Дискусиите през втория ден на Националната среща на общинските експерти по образование продължиха по темите за приобщаващото образование, ранното детско развитие и финансирането на общинското образование през 2025 година. Утвърденият експертен форум, организиран от НСОРБ и търговското дружество НСОРБ-Актив, се провежда за единадесети път. Домакин тази година е Община Велинград.
Приобщаващо образование
Приобщаването в сферата на образованието е ангажимент, заложен в Цел за устойчиво развитие на ООН № 4. Това е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребностите им чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие във всички аспекти на живота на общността.
Експертът от ресорната дирекция в МОН Стела Иванова, представи международните стандарти и подготвеността на българската образователна система да гарантира правата на всички деца на приобщаващо образование с връстници в техните местни общности.
Тя се спря на националната нормативна рамка – Закона за предучилищното и училищното образование и Наредбата за приобщаващото образование. Общият брой на децата и учениците с ресурсно подпомагане в страната ни е 30563 по данни на електронната платформа на МОН към септември 2024 г. Общият брой педагогически специалисти в детски градини, училища и Регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование е 6840.
Недостигът на квалифицирани кадри е основно предизвикателство пред приобщаващото образование, наред с финансовите ограничения. Учителите често не са достатъчно подготвени за работа с деца и ученици със специални образователни потребности. Липсват психолози, логопеди, ресурсни учители и други специалисти, които да подпомагат процеса на приобщаване.
Приобщаващото образование в България е изправено пред множество предизвикателства, които изискват координирани усилия от страна на държавата, местните власти, образователните институции, учителите, родителите и обществото като цяло. Много сериозни са социалните бариери, които се основават на стереотипи и предразсъдъци спрямо децата и учениците със специални образователни потребности (СОП). За преодоляването им е необходима повече информираност за изграждане на подкрепяща общност и приемане на различието като нещо ценно и обогатяващо.
Административните пречки включват недостатъчната координация между институции и организации, което води до неефективност и дублиране на усилия. Експертите отчитат като предизвикателство и поставянето на индивидуални нужди на децата и учениците и осигуряване на персонализирана подкрепа.
На дневен ред стои и нуждата от осигуряване на достъп до модерни технологии и дигитални ресурси, които да повишат възможностите за приобщаващо образование.
Решаването на тези проблеми ще изисква дългосрочни инвестиции, промени в политиките и културни трансформации, за да се гарантира, че всяко дете и всеки ученик има равен достъп до качествено образование.
Атанаска Мутафчиева, главен експерт „Образование“ към Омбудсмана на Република България се обърна към представителите на общините с думите: „Вие сте хората на терен и се сблъсквате с реалните проблеми. Всички теми, които поставяте, намират отражение в последните години в докладите на омбудсмана. Продължаваме да работим много активно като приобщаващото образование е във фокуса на вниманието ни. Проблемите са свързани с осигуряване на подходяща среда, липсата на синхрон между институциите, стигматизиране на деца със специални образователни потребности, подготвеността на учителите. Нашата мисия е да привлечем вниманието на институциите и да изграждаме мостове между тях, учителите, децата и родителите. Общините наистина нямат реални инструменти за влияние върху образованието, но когато има активно отношение, нещата се случват.“
Госпожа Мутафчиева сподели, че поне две трети от децата със СОП, т.е. 10 000 деца, реално са извън образователната система, а като цяло те имат по-кратък престой в училище. Хиляди от тях не успяват да завършат конституционно гарантираното обучение до 16-годишна възраст. Малко деца имат подкрепа от помощник-учители заради липсата на финансиране. Основната тежест по приобщаването им в образователната система поемат семействата вместо институциите. Част от проблемите, които споделят гражданите в писмата си до омбудсмана, са липсата на адаптирани учебни помагала, отказ на училища да приемат деца със СОП, липса на достъпна и приобщаваща среда, късна диагностика, недобра координация между МОН и МЗ, недостатъчен брой специалисти.
