписки, изпратени още в началото на 2025 г. Тези сериозни закъснения възпрепятстват своевременното провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки и създават реален риск от загуба на финансиране.
С оглед на това, НСОРБ изпрати писмо до изпълнителния директор на АОП Михаела Крумова, с копие до министъра на финансите Теменужка Петкова и до заместник министър-председателя и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, НСОРБ информира за множеството сигнали, постъпващи от общини в цялата страна, относно значително забавяне в издаването на становища по предварителен контрол от страна на Агенцията.
По време на заседанието членовете на УС на НСОРБ потвърдиха състава на делегацията на Сдружението в Политическия комитет на Съвета на европейските общини и региони (СЕОР) – кметът на община Тетевен и член на УС на НСОРБ – Мадлена Бояджиева-Ничева, кметът на община Левски – Любка Александрова, и председателят на Общинския съвет на Търговище – Тахир Тахиров.
Във връзка с изпратена покана от Министерство на здравеопазването, членовете на УС дискутираха и одобриха номинациите за определяне на представители в състава на Консултативния съвет по Програма № 7F-11094.01.01 “Профилактика и укрепване на здравето”, финансирана от Швейцарско-българска програма за сътрудничество. Това са зам.-председателят на НСОРБ и кмет на община Троян – Донка Михайлова, и членът на УС на НСОРБ и кмет на община Тетевен – Мадлена Бояджиева.
Гласувани бяха и представители на Сдружението в Консултативен съвет за младежта (КСМ), който ще подпомага Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ) и екипа на Националния фокусен център (НФЦ) за формулиране, изпълнение и оценка на дейностите, свързани с развитието на младежките центрове в страната и по – ефективното прилагане на младежките политики на национално ниво.
Ръководството на Сдружението се запозна и с актуална информация за дейностите на местните власти в Израел след началото на конфликта с Иран през юни тази година, предоставена от г-н Хаим Бибас, председател на Федерацията на местните власти в Израел.
В заключение на заседанието заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на Димитровград Иво Димов информира колегите си за благотворителна кампания, инициираната от победителката в тазгодишното издание на конкурса „Мис България“ Симона Петрова, целяща да събере средства за осигуряване на външен дефибрилатор във всяко българско училище. Идеята си за набавяне на дефибрилатори за училищата Симона обяви още през януари тази година в родния си Димитровград. Тогава получи уверение от кмета Иво Димов, че Общината и лично той ще застанат зад каузата ѝ.