Общият извод е, че образователната среда не е достатъчно гъвкава, за да задоволи потребностите на всички деца. За решаването на системните проблеми са необходими ресурси, нов модел за работа с децата със СОП и специално подготвена подкрепяща среда, която включва квалифицирани учители, промяна на нагласи и възпитаване на толерантност и емпатия сред децата в училище към техните съученици с по-специални потребности.
Мястото на децата със СОП е в класната стая, но не може цялата отговорност да се прехвърли на учителите. Те трябва да имат подкрепата на специалист, за да не се занижи качеството на образователния процес за другите ученици в клас, подчертават от институцията на националния омбудсман. Подчертава се необходимостта от увеличение на общите стандарти за ресурсна подкрепа и на стандартите за деца в специалните групи, от нов стандарт за помощник на учителите и за създаване на специални групи за развитие в училищата. Набляга се на нуждата от включване на целеви проекти към деца и ученици със СОП в националните програми на МОН.
Необходим е цялостен анализ на образователните стандартите и нормативната среда, да се разработи споделена обща визия и пътна карта в прозрачен процес на комуникация с всички заинтересовани страни, обобщи Атанаска Мутафчиева.
Представителите на общините споделиха опит и посочиха как на местно ниво мобилизират ресурси за прилагане на Наредбата за приобщаващото образование, въз основа на анализа на потребностите за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците. Заместник-изпълнителният директор на НСОРБ Теодора Дачева, която бе модератор на панела, подчерта, че Сдружението винаги и подкрепяло тезата, че МОН трябва да задава качествените критерии, но по-удачно е да се даде свобода на местно ниво за организиране на работата, според специфичните нужди и вече тествани решения.
Ранно детско развитие
Убедена съм ще продължим да говорим и работим за интегрираност на системите – образователна, здравна и образователна, тъй като това гарантира по-добро взаимодействие, познаване и човешка чувствителност към проблемите на децата. На тях трябва да се гледа като на личности с качества, потенциал и потребности. Обединяваме се върху индивидуалния план, т.е. осъзнаваме същността на стратегията за ранно детско развитие, като се стараем всички заедно да подкрепяме тях и семействата им. С тези думи въведе в темата Росица Димитрова, съпредседател на Постоянната комисия по демографски и социални политики към НСОРБ, директор на дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ в община Велико Търново.
Стараем се в прилагането на законодателството да изведем проблемите точки и какво ни пречи да бъдем изпълнители и вдъхновители при прилагане на политиките за нашите деца. Инвестицията в ранното детство е най-важната, която води до повишаване на благосъстоянието на децата. Имаме да анализираме постигнатото, да отчетем това, което не ни подпомага, и да очертаем последващите дейности, каза още Росица Георгиева.
Темата за осигуряване на достъп и качество на образованието и грижите в ранна детска възраст представи Ваня Георгиева, началник-отдел в дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, МОН.
Тя обясни защо първите 1000 дни от живота са критични за детското развитие. Около 80% от мозъка се развива през първите три години, затова ранното образование има дълготраен ефект върху успеха в училище и професионалния живот, за здравословни взаимоотношения в живота, за развиване на емоционална интелигентност. Първите пет години поставят основите на личността, самочувствието, социалните умения и усещането за сигурност. Ранното детство е времето за развитие на ключови социални умения.
МОН изпълнява Проект „Силен старт“ – осигуряване на обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие“, чиято цел е да подкрепи разгръщането на потенциала на децата с оглед по-успешната им социална реализация. Дейностите са насочени към подкрепа на децата и техните семейства в няколко направления: приобщаване на децата от уязвими групи, в това число роми, и намаляване на необхванатите и отпаднали от образование деца в задължителна училищна възраст, повишаване на капацитета на институциите в системата на предучилищното образование, изграждане на подкрепяща общност за формиране на положителни нагласи и мотивация на родителите към образованието.
Цели се надграждане на разработената рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст, постигане на работещо междусекторно сътрудничество, активно ангажиране на всички заинтересовани страни и обмен на опит други държави.
Презентацията на Снежана Радева, програмен директор „Ранно детско развитие“ в УНИЦЕФ България, се основаваше на извода, че целенасочените политики могат да дадат равен старт в живота на всяко дете. Генетичните фактори не могат да бъдат променени, каза тя, но можем да променим средата, в която малките деца растат и се развиват. Оптималното развитие зависи от добрата среда – хранене, добро здраве, грижовно и стимулиращо родителство. За това е необходима съгласуваност и координирани дейности между трите системи – здравна, образователна и социална.
Госпожа Радева представи ECD Toolbox, насочен към подпомагане на местните власти в усилията им да подобрят координацията и ефективността на местната система за ранно детство.
Инструментите допринасят за споделеното разбиране на важната роля на местните власти за осигуряване на стратегическа визия, добре информирана и добре координирана стратегия за справяне с нуждите на малките деца и семейства. Предлага се богата колекция от инструменти, от които могат да се подберат необходимите за дадената ситуация и нуждите на местните власти, в зависимост от техния размер, съществуващ капацитет, опит и приоритети.
Снежана Радева представи и визията за Концепция за цялостна система за наблюдение и оценка на образованието и грижите в ранна детска възраст в България, включваща практическия инструментариум. Тя е част от дейностите по проект „Силен старт“ и включва инструменти за национално, общинско и ниво на институцията. Ще бъде направена оценка на приложимостта им в местен контекст преди приемането им в национален мащаб. Апробирането ще се извърши на 10-15 места в три общини.
Финансиране на общинското образование през 2025 година
Когато говорим за политика, винаги стигаме до въпроса за парите. Искам да пропомня обръщвнието на изпълнителния директор на НСОРБ – пари има, по-важно е какво правим с тях, откри дискусията Розалина Русинова, общински съветник в ОбС-Троян. Повечето общини ги влагат разумно и по отношение на средата са постигали изключителни резултати с прекрасна база. Но дали влаганите средства в СТЕМ среда и енергийна ефективност влияят на образователния процес, зададе посоката на разговора модераторът.
Дима Коцева, началник-отдел в дирекция „Финанси“ на МОН, представи източниците на финансиране на дейностите в предучилищното и училищното образование – държавен бюджет, бюджетите на общините, европейски фондове и програми и други източници. Член 281 от Закона за училищното и предучилищното образование определя правилата за ежегодното планиране на средствата за образование – в размер не по-нисък като сума и като процент от БВП спрямо заложеното за предходната година.
Въведен е модел на разпределение на средствата за издръжка на дейности по възпитание и обучение по обективни и измерими показатели: брой на децата и учениците, на групите и паралелките, вида и броя на образователните институции, стандарти за дете и ученик, за група и паралелка и за образователна институция.
С въвеждането на повече компоненти се намалява концентриране на бюджетни средства в големите училища и детски градини, тъй като компоненти „институция“ и „брой групи/паралелки“ не зависят от броя на учениците в тях.
Средствата за стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности чрез общинските бюджети се разпределят въз основа на формули за всяка от тях. Въведен е и регионален коефицент, който отразява географските и демографските характеристики на общината и региона, които налагат и различия в разходите за осигуряване на равен достъп до образование. Моделът е разработен при 8 регионални групи на общините, като регионалния коефициент е в диапазона от 0 до 12% върху средствата по стандарти.
Освен средства по стандарти, държавните и общински детски градини и училища могат да получават и допълнително финансиране за работа с деца и ученици от уязвими групи; издръжка на паралелки за квалификация по защитeни специалности от професии и специалности, по които има недостиг от специалисти на пазара на труда; издръжка на защитените детски градини и училища.
Предвидени са средства за подпомагане на равния достъп и личностно развитие във форма на ученически стипендии, транспорт, целодневна организация на учебния ден и хранене, подкрепа за ученици с изявени дарби, общата подкрепа за личностно развитие и други.
Виждате колко “поточета” се стичат към образователнаите институции. Вие сте първостепенни разпоредители с бюджет и имате право да упражнявате контрол по разходване на средствата, защото някъде е необходимо, призова госпожа Коцева.
Тя обърна внимание, че има над 10 млн. лв. неусвоени средствата за медиатори при предоставени 52 млн. лв. Наблюдаваме, че за училищата не е изгодно откриването на паралелки за защитени професии, информира още тя.
Борис Шейнин, началник-отдел в дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ на МОН, продължи разговора с темите за училищната мрежа, средищните и защитени училища и безплатния транспорт.
Той представи процедурите за промени в системата на предучилищното и училищното образование, определени в Закона за предучилищното и училищното образование и в Наредба № 9/19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Те се определят от предвидените дейности – откриване, преобразуване чрез сливане, разделяне или обединение, административни промени или закриване.
По данните на МОН, за период от 30 години – от 1991 до началото на 2022, са закрити 1435 училища – средно по 50 училища годишно. От тях – 630 са начални, 776 са основни и 29 са средни училища. Данните показват още, че през същия период учениците, които са част от образователната система, са намалели с почти наполовина – с 48,16%. Паралелно с това расте и броят на общините, в които има само едно училище – от 38 през 2017/2018 учебна година до 44 през 2021/2022 учебна година. Това са 17% от българските общини.
Необходимостта от оптимизация на мрежата от училища в България са причина през 2007 година да започне да функционира Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа“, която цели да осигури достъп до качествено образование на всяко дете и ученик, да повиши ефективността на разходваните средства за образование и да подобри материалната база в средищните училища. Тя подпомага финансово и организационно закриването/преобразуването на държавни и общински училища, както и преструктурирането им в средищни като финансира ремонти, създавани на условия за столово хранене, подсигуряване на транспорт на пътуващите ученици.
Екипът в МОН е твърдо убеден, че ако развиваме и запазваме училищната мрежа осигуряваме бъдеще, осигуряваме възможности, обобщи господин Шейнин.
За децата в задължителна предучилищна възраст и за учениците от населени места, в които няма детска градина или училище, задължително се осигуряват средства от държавния бюджет за транспорт до най-близката детска градина или училище.
Средства се предоставят и за ученици, които пътуват ежедневно до училище в друго населено място за придобиване на квалификация по професия, или ако се обучава по защитена професия или такава, по която е налице очакван недостиг на специалисти на пазара на труда.
Наясно сме, че има остра нужда от осигуряване на училищни автобуси, предвид демографската обстановка и намаляване броя на училищата. Той напомни, че кметовете на общини носят цялата отговорност за спазването на финансовата дисциплина и законосъобразното разходване на предоставените средства. Агенцията за държавна финансова инспекция осъществява финансов контрол, ИА „Автомобилна администрация“ отговаря за контрол на МПС, а МОН и РУО контролира изпълнението и оптимизацията на маршрутните разписания с оглед скъсяване времето за пътуване на децата и учениците и намаляване на тежестта от пътуването.
Заместник-изпълнителният директор на НСОРБ обърна внимание, че е наложително да се мисли за по-гъвкави схеми, напр. транспорт за учители, осигуряване на общежития, обединение на градски и училищен транспорт.
Предстои да мислим за решения при въвеждането на новата търговия с емисии в сгради и транспорт в ЕС, когато се очаква покачване на цените на горивата. Необходими са мерки за подпомагане на уязвимите групи чрез социален климатичен фонд, затова Сдружението се стреми да инициира диалог за обмисляне на критерии за определяне на транспортна бедност и подходяща регулаторна рамка, каза още Теодора Дачева.
Работата на форума продължава с темата за европейски програми за финансиране на общинското образование.
/МБ